33. Отговорност на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на администрацията

 

Тези вреди следва да бъдат обезщетени. Не можем да говорим за неправилни актове тук (от тях не следва отговорност на държава и общини). Правното основание от тази отговорност на държавата произтича още от К (чл. 7 – че държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове и действия на органите и на длъжностните лица). Заповядайте. На следващо място освен К в чл.301 АПК се дължи възстановяване на накърнените права. На следващо място друг НА е законът за отговорността на държавата и общините за вредите. Този закон предвижда, че Д и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са извършени виновно от длъжностното лице. Това е една особеност на този закон, тъй като по принцип при търсене на гражданска отговорност ни трябва виновно поведение на дееца. Щом вредите са налице съобразно от този закон, Д и общините отговарят за тях. И вече виновно ли е поведението на длъжностното лице. Така гражданската отговорност на Д при осъществяване на властнически правомощия от нейни органи и служители може да се търси ако са налице следните предпоставки. На първо място – щета, причинна връзка между щетата и действието на администрацията и на трето място – виновното поведение на лице, което действа като орган на изпълнителната власт или длъжностно лице. Щетата представлява едно увреждане на правните интереси на някого и засягането може да се изразява както в имуществени, така и в неимуществени вреди. За имуществена щета говорим, когато от незаконосъобразния акт е увредено имуществото на лице. Имуществена щета е налице и при така наречените „пропуснати ползи” – когато имуществото е засегнато чрез пропускане на ползи (пропускането на отчуждение при едно уволнение напр.) Д отговаря и за неимуществени вреди – за такива се считат изпадането в болестно състояние, в някакво стресово състояние. Причинната връзка са щетата и незаконните действия. Тоест трябва по безспорен начин да се установи, че щетата е във връзка с незаконните действия. Във всички случаи, когато е установено, че в резултат на незаконен акт на служител, Д носи отговорност за причинените вреди, но в такива случаи тя има право на регресен иск срещу конкретните виновни длъжностни лица. Така искът се предявява не конкретно срещу Д, а срещу конкретни нейни структури, които имат определена административна правосубектност (напр. министерствата). Освен отговорност на Д, отговорност може да се търси и от конкретните длъжностни лица, издали незаконния акт или извършили незаконното действие и тези лица ще носят отговорност за всяка извършена от тях техническа, материална или юридическа дейност, от която са настъпили вреди. Основанието за такава гражданска отговорност е в чл. 45 ЗЗД. Отговорността на тези длъжностни лица се осъществяват по условията и реда на кодекса (трудово правоотношение). И в този случай за отговорността на длъжностните лица се съдържат предпоставките за такава отговорност – причинно-следствена връзка между щетата и поведението и вината. Трябва да отбележим, че отговорността на длъжностните лица се свързва винаги с неизпълнение на задълженията или нарушения (това са нарушения на законовите норми, деликти, които се проявяват най-често под формата на АН, но може и да са престъпления). Искът за обезщетение е възможно да бъде насочен и към лицата, които пряко отговарят за длъжностното лице. По българското АП възможността за реализирането на тази отговорност е предвидено, че е възможно този иска за гражданска отговорност да бъде предявен в производството по административното дело. Това улеснява пострадалото лице, тъй като му създава възможност в едно производство да се търси обезщетение и да се решава въпросът за АН. Ако съдът прецени, че това съставлява сложност, е възможно да отдели гражданския иск от административното производство. Когато пострадалото лице е държавно учреждение, съдът е длъжен и без иск да разгледа въпроса за тяхното обезщетение.