5. Органи на изпълнителната власт

 

Един от субектите на АП са тези органи, които са предназначени за осъществяване на изпълнителна дейност. Съществуват и органи извън системата на изпълнителната власт, които осъществяват изпълнителна дейност. Пример за това са съдилищата, прокуратурата и органи и организации, които са недържавни, но законът им възлага функции на държавата. Например адвокатурата. Държавата е длъжна да гарантира защита на своите граждани пред съдебните и административните органи – възложено на адвокатурата, която е недържавна организация, но осъществява функцията по защитата на гражданите и техните организации, като тя се занимава с отбора на адвокати и контрола по осъществяването на тяхната дейност. Подобно е положението с Българския лекарски съюз (трябва да си член за да си лекар). Това важи и за Нотариалната камара и за Камарата на частните съдебни изпълнители. По подобен начин стои въпросът и с висшите училища. Те са недържавни структури, но осъществяват дейността по придобиване на висши образования и квалификация. Съгласно закона те се ползват със самостоятелност и автономия, сами си избират ръководство, определят съдържанието на учебните планове и учебните програми.

Основната дейност на изпълнителната власт се осъществява от органите на ИВ. Те са един от видовете държавни органи и имат характеристиката на ДО въобще. На първо място те осъществяват държавната власт (чл.1 К – властта се осъществява или пряко от народа или чрез органите, предвидени в К). Нормативната уредба се намира в К, ЗА, ЗДС, ЗМВР, ЗДАНС, ЗОВСРБ и др. Осъществявайки функциите на държавата те притежават и прилагат такива средства и способи, които не са присъщи на други структури и организации. Те издават властнически юридически актове, които се отнасят или до правила за поведение, или до конкретни правоотношения. Те могат да прилагат държавната принуда. Освен това подобно на всички останали държавни органи, те имат предели на дейност, в рамките на които те осъществяват своята властническа дейност. Осъществяането й от името на държавата и в определени предели се нарича компетентност. Тя прилича на правосубектността на гражданите. Разликата е в това, че компетентността възниква със създаването на ДО, докато при правоспособността е различно. При правоспособността има възможност дали да се упражни едно право или не. ДО не може да преценява дали да упражни своята компетентност. Той е длъжен да го направи. Изпълнителните органи освен като вид държавни органи имат и свои специфични характеристики, които ги отличават от останалите държавни органи. На първо място те са специално създадени и имат правомощия да осъществяват изпълнителна дейност. Затова те се определят като изпълнителни органи. На следващо място те осъществяват подзаконова дейност. Това означава 2 неща: дейност въз основа на закона и дейност в изпълнение на закона. Това са два различни типа зависимост от закона. Дейност въз основа на закона означава съобразяване, съответствие и подчинение на принципите, които се съдържат в закона. В изпълнение на закона означава съобразяване и подчинение на конкретните разпоредби на закона. Органите на изпълнителната власт имат и право да прилагат принуда, когато това е необходимо за изпълнение на техните властнически разпореждания. За изпълнителните органи е характерно това, че те са изградени на йерархическия принцип и всеки един от тях представлява система от звена и структури, които подпомагат ръководството на изпълнителния орган. Освен това в системата на изпълнителните органи и във всеки един ДО са установени зависимости въз основа на йерархическата структура на ДО. Въз основа на тази йерархическа структура се развиват отношения на субординация, суперординация и координация. Когато погледът е отдолу на горе (служби към ръководител) говорим за субординация, когато е отгоре на долу (ръководител към служби) говорим за суперординация. При координацията ръководителят възлага една или подобни задачи на подчинени нему, но не съподчинени звена и структури. Това означава, че те изпълняват част от една задача или подобни задачи поради йерархическата си зависимост от ръководителя. При координацията степента на властническо въздействие намалява, тъй като става дума за властнически правомощия спрямо различни структури.

