45. Управление на външните отношения

 

Нормативна уредба – К, ВК за дипломатическите отношения, ВК за консулските отношения, Конвенция за специалните мисии, Закон за дипломатическата служба, Закон за държавния протокол, Закон за консултативния съвет за национална сигурност и страшно много подзаконови актове. ДО, които имат правомощия в областта на външната политика – НС (ратифицира и денонсира със закон МД и по-точно тези, нормирани с чл. 85 К), президентът на РБ (представлява РБ в международните отношения, сключва МД в случите, определени със закон, назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на РБ при МО, приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представителства в страната), МС (ръководи и осъществява външната политика на страната в съответствие с К и законите), консултативен съвет за национална сигурност (обсъжда въпроси за външната политика на страната във връзка с националната сигурност, това е съвещателен орган, възглавяван от президент (не на РБ), неговите правомощия се свеждат до изготвяне на становища и предложения). Специализиран орган на ИВ в областта на външната политика е министърът на външните работи. Той е ръководител на дипломатическата служба. Според чл. 2 ал. 1 Закон за дипломатическата служба тя е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра, която включва министерство на външните работи и задграничните представителства на РБ като негови структурни звена. Служителите в нея се разделят на дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг, държавни служители без дипломатически ранг и работници и служители по трудово правоотношение.

Организация на дипломатическата служба. Съгласно Закона за дипломатическата служба, министерство на външните работи се състои от генерални дирекции, дирекции и задгранични представителства и се ръководи от министър. Неговата компетентност (на министъра) е уредена в чл. 6 от закона. Той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външните отношения, като тази компетентност се изразява в отделни правомощия (задгранични представителства, човешки ресурси, наредби и т.н.). В дейността си министърът се подпомага от заместник-министри, постоянен секретар и баш бай брадър, генерални директори и кариерна комисия. Задграничното представителство е териториално структурно звено на министерството, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации. Задграничните представителства биват няколко вида – посолства, постоянни представителства и постоянни делегации при международните правителствени организации, генерални консулства, консулства, вицеконсулства и консулски агентства. Също така дипломатическите бюра, бюрата за връзка и специалните мисии. Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от МС по предложение на министри. Почивка.

Ръководители на задгранични представителства се назначават при следния ред – министърът внася в МС предложение за назначаване на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители на РБ при МО и генерални консули. МС взима решение да предложи на президента за назначение съответното лице на конкретната длъжност. След взимане на решението от МС министърът иска от приемащата държава издаването на агреман, ако такова условие съществува и след получаване на агремана МС предлага на президента да назначи съответното лице. Назначението става с указ, който се приподписва от МП. Генералният консул се назначава от МС по предложение на министър. Тоест ако имате извънреден и постоянен посланик (което ние наричаме само посланик) и постоянните представители те се назначават с указ от президента, генералният консул – от МС и останалите се назначават от министър.

За да бъде назначено за дипломатически служител, едно лице трябва да отговаря както на условията по ЗДСл, така и на тези по Закона за дипломатическата служба. Сред специалните изисквания са лицето да притежава образователно-квалификационната степен магистър, да владее поне два чужди езика, поне единият от които е официален за ООН или процедурен за Европейската комисия и т.н. Дипломатическите служители притежават различни рангове. Съгласно чл. 37 от Закон за дипломатическата служба рангът отразява степента на кариерно развитие на дипломатическия служител според неговия професионален опит и квалификация в дипломатическата служба и оценка за изпълнение на служебните му задължения. Рангът е условие за заемане на дипломатическа служба. Във възходящ ред ранговете се подреждат по следния начин: аташе (ашуре), трети секретар, втори секретар, първи секретар, съветник, пълномощен министър, посланик. При постъпване на дипломатическа служба, служителят получава най-ниският ранг, тоест ашуре. Дипломатическите служители могат да заемат дипломатически длъжности. Те бива следните категории: категория А((мотоциклети) – ръководни дипломатически длъжности), Б (ръководни) и Ц (експертни). За да заемеш съответната длъжност трябва да имаш и ранга.

Права и задължения на дипломатическите служители. Дипломатическите служители подлежат на периодично атестиране. Част от тях са да спазват законите и обичаите на територията, да не злоупотребяват с дипломатическите привилегии и имунитети, да изпълнява служебните си задължения в извън работно време. Има задължение за партийна необвързаност, забрана за приемане на подаръци, ордени и отличия от приемащата държава, освен ако те са израз на обичайната дипломатическа практика. Към МВнР са създадени два института: дипломатически и държавен културен институт. Дипломатическият организира и провежда стажа и обучението на стажант-аташета и отговаря за професионалната квалификация на служителите. Държавният културен институт е с предмет на дейност поддържане, разширяване и представяне на художествения фон на МВнР. Законът за дипломатическата служба не съдържа наказателни разпоредби.