7. Административно и териториално устройство на Република България

 

Част от ДО и по-специално изпълнителните органи са ограничени от гледна точка на териториалните предели на тяхната компетентност. Тези териториални предели са свързани със съществуването на административно-териториално устройство. То показва кои са административно-териториалните единици, колко са и как стават административно-териториалните и териториалните промени в България. Съществуват определени отношения между понятието административно-териториално деление и административно-териториално устройство.

Административно-териториално деление показва кои са и колко са АТ единици. Териториалните единици към определен момент. АТ устройство е нещо значително по-сложно. То показва как се създават АТ единици и как се извършват АТ и териториални промени. Нормативната основа на АТ устройство се съдържа във К, Закон за териториално устройство на РБ, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Европейската харта за местно самоуправление. Отношение към материята има и част от практиката на КС, а също и няколко решения на ВАС. В България се определя като република, в която има местно самоуправление. Освен това в К, гл. 7 се нарича Местно самоуправление и местна администрация. Пак в К, чл. 98 казва че президента с указ утвърждава границите и центровете на АТ единици по предложение на МС. В България към момента съществува следното АТ деление. Общините и областите са административно-териториални единици. Вътре в рамките на общината има съставни АТ единици (кметства и райони). Освен това има териториални единици. Те са 2 вида: населени места и селищни образования. Населените места са градове и села, а селищните образования това са курортни селища, курорти. Областите се образуват със закон. Те са 28. За да се образува 1 област трябва да са налице няколко предпоставки: физико-географска обособеност; град, който да е център на областта и да може да изпълнява функциите на център. Границите и центровете на областите се създават или се определят със указ на президента по предложение на МС. Целта на това решение да се определят с указ на МС е да има висока степен на устойчивост и да не се концентрират правомощия само в ръцете на МС или в ръцете на НС, т.е. това е израз или проявление на п-па за разделението на властите м/у различните висши ДО. Общината се определя от К като основна АТ единица. Тя е основна, защото от нея нагоре се образуват областите съгласно закона се състоят от една или няколко общини, а от нея надолу се формират населените места, кметствата и районите. Общината е важна в БГ право и затова е определена от К като основна, тъй като тук се осъществява местното самоуправление. За да се създаде нова община трябва да са налице определени предпоставки. Те са от различен характер: 1) да има население (в момента е да са 6000 души); 2) максимална отдалеченост от други населени места до 40 км; 3) желание от страна на населението и др. (чл. 8 от ЗАТУРБ). Процедурата за създаване на нова община започва по 3    н-на: 1) възможно е да започне процедура по искане на 25 % от населението от заинтересованите населени места; 2) процедура може да започне по искане на Областния управител; 3) процедурата може да започне по искане на МС -> някакви интереси налагат да се създаде някъде на територията на България нова община и след като това е така и след като процедурата започва по искане на МС не е необходимо да са налице всичките условия предвидени в чл. 8 на ЗАТУРБ. което означава, че политическа целесъобразност предполага възможност да се изключат част от з-ново установените изисквания – от чл. 8, ал. 3 на ЗАТУРБ. Реда за създаване на нова община минава през няколко действия: 1)подписка от 25 % от избирателите в заинтересованите места до съответния общ съвет -> 2) Общ съвет преценява, взема решение и го изпраща до Областния управител -> 3) Областният управител преценява законосъобразността и предлага на Общ съвет да организира провеждането на местен референдум -> 4) Провежда се местен референдум -> 5)Ако е положителен преписката отива в МС -> 6) МС взема решение по доклад на министъра на регионалното развитие -> 7) положителното решение на МС се изпраща на президента, който може да издаде указ, със който прави 2 неща – определя границите на новата община и определя центъра на общината и наименованието на новата община. Това е сложен фактически състав, най-важното в него са 2 неща. На 1-во място референдума и резултата от референдума и на следващо място крайния акт (указ), с който завършва този факт. с-в.

Районът е съставна АТ единица. Българското право познава 2 вида райони. София и големите градове имат районно деление и това е установено със закон (Закон за териториалното деление на София и големите градове – ЗТДСГГ) – с над 300 000 души. За градовете, които имат население над 100 000 души е предвидена възможност за райониране и това става с процедура, която се развива пред общ съвет. Тук са предвидени условия население 25 000 души възможност за райониране на територията съобразно общия устройствен пан на града и съответната инфраструктура. Ако условията са на лице (и кмета не го мързи) той внася мотивирано предложение в Общ съвет -> Общ съвет взема решение и го изпраща на Областния управител – > Областният управител преценява неговата законосъобразност и след това изпраща решението в ДВ. Районът възниква от момента от датата на обнародването.

*Преминаването на едното населеното място от едната категория в другата  става по решение на МС