34. Административноправен режим на земята.

 

Общият АП режим на територията има няколко направления: АП режим на урбанизираните територии, населените места и селищните образувания; АП режим на земеделските територии (земеделската земя) (2 основни НА – ЗСПЗЗ (собственост и ползване на земеделските земи) ЗОЗЗ (опазване на земеделските земи); АП режим на горските територии (основен НА – ЗГ (горите)); АП режим на защитените територии (Закон за защитените територии); Нарушени територии за възстановяване; АП режим на територии, заети от води и водни обекти (Закон за водите); АП режим на териториите на транспорта (Закон за пътищата, Закон за ЖП транспорт, Закон за гражданското въздухоплаване и Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ). На основание на съществуващите АП режими се обособяват различни видове територии, наричат се още фондове – например земи от горския, от земеделския фонд. Всеки един от тези видове територии има специално предназначение. То е определено от чл. 8 ЗУТ и в специалните закони, които изброихме вече. Част от тези режими са включени в конспекта, друга част не са. Основа за разглеждане на въпроса за земеделската земя е чл. 21 К, съгласно който земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Съгласно К обработваемата земя може да се използва само за земеделски цели. Промяна на предназначението се допуска по изключение, при доказана нужда и по условия и ред, определени със закон. Режим на земеделските територии е уреден в 2 основни НА – ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. ЗОЗЗ е от 1996г. и съгласно чл. 2 от него земеделската земя е основно национално богатство, което следва да се използва само за земеделски цели. Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на селскостопански животни и то по начин, неувреждащ почвеното плодородие. Промяна на това предназначение по принцип не може да има съгласно К, освен по изключение (както вече казахме). Допуска се строителство в земеделските земи без промяна на предназначението  им за създаването на обекти, чиито предназначение и функции са свързани със земеделското предназначение на земята. Съгласно ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на земята (чл. 5 ЗОЗЗ). Основни задължения на собственика на земята (съгласно цитирания закон) са: да опазват земеделската земя от ерозия, замърсяване и други увреждания, да поддържат и повишават продуктивните качества на земята, да възстановяват и подобряват състоянието на земеделска земя, която вече е увредена, да спазва хигиенни норми при производството на растителна продукция, носят отговорност за изгаряне на странищата и са длъжни да участват в гасенето им, собствениците или ползвателите имат право на данъчни облекчения и кредитни преференции стига да спазват изброените задължения, което се доказва по определен ред. Процедура за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Режимът е в ЗОЗЗ гл. 5. За да се позволи промяна на предназначението на земеделските земи, трябва да се издаде специално разрешение от специализирани АП органи. Когато исканата площ е до 50дка, попада в определена категория от 5та до 10та и земята е в землищата на населените места, разрешението се дава от комисии към областните дирекции „Земеделие”. В останалите случаи разрешението се дава от комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. В състава на комисията се включва по един представител на различни ведомства (на МРРБ, на здравеопазването, на правосъдието, на финансите, на околната среда и водите), като могат да участват при необходимост и други заинтересовани ведомства. Председател на тази комисия е министърът на земеделието и храните. Останалите членове се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на съответното ведомство. При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните им качества, почвените и климатичните условия, според пригодността на различни видове растителна продукция и т.н. (може да се добавят и наложени ограничения за земеползване, ако има такива). Ако собственикът на земята не е доволен от определената категория, може да поиска от председателя на тази комисия извършване на нова експертиза. Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски земи се допуска за обекти на техническата инфраструктура, създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии, създаване или разширяване на границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии. Началото на процедурата за промяна на предназначението може да се постави от собственика на земята, който отправя искане към кмета на общината, който пък в 30-дневен срок от постъпване на заявлението следва да направи предложение до съответната комисия, която пък също разполага с 30-дневен срок за произнасяне. Ако решението е положително, собственикът следва да поиска промяна в плана за подробния устройствен план по реда на ЗУТ (иначе не може да се строи). Изричния или мълчалив отказ може да се обжалва по реда на АПК (това решение е ИАА). Решението следва да се отрази и в кадастралната карта. Въз основа на промяната в подробния устройствен план собственикът на земята може да иска и разрешение за строеж. Това е по тоя въпрос.