44. Управление на правораздаването

 

Управлението на правораздаването включва както органи на съдебната, така и органи на изпълнителната власт. Основните НА са К и Законът за съдебната власт. Според чл. 117 ал.2 К съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Независимостта на съдебната власт е гарантирана чрез бюджета й, който е самостоятелен. От друга страна независимостта е гарантирана чрез института на несменяемостта. Един съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.

Функциите по управление на съдебната власт се осъществяват от 2 органа основно – ВСС и министъра на правосъдието. ВСС е органът, който осигурява независимостта на съдебната власт. Уредбата му е в чл. 130 К и ЗСВ (съдебна власт). Състои се от 25 членове, като главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС са негови членове по право. От останалите 22 11 се избират от НС и 11 от съдебната власт (съдии – 6, прокурори – 4 и следователи – 1). Мандатът на изборните членове е 5 години, като те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. ВСС е органът, който администрира съдебната власт без да може да се намесва в правораздавателната й дейност. Той обсъжда проекта на бюджет, предложен от министъра на правосъдието и го внася в МС. Определя броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата. Избира и освобождава директора на националната следствена служба. Определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Инспекторатът към ВСС е ЮЛ със седалище София. Състои се от главен инспектор и 11 инспектори, като всички се избират от НС (и главния и 11-те инспектори). Дейността му се подпомага от администрация. Инспекторатът проверява административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби. При установени нарушения сезира съответния административен ръководител. Прави предложение за налагане на дисциплинарни наказания и т.н. Министърът на правосъдието съгласно чл. 368 ЗСВ е органът, който осъществява взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт. Това взаимодействие се провежда в следните насоки – съдебна дейност, изработване проекти на закони и подзаконови НА, свързани със съдебната система, управление на имуществото на съдебната власт. Министърът на правосъдието председателства заседанията на ВСС, но без право на глас. Националният институт по правосъдието (НИП) се управлява от управителен съвет, в който се включват 5ма членове на ВСС и 2ма от министерството на правосъдието, като министърът на правосъдието е член по право (от тази квота). НИП осъществява задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии и младши прокурори. Също така отговаря за поддържането и повишаването квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.

Система на съдебната власт. СВ се състои от три подсистеми – съд, прокуратура и следствие. Системата на съдилищата от своя страна се разделя на две подсистеми – общи съдилища (районни, окръжни, апелативни и ВКС) и специализирани (военни, административни, специализирания наказателен съд и ВАС). Системата на прокуратурата следва тази на съдилищата. Тя се състои от ГП, върховна касационна прокуратура, върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни, окръжни, районни прокуратури и специализирана прокуратура (която е ясна). В състава на окръжните има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура има следствено дело. Към окръжните прокуратури се създават и административни отдели. Следствените органи са Национална следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура. Националната следствена служба се ръководи от ГП пряко или чрез директора на службата, който е и заместник на ГП при разследване. За извършени административни нарушения по ЗСВ се налага административното наказание глоба. Органите, които го налагат, са различни в зависимост от нарушението. Съдия, прокурор, следовател, съдебен изпълнител и съдия по вписвания могат да налагат наказание глоба за неизпълнение на дадени от тях разпореждания по ЗСВ. Решението или постановлението, с което се налагат, подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Стига ви толкова. Това е по този въпрос. 1 минута почивка.