40. Управление в областта на здравеопазването

 

Основни НА – К, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Здравеопазването е отрасъл, който урежда обществените отношения, свързани с опазването на здравето на хората. В чл.2 ЗЗ е дадено определение за здраве – пълно психическо, физическо и социално благополучие. Държавна здравна политика се осъществява и ръководи от МС. МС предлага на НС да предприеме национална здравна стратегия и МС и министъра я осъществяват. Министърът на здравеопазването ръководи и осъществява контрол върху националната система за здравеопазване и дейностите свързани със здравеопазването. На територията на областите здравната политика се осъществява от Регионална здравна инспекция (РЗИ) на територията на областта. Ръководи се от директор. В общините по решения на ОС може също да има служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Ако има такава, тя работи под ръководството на РЗИ-то. Органи на държавния здравен контрол са главен държавен здравен инспектор, регионалните здравни инспекции, здравни инспектори в министерството на здравеопазването. Държавният здравен контрол представлява контрол по спазване и изпълнение на установените в НА здравни изисквания по отношение на обществени обекти, стоки, тютюнопушене, заразни болести и др. Главният държавен здравен инспектор се назначава от министъра. Той ръководи държавния здравен контрол. Органите на държавния здравен контрол могат да прилагат принудителни административни мерки – спиране на дейност, спиране на реализацията на определени стоки със значение за здравето на човека, мерките се прилагат със заповед на директора на РЗИ по предложение на здравните инспектори. Тези актове по силата на ЗЗ подлежат на предварително изпълнение, но това не ограничава възможността за тяхното обжалване по реда на АПК. Трябва да отбележим и национална система за здравеопазване – чл. 4 ЗЗ: лечебни заведения от Закона за лечебни заведения, здравни заведения по ЗЗ (такива са здравни кабинети в училища и детски градини, аптеките и др.), държавни органи и институции за организиране, управление и контрол на дейностите по опазване на здравето. Лечебните заведения биват търговски дружества, създадени по реда на Търговския закон или Закона за кооперациите, те са ЮЛ, могат да се създават от държавата, от общините, от физически или юридически лица и могат да бъдат държавни, общински или частни, но те са равнопоставени, независимо от вида на собствеността им. Лечебно заведение може да започне да осъществява дейност само със разрешение или регистрация зависимо от неговия вид. Дейностите могат да са извънболнична и болнична помощ. Според чл.52 К гражданите имат право на здравно осигуряване, което им гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване по условия и ред, определени със закон (Закона за здравното осигуряване). Със закона е създаден орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване и това е Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Тя има следната структура: централно управление, районни здравни осигурителни каси (РЗОК) и поделения на тези РЗОК. Седалищата на районите на поделенията на РЗОК се определят от МС. Органи за управление на РЗОК са надзорен съвет, управителен съвет, управител, има и подуправител. Друго интересно е, че упражняването на лекарската, зъболекарската професия са свързани със задължително членство в българския лекарски и зъболекарски съюз. Това е предвидено в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Останалите професии в тази област – магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти – също трябва да членуват в съсловни организации. В тази област съществува особена юрисдикция във връзка с осъществяването на медицинска експертиза на работоспособността (чл. 101 и следващия от ЗЗ). Тези юрисдикции са лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Решенията на НЕЛК могат да се обжалват по реда на АПК пред админстративен съд по постоянния или настоящия адрес на жалбоподателя. Производството няма да го разглеждаме. Друга мярка може да е задължително настаняване за лечение на психично болни лица, съгласно чл. 155 ЗЗ. Мярката се прилага не от административен орган, а от районен съд.
Приятен ден!