46. Публично-частно партньорство, концесии и обществени поръчки

 

Публично-частно партньорство – Закон за публично-частното партньорство 2013г. и правилник за неговото прилагане. Public private partnership. Имаме едно взаимодействие между публичния и частния сектор. Легално определение се съдържа в чл. 3 на Закона – дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори от една страна и един или повече частни партньори от друга страна за извършването на дейност от обществен интерес при постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между партньорите. Целта на това договорно сътрудничество е да се възложи частният партньор да извършва дейност от обществен интерес вместо публичния партньор. След сключването на договора за ПЧП частният партньор трябва да осъществява тази дейност и да осигурява нейното финансиране. Публичният партньор също участва чрез финансова подкрепа, а може да участва и чрез предоставяне на недвижим имот за публично ползване от частния партньор. Законът определя и кой може да бъде публичен и кой частен партньор. Публичните партньори могат да бъдат министрите и ръководителите на държавни ведомства за държавните ПЧП и кметовете за общинските ПЧП. Освен това могат да бъдат държавните и общинските публично правни организации (например държавните и публичните предприятия). Частен партньор може да бъде капиталово ТД. Той се определя чрез провеждане на конкурсна процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Така частния процес може да бъде открит чрез открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог или договаряне с уведомление.

Органите които отговарят за ПЧП са МС (той именно приема национална програма за ПЧП и оперативен план за нейното изпълнение за всеки програмен период; предложение за тези 2 стратегически документа прави министърът на финансите). Решенията за откриване на процедура за избиране на частен партньор се приемат с решение на МС за държавно ниво и от общинския съвет за местно. Решенията на тези органи за избор на частен партньор могат да бъдат обжалвани (имат характер на ИАА) – ЗПЧП препраща към З за обществените поръчки. Комисия за защита на конкуренцията е първа инстанция и нейното решение се обжалва пред ВАС. Контролът осъществяват Сметната палата и агенцията за държавна финансова инспекция. Не може да се даде конкретен пример, тъй като законът е съвсем нов. Една процедура за реализиране на ПЧП не е никак лека и кратка. В правото на ЕС ПЧП не е обособено – то е към концесиите и обществените поръчки. ПЧП се реализира при един смесен фактически състав – процедура, която има характер на административно производство. Едва след неговия извод се сключва договор за ПЧП. Характерното за ПЧП е, че имаме едно разпределение на рисковете между двете страни с оглед постигането на по-добра стойност на вложените публични средства. Чрез ПЧП могат да се реализират най-различни проекти – в Европа са за изграждане на болници, детски площадки и т.н. (услуги с обществен интерес).

Концесии. Уредени са в едноименния Закон за концесиите, правилника за неговото прилагане, редица специални закони и правилниците на общинските съвети. Всъщност още в К е допусната тази възможност. Съгласно ЗК чл. 2 е предвидено, че концесията е право на експлоатация върху обект или услуга от обществен интерес, предоставен от концедент на капиталово търговско дружество, наричано концесионер, срещу задължението му (на концесионера) да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията. Има няколко вида. В зависимост от предмета на концесията бива 3 вида – за строителство, за услуга и за добив. Според собствеността върху обекта предмет на концесията се различават държавни, общински и така наречените съвместни концесии (когато обектът е собственост на публичноправна организация). Страните тук, колеги, както вече разбрахте се наричат концедент и концесионер. Концедент може да бъде МС за държавните концесии, ОС за общинските концесии, публичноправна организация за обществените концесии и МС и съответния ОС при съвместните концесия. Концесионер е лицето, което е избрано в конкурсна процедура и с което е сключено концесионен договор. Процедурата обхваща няколко етапа – подготвителните действия и внасянето на предложения за поставянето на държавна концесия се извършват от министъра, определен със закон. След провеждането на открита процедура за избор на концесионер той се определя с решение като то влиза в сила след като всички АА, предходни и свързани с тази процедура, влязат в сила. И тук тези АА могат да бъдат обжалвани пред комисията за защита на конкуренцията, а нейното решения съответно пред ВАС. И тук поставянето на концесията е резултат от сложен фактически състав. Целта на концесията е определена услуга от обществен интерес или такъв обект да бъде доставен да се извършва да се изгради и/или да се управлява от един субект на частния сектор на негов риск. Примери за концесията са концесията за добив на минерална вода, природни богатства, за изграждане на обекти от обществен интерес и т.н. Контролът осъществяват сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Обществени поръчки. Регламентирани са в Закона за обществените поръчки, Правилника за неговото прилагане. Обществената поръчка е също вид договорно сътрудничество между субекти на публичния и частния сектор. Двете страни се наричат възложител и изпълнител. Обект на обществена поръчка може да бъде доставката на стоки, предоставянето на услуги и строителство. Така например чрез обществена поръчка се възлага на един частен изпълнител да достави компютърна техника и т.н. Възложители на обществени поръчки са и президентът, дипломатическите и консулските представителства и всички. Чрез обществена поръчка може да се реализират и други обекти – новата спортна зала в София ако се сещате. ДО, които определят политиката в областта на обществените поръчки, са министърът на икономиката и Агенцията по обществени поръчки към него (ЮЛ със седалище в София и се управлява от изпълнителен директор, на държавен бюджет). И тук се провежда по открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и със или без уведомление. И тук имаме смесен фактически състав. Тук разпределението на рисковете не води до някакъв сериозен риск за частния партньор, тъй като плащането за реализиране на държавния обект, но след доставката на канцеларските материали, техниката и т.н. се изплаща възнаграждението за изпълнителя. И тук актовете за избор на изпълнител могат да бъдат обжалвани пред комисията за защита на конкуренцията, а нейните актове се обжалват пред ВАС (втора инстанция).

И така, колеги, трите правния форми за сътрудничество се реализират при една сходна процедура и основната разлика между трите правни форми е свързана с разпределението на рисковете между двете страни. При концесията концесионерът извършва дейността на свой риск (колко души скиори ще има, ще ползват лифтовете е риск на концесионера). При ПЧП се извършват сложни финансови и правни анализи. Най-малко рискове за изпълнителят има при обществените поръчки, тъй като там възнаграждението е точно и ясно определено.