4. Административноправен статут на ФЛ и организациите

 

Понятие – съвкупността от права и задължения, регулирани от АП, които засягат намиращите се на територията на РБ ФЛ в качеството им на субекти на АП. Всички данни относно ФЛ се съдържат в системата на Единна система за гражданска регистрация и обслужване на населението (ЕСГРОН). Нормативната уредба се съдържа в закона за гражданската регистрация. Според чл.100 ЗГР, ЕСГРОН е единна система за гражданска регистрация на ФЛ в РБ и източник на лични данни за тях. Съгласно този закон всички бг граждани получават единен граждански номер, а чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, получава ЛНЧ (личен номер на чужденец). Това са уникални номера, чрез които ФЛ се определят еднозначно. За всеки гражданин се съставя електронен личен регистрационен картон. Според чл.25 ЗГР в този картон се вписват име, псевдоним, пол, дата на раждане, ЕГН, място на раждане, акт за раждане, постоянен и настоящ адрес и т.н. Този картон се пази 130 години от датата на издаването му и след това се предава в Държавния архив. Съвкупността от личните рег. картони на ФЛ съставя регистъра на населението, който също се поддържа в електронен формат. Регистри на живеещите в чужбина бг граждани се водят от съотв. консулски служби. Във връзка с гражданското състояние на лицата се съставят актове за гражданско състояние. Тези актове са официални документи, които констатират наличието на определени ЮФ, свързани с пораждането, изменението или ликвидирането на елементи и качества от гражданското състояние на лицата, и които документи се ползват с доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на противното. Според чл.34 ЗГР тези актове са акт за раждане, акт за граждански брак и акт за смърт. Те се съставят от лицата по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. При настъпване на някои от тези обстоятелства в чужбина, българските граждани следва да поискат съставянето на съответния акт от дипломатическото или консулското представителство на РБ или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние.

Основните елементи на гражданското състояние са гражданство, адресна регистрация, имена, награди. Гражданство е връзката на едно лице с дадена държава, по силата на която това лице се приема за неин гражданин, попада под нейното държавно върховничество и се ползва от правата и свободите, осигурени от нейната конституция и законите. Основният закон, който урежда материята, е Законът за бг гражданство.Има три основания за придобиване на гражданство. На първо място е произходът. Когато поне един от родителите на лицето е бг гражданин, то придобива бг гражданство. Второто основание е месторождението, което се прилага, когато не можем да приложим произхода. Според това основание всяко лице, което е родено на територията на РБ и не придобива друго гражданство по произход или родителите му са неизвестни, става бг гражданин. Последното основание е натурализацията – решение на компетентните органи (с указ на президента по предложение на мин. на Пр.). Сключването или разтрогването на брак не влияе върху гражданството на другия съпруг. Осиновяването не променя гражданството на осиновения, освен ако няма изрично изискване за това. Загубване на бг гражданство – бг граждани могат да бъдат освободени от гражданство, ако изразят желание за това и са придобили или са в процедура по придобиване на друго гражданство. Вторият начин за загубване на гражданството е отмяна на натурализацията. Тя е допустима до изтичането на 10 години от придобиването й. Ако лицето си е послужило с неверни данни или е укрило факти или данни, послужили за придобиване на гражданство. Третият възможен начин е лишаването. То е допустимо само за лица, придобили гражданство по натурализация и то ако са извършили тежко престъпление против републиката, намират се в чужбина и не остават без друго гражданство. Загубилите гражданство лица могат да поискат възстановяването му при условията и по реда на ЗБГ.

Адресна регистрация. Адресът е еднозначно описание на мястото, където едно лице живее или където получава кореспонденцията си (чл.89 ЗГР). Състои се задължително от името на областта, общината и населеното място. Адресът бива постоянен и настоящ. Постоянен е адресът в населеното място, в което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Той служи за упражняване и ползване на права или услуги в случаите определени със закон или друг нормативен акт. Настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице може да има само един постоянен и само един настоящ адрес, като те могат да съвпадат. Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление, а настоящият чрез подаване на адресна карта до кмета на общината, района или кметството.

Имена на гражданите. Собственото име на всяко лице се определя от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акт за раждане. Ако двамата родители не постигнат съгласие за името на детето, то се определя от длъжностното лице по гражданското състояние. Ако избраното от родителите име се счете от длъжностното лице за осмиващо, опозоряващо, противоречащо на българската етническа чест, обществено неприемливо и т.н., длъжностното лице определя името. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата с наставка „ов” или „ев” и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези наставки или те противоречат на семейната, етническата или религизиозната традиция на лицето. Бащиното име на лице, на което е известна само майката, се образува от собственото име на майката или от неговия корен. Фамилното име е фамилното или бащиното име на бащата с наставка „ов” или „ев” и окончание съобразно пола на детето. Фамилното име на дете, чийто баща е неизвестен се образува от фамилното име на майката или от името на нейния баща. Всяко лице при встъпване на граждански брак може да приеме фамилното име на другото лице.

Награди. Наградите са израз на признателност спрямо лицата за техни заслуги в стопанския, културния и политическия живот на страната. НА тук е Законът за ордените и медалите (ЗОМ). Те се подреждат в следния ред: Стара Планина (за изкл. заслуги), Св. Св. Кирил и Методий (за значителни заслуги), за граждански заслуги (в областта на демокрацията), за военни заслуги, Мадарски конник (за заслуги в дипломацията). Извън подреждането на ордените по старшинство остават Орденът за храброст и Медал за заслуга.

