38. Управление на образованието

Според чл.53 от Конституцията всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително в България. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Има конституционна възможност за създаване на частни училища от граждани и организации, като обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

За държавата е предвидено да насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионална квалификация и преквалификация. Държавата осъществява контрол върху всички видове и степени училища. Основните НА в тази област са Закон за народната просвета, Закон за професионалното образование и обучение, Закон за висшето образование и Закон за развитието на академичния състав в РБ.

Образованието в България е тристепенно:

  1. основно;
  2. средно;
  3. висше.

Преди започване на образованието се посещава детска градина, където се провежда не образование, а възпитание. Те са държавни, общински и частни. Държавни са тези детски градини и училища, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез министерството на образованието и науката или чрез други министерства. Общинските детски градини и училища се финансират от общините.

Училищното образование според степента си е основно и средно, а според съдържанието на подготовката си е общо и професионално.

Основното образование се осъществява на 2 етапа – начален от първи до четвърти клас включително и прогимназиално от пети до осми клас.

Държавната политика в областта на просветата се осъществява от МС, като орган със специална компетентност е министъра на образованието и науката. Към министъра като териториални администрации са създадени регионални инспекторати по образованието. Инспекторатите са ЮЛ. Устройството, функциите и общините, на чиято територия те ще упражняват правомощията си, се определят с правилник на министъра. Освен министерството, правомощия имат и общинските органи. Те осигуряват и контролират задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение до 16-годишна възраст. Също така предоставянето и изразходването на средствата за издръжката, изграждането, обзавеждането, основните ремонти на училищата и детските градини се ръководят от директорите.

Към училищата се създават педагогически съвети. Това са специализирани органи, които обсъждат и решават основни педагогически проблеми. Към детските градини и училищата могат да се създават настоятелства. Те са независими, доброволни сдружения за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на детската градина и училището, към което са създадени.

За нарушение на Закона за народната просвета се налага административно наказание. Нарушенията се установяват или от органите на общинския инспекторат или от органите на районния инспекторат по образованието, като постановленията се издават от кмета по реда на ЗАНН.

Висши училища

Народното събрание с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища. Ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидия за всяко училище, приема стратегия за развитие на висшето образование. МС предлага на НС откриването, преобразуването, преименуването и закриването на висши училища. ДО със специална компетентност е разбира се министъра на образованието и науката. Има и един независим, специализиран ДО за оценяване, акредитация и контрол на дейността на висшето училище. Това е Националната агенция за оценяване и акредитация. Висшите училища са държавни и частни. Те се създават и закриват с решение на НС и биват университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

Висшите училища се ползват с академична автономия. Академичното самоуправление се изразява в следното – изборност и мандатност на всички органи на управлението, право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници. Правото му самостоятелно да разработва и провежда учебни планове и научноизследователски програми.

Органи в управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът. Те се избират с мандат от 4 години.

Общото събрание има следните правомощия – приема и изменя правилника за дейността на висшето училище, определя кадровата политика, избира са тайно гласуване ред и т.н.

Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност във висшето училище. Той определя образователната политика, избира заместник ректори по предложение на ректора и т.н.

Ректорът представлява висшето училище, сключва и прекратява трудови договори и т.н.

Основните звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.

Органи за управление на факултета са Общо събрание, факултетен съвет и декан. Отново са с 4-годишен мандат.

Орган за вътрешен контрол във висшето училище е Контролният съвет. Към всяко висше училище се създава Съвет на настоятелите, който се състои от 7 членове (дарители на висшето училище и личности с активна обществена позиция).

Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшето училище са: за хабилитирани преподаватели, доцент и професор, за нехабилитирани – асистент и главен асистент.

Научните степени са доктор и доктор на науките.