39. Управление на териториалното и селищното устройство.

 

 

Земята е особен тип субстанция и ресурс. Поради това, че той е ограничен, е необходима регулация на използването на земята. Тя се разглежда по няколко начина – като недра, като източник на плодове и като територия с определени правни характеристики. В регулацията на устройството на територията се включва определянето на това коя територия и коя площ са годни за строителство, кой, кога и къде извършва благоустройствени мероприятия с цел създаването на ефективна, изкуствена, околна среда, която отговаря на нуждите на човека. Нормативната база се съдържа в Конституцията (К), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за регионалното развитие (ЗРР), Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за собствеността (ЗС), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Закона за държавната и Закона за общинската собственост, екологично законодателство, водно законодателство, противопожарни правила, законодателство по енергоносителите. Всички те създават нормативната база на строителството и устройството на територията. Отношение към този въпрос имат и Закона за МВР, Закона за ДАНС,  Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ. Органите за управление на устройството на територията са 2 вида – органи с обща компетентност и органи със специална компетентност. Органите с обща компетентност са НС, МС, кметове, областни управители и Общински съвети. Част от техните правомощия са насочени към вземане на решения в областта на строителството и благоустройството. Органите със специална (или специализирана) компетентност са министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на земеделието и храните, министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, председателят на ДАНС. В техните правомощия влиза и извършването на действия по строителството и благоустройството. Освен това съществува и специална система от органи, която се нарича „експертни съвети”. Предвиден е национален експертен съвет – това е орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството; областни експертни съвети и общински експертни съвети. Към министъра на отбраната, на вътрешните работи и председателя на ДАНС се формират специализирани експертни съвети. Тези органи са наречени експертни съвети, което означава, че те са помощни експертни органи. Особеност на материята по правното регулиране и на закона е в това, че при определени случаи е задължително произнасянето на тези органи. Това означава, че в някои случаи тяхното волеизявление не е просто мнение, а има характер на съгласие. Освен това съществува и системата от органи на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол), а регионалните структури се наричат РДНСК. Тези органи имат за задача ограничаване на незаконното строителство и предприемане на действия по преодоляването му. Сегашното ЗУТ дава възможност на главния архитект сам да издава индивидуални АА по устройството на територията в рамките на неговата компетентност. Устройството на територията е система от особени обществени отношения и поради това тук са предвидени като актове по регулацията юридически актове с особено наименование. В системата на ЗУТ се говори за концепции и схеми за пространствено развитие и за устройствени планове. Концепциите и схемите са високото ниво на планиране – те определят държавната политика и нейните цели в устройството на територията за един определен, сравнително дълъг период (10, 15, 20 години). На тяхна основа се извършва стратегическото планиране на развитието на страната за дълъг период от време. По-конкретната дейност по планирането се извършва въз основа на устройствените планове. Те имат по-конкретен характер – те са за по-малка част от територията и се осъществяват в по-кратки срокове. В България съществуват 2 вида планове – това са общите устройствени планове и подробните устройствени планове. Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение на територията на отделни населени места или части от тях. Те нямат инвестиционно значение с тях не могат да се предвиждат отчуждителни и обезщетителни мероприятия. Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на населени места или части от тях. Те биват няколко вида според различни класификации. Те са индивидуални АА, с тях се възлагат права и задължения на конкретни лица, те имат вещноправен ефект и освен това имат отчуждително и обезщетително действие. Плановете са особен тип юридически актове и се използват, защото в тях по юридически задължителен начин са закрепени предвижданията за развитие на част от територията. В областта на устройството на територията е предвиден съдебен надзор. Той се извършва по реда на общата клауза. Това означава, че всички АА подлежат на съдебен надзор с определени изключения. Този съдебен надзор, поради възприетата обща клауза, се осъществява по реда на АПК в системата на административните съдилища и ВАС. Предвидени са и някои особености и разлики с АПК. По АПК (ще го учим по-подробно догодина) обжалването по административен ред не е задължително. Там лицето, което обжалва може да избере дали да оспори административния акт първо по админстративен и след това по съдебен ред. По ЗУТ оспорването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка, за да се стигне до оспорване по съдебен ред. Тоест тук законодателят иска да се изчерпи административната процедура преди да се премине към съдебна процедура. За нуждите на устройството на територията е предвидено и специално определение за индивидуален АА. То е в чл. 214 ЗУТ. Това определение съдържа отклонения от определението за ИАА по чл. 21 АПК. Какви са отклоненията ви давам за домашно и на изпита, на когото му се падне да разкаже. Считам ви за предупредени. ЗУТ трябва да ни е от 28. 11. 2014 и да не четем стари лекции. От 2001 г. насам е променян над 70 пъти.