Административно-правен статут на чужденците. Основен НА тук е Закон за чужденците в РБ. Чужденец е всяко лице, което не е бг гражданин. Чужденец е всяко лице, което може да влезе на територията на РБ, ако притежава редовен документ за гранично пътуване или друг заместващ го документ и Виза, когато такава се изисква. Визата е разрешение, издадено от РБ за влизане и пребиваване, транзитно преминаване и летищен транзит. Издава се от бг дипломатически консулства и представителства под формата на стикер, който се полага зад граничния паспорт или друг редовен документ за задгранично пътуване. По изключение визата може да се положи и от органите за граничен контрол на граничните контролно-пропусквателни пунктове. Летищната транзитна виза се издава за лица, които са кацнали на територията на страната и ще я напуснат с първия следващ полет за крайната им дестинация. Те нямат право да напускат летищната транзитна зона и се водят за недопуснати до територията на страната. Краткосрочна виза се издава за транзитно или краткосрочно пребиваване. При транзитното преминаване чужденецът трябва да напусне страната в рамките на 2 дни. Визата за дългосрочно пребиваване е със срок до 6 месеца или до 1 година в зависимост от целта на посещението. Чужденците пребивават на територията на страната краткосрочно до 90 дни, продължително – до 1 година, дългосрочно – до 5 години и постоянно с разрешен неопределен срок за пребиваване. Пребиваващият в страната чужденец е длъжен да се регистрира в паспортната служба на МВР в срок до 48 часа след влизането си в страната и е длъжен да напусне преди изтичане на срока за пребиваването. По отношение на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства се прилага Законът за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС). Гражданите на ЕС влизат и напускат територията на страната с валидна лична карта или валиден паспорт. Членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, влизат и напускат територията на страната с валиден паспорт и виза, ако такава се изисква като визата се издава по специален ред (облекчен). Те могат да пребивават страната с тези си документи за срок до 3 месеца. Ако пребивават продължително или постоянно им се издава удостоверение от органите на МВР. Правото на влизане и пребиваване на тези лица може да се ограничи само по изключение и на основания свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.

Организациите на гражданите са доброволни недържавни образувания, чрез които гражданите преследват групови или общи цели при спазване на установената законност. В основата на тези организации стои прогласеното от чл.44 ал.1 К право на сдружаване. Белезите на организацията са: доброволност при създаване и членуване, целта която преследват да е позволена от закона, самоуправляват се, правомерни (не могат да носят нак. отговорност). Видове: ЮЛ със стопанска или с нестопанска цел.Основният НА е Законът за ЮЛ с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Тези лица са сдружения и организации. Сдружения се учредяват от минимум 3 лица, когато са за осъщ. на действия в частна полза и мин. 7 лица, когато извършват действия в обществена полза. Учредителите създават указ с минимално определено от закона съдържание. Органите на управление са Общо събрание и Управителен съвет. Фондациите се учредяват приживе или по повод на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Учредители на ЮЛ с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Самото ЮЛ възниква с вписването му в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел в района на окръжния съд в седалището му. Индивидуализиращите белези на ЮЛНЦ са наименованието, адресът и седалището му, данни от регистрацията му. Тези лица се прекратяват според чл.13 ал.1 от ЗЮЛНЦ с изтичането на срока, за който са учредени, с решение на върховния си орган, с решение на окръжния съд до седалището, когато не са учредени по установения ред, когато извършват дейност, противоречаща на законите или когато са обявени в несъстоятелност. ЮЛ в обществена полза имат изрично посочени цели в закона. Напр. развитие и утвърждаване на духовните ценности, на гражданското общество, защита на човешките права, защита на околната среда и т.н. За да действат като такива, тези лица трябва да се впишат в централния регистър при министерство на правосъдието. Това вписване им носи множество данъчни и др. облекчения. Те трябва да представят ежегоден отчет за дейността си, който включва и заварен от независим одитор финансов отчет. Заличават се от регистъра при извършване на конкретни нарушения, визирани в чл.48 от ЗЮЛНЦ. Други организации на гражданите. Национален ловен съюз – учредява се и се прекратява от ловните сдружения при спазване на ЗЮЛНЦ и Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Дейността му е подробно уредена с АПН. Религиозно общности – особено място заема Бг православна църква. Тя е доброволна организация на българските граждани, обединени на основата на християнската религия. Нейният статут заедно със статута на останалите верски общности е нормиран в закона за вероизповеданията. Стопански организации – типичен пример са търговските банки. Те се създават като акционерни дружества по ТЗ. Съгласно чл.13 ЗКИ (кредитни институции), за да извършва дейност на търговска банка, тя трябва да притежава лиценз, който се издава от БНБ в условия на оперативна самостоятелност, като отказът на БНБ да издаде лиценз не подлежи на обжалване, като може да се подаде ново заявление не по-рано от 1 година от отказа. Кооперациите (Закон за кооперациите и Регламент на Европейските общности). Регламент 1435 за Европейското кооперативно дружество. Специален закон в тази област е Законът за жилищно-строителните кооперации. Характерно за последните е, че те имат преходен характер (временен х-р). Могат да се създават от най-малко 6 души учредители и се прекратяват в момента, в който всички член-кооператори бъдат снабдени с нотариални актове за собственост върху построените жилища.