Изпълнителните органи имат така наречената административна правосубектност. Това означава, че те могат да стъпват в административни правоотношения, доколкото това определят границите на тяхната компетентност. Но преди това за тях трябва да е възникнала общата възможност за встъпване в административни правоотношения заедно с другите субекти на АП. Административната правосубектност не върви ръка за ръка с юридическото лице. ЮЛ е начин за персонификация и за възникването на правен субект, който участва в граждански оборот, облигационни, вещни, търговски, данъчни, трудови правоотношения. Това е нещо различни от административната правосубектност. Възможно е един орган или едно лице да е субект на АП, но да няма качеството ЮЛ. Възможно е и обратното (да е ЮЛ, но да няма административна правосубектност). ДО в едно министерство е министър, а ЮЛ е министерството. Местният изпълнителен орган е кметът на общината, а ЮЛ е на общината.

В АП се употребяват 2 понятия: административен орган и длъжностно лице. Длъжностно лице е понятие на АП и НП. От гледна точка на АП това е лице, което е част от структурата на изпълнителния орган и може да изпълнява дейност от неговото име. Длъжностно лице (чл.3 НК) е това лице, което има определени служебни качества. Те не са определено свързани с изпълнителните органи или изобщо с държавния апарат. Съществуват и понятията административен орган и административен апарат. Административният апарат е по-широкото понятие, то включва система от понятия и звена. Намира се в система и йерархическа подчиненост. Докато административен орган е този, който има властническо поведение, упражнява компетентност и може да прави властнически разпореждания. Освен това административен орган е легално понятие, то се съдържа в административно-процесуалния кодекс, параграф 1 от допълнителните разпоредби. Според него това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, носител е на административни правомощия и е овластен въз основата на закона. Легално определение за понятието административен апарат няма. Това е работно понятие, което показва принадлежността към йерархически обособена система.

Съществуват различни видове изпълнителни органи с оглед на това какви функции изпълняват, каква е тяхната компетентност и начина за вземане на решение. Според териториалните предели на компетентността, те биват централни и местни. Централни са тези органи, които имат компетентност за цялата страна. Местни са тези органи, които имат компетентност за ограничена територия: община, област, кметство или населено място. Понякога вместо местни органи се говори за териториални органи – това не е уместно тъй като и МС е териториален орган. Според обема и насочеността на компетентността, органите биват с обща компетентност и със специална компетентност. С обща са тези органи, които решават въпроси от политическо, икономическо и социално естество – МС, областния управител, кмета на общината. Обща не означава всеобща. В рамките на демократичната държава, при която е приет принципа на разделение на властите не може да има всекомпетентен орган. Двете понятия са несъвместими. Компетентността е винаги в определени предели, ограничена е. Специалната компетентност е 2 вида: отраслова и функционална. Отраслева е тази компетентност, която е свързана с провеждането на държавната политика в определено направление или в определен отрасъл. Функционална е тази компетентност, чиято насоченост е във всички отрасли. Пример за нея е министърът на финансите. Дейността на Министерството на финансите е свързано с функционирането на политическия, стопанския и обществения живот на държавата и на всички останали изпълнителни органи. На практика функционалните органи обслужват и подпомагат отрасловите органи. Според начина на нормативно установяване те биват органи предвидени в К и органи създадени със закон. Много рядко се срещат вече органи създадени с подзаконов НА. Проф. Сивков се сеща само за един и той се нарича БОРКОР. Според начина на образуване те са изборни и назначаеми. Изборни са тези, които са избрани от някакво тяло – МС го избира парламента. Има и такива, които са формирани от по-горестоящите административни органи. Има такива, които са избирани от други държавни органи. Според ролята в държавното управление те биват такива, които осъществяват общо ръководство и координация и такива които осъществяват оперативната дейност на държавата. Най-често органите по общо ръководство са тези които са с обща компетентност. Възможно е деление на органите и според областта, в която осъществяват държавната политика – икономика, социални дейности, външна политика.