32. Административно наказание – понятие, видове. Административнонаказателно отговорни лица.

 

1.Понятие. Административното наказание е специфична санкция, налагана за неспазване на установения ред в държавното управление и се очертава като реализация на административната отговорност. То е предвидена в закона санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на негови материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и превъзпитателно въздействие върху него и останалите членове на обществото.

Характерно за него е, че: а/е винаги предварително установено в закона; б/ действа превъзпитателно, предупредително и репресивно /да ги обясня/ – чл.12 ЗАНН „Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани”; в/трябва да възстанови нарушеното от неправомерното деяние равновесие в обществото без да доведе до юридическо или фактическо обезценяване на наказаното лице. Т.е. то трябва да бъде справедливо и адекватно на извършеното нарушение; г/ налага се при спазване на определен административен ред, предвиден в ЗАНН, като, разбира се, има и изключения, предвидени в специалното законодателство.

2.Видове административни наказания – уредени са в чл.13 ЗАНН.

а/ обществено порицание – „публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува”. То засяга неимуществената сфера на лицето. То е единствената подходяща наказателна мярка за извършени от непълнолетни граждани нарушения. Представлява изчитане на наказателното постановление пред съответния колектив, като присъствието на нарушителя не е задължително.

б/ глоба – изразява се в заплащането на определена парична сума. То засяга имуществената сфера на лицето и не може да надвишава определения в закона размер.

в/ лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Характерно за него е, че има смесен характер – засяга както имуществената, така и неимуществената сфера на лицето. Може да се наложи само, ако е предвидено в специален закон. Не води до лишаване на лицето от правоспособност, обратното е възможно само при наличието на изричен законов текст в тази насока. Има временен характер – 1 месец до 2 години, освен в случаите на нарушение на правилата за движение по пътищата при употреба на алкохол или друго упойващо вещество – до 5 години.

г/ отнемане в полза на държавата – засяга имуществото на лицето и може да се прилага само субсидиарно, а не и самостоятелно, освен ако друго е предвидено в специален НА. Може да се наложи само за умишлено деяние. Чл.20 ЗАНН предвижда три вида отнемане: – на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на нарушението; – вещите, предмет на нарушението, притежанието на които е забранено; – вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.

д/ имуществени санкции, налагани на ЮЛ – чл.83 ЗАНН. Те се различават от глобата и конфискацията /да обясня/. Тази санкция трябва да е изрично предвидена в закона, налага се само на ЮЛ и ЕТ, нарушението се изразява в неизпълнение на задължения към държавата или общината и е свързано с упражняваната от ЮЛ или ЕТ дейност. Да не се чете тази част от учебника, която засяга чл.83а и следващите до 83е вкл., защото не ви касае и само ще ви обърка!!!

е/ други санкции – „задържания в структурно звено на МВР до 15 денонощия”. Налага се за „дребно хулиганство” и се изразява в пребиваване, съпроводено с извършването на определена подходяща за лицето работа. Аналогично е и наказанието „задържане в териториална структура на МВР до 25 денонощия”, предвидено в чл.22 от ЗООРПСМ за спортно хулиганство. По същия закон се налага и санкцията „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

3.Определяне и индивидуализация на наказанията.

Определянето представлява намирането на точната санкция, предвидена в ЗАНН или специалния закон за всеки конкретен случай. Когато се определи видът на наказанието, следва да се извърши индивидуализацията, за да се определи и точният му размер. Индивидуализацията се свързва с анализ на конкретното нарушение – обстановката, при която е извършено, степента на обществена опасност, субективната страна – мотив, цел, както и със субекта – възраст, имотно състояние, професия и т.н. Ако допуснатото нарушение е маловажно, определяне и индивидуализация на наказанието не се извършва, защото наказващият орган може да предупреди устно или писмено извършителя, че при повторно извършване ще му бъде наложено наказание. Не се допуска заменянето на една санкция с друга. Единственото изключение от това правило е при наказването на непълнолетни. Не може да се слезе и под определения минимум. Обяснение за определяне и индивидуализация: определям – намирам точния вид санкция – глоба, временно лишаване и после индивидуализирам – според всички белези на обстановката и качества на дееца преценявам дали глобата ще бъде в размер на 200 или на 2 000 лв., респективно – дали временното лишаване ще е за 2 месеца или за 2 години.

4.Обстоятелства, които изключват налагането на административно наказание.

а/имунитет; б/смърт; в/просрочие – аз АУАН – 3 месеца от откриване на нарушителя или една година от извършването му;  – за НП – 6 месеца от съставянето на акта; – за изпълнението – 3м. За обществено порицание; 6м за лишаване и 2г за глоба +1/2; г/изпълнение на неправомерна заповед, стига тя да не е съдържала очевидно за дееца нарушение. Да правят разлика между обстоятелства, които изключват отговорността и такива, които изключват само налагането на наказание! – да обясня

5.Актове за налагане на административни нарушения. Принципът е, че АН се налагат с НП. Само по изрично предписание на закон или указ това може да стане и със заповед на компетентния орган. Когато наказанието се налага от орган на съдебната власт, това може да стане с решение, определение или постановление. От гл.т. на своя автор НП е вид ИАА, но по своето съдържание то се явява правораздавателен акт.

Задължително условие за издаването му /с малки изключения – при квитанция, фиш или препратена преписка от прокурора/ е съставения АУАН. Той е официален документ, изготвян от точно определени от закона органи, който съдържа определени реквизити – чл.36, 40, 42, 43 ЗАНН. Актосъставители могат да бъдат само лицата, посочени изрично в закона, нарушен с деянието; определени от съответния ръководител, на когото е възложено прилагането или контролът по прилагането на нарушения НА; лицата, определени от областните управители и кметовете на общините, при същите условия. Функциите на съставения акт са: обвинителна, сезираща и констативна /да обясня/. Самото НП също има конкретни предвидени в ЗАНН /чл.57/ реквизити, които условно могат да се разделят на две части – мотиви и диспозитив. За да произведе действие, НП трябва да е влязло в сила. Това става в три случая: а/ако не подлежи на обжалване; б/ ако не е било обжалвано в определения срок; в/ ако е било обжалвано, но е било потвърдено или изменено от съда /чл.64 ЗАНН/.

Актове на съдилищата. Районните съдилища действат като конролно-апелативни инстанции и решават въпроса по същество – могат да отменят, да потвърдят или да изменят НП, вкл. като наложат по-лека или по-тежка санкция. Техните решения подлежат на по-нататъшно оспорване пред АС, който действа като касационна инстанция. Съдът разглежда делата на общо основание и на извънредно основание /по точно предвидено специално основание и по реда на възобновяването/. Възобновяването се извършва по предложение на окръжния прокурор от АС, в сроковете и на основанията, предвидени в ЗАНН /чл.70 и 71/. Да обясня разликата между обжалване и възобновяване /за невлезли в сила и за влезли в сила НП или СР/.

6.Разграничаване от други санкции.

а/от углавните наказания: – основанието за налагането им /адм. нарушение или престъпление/; – деянията имат по-малка степен на обществена опасност; – различни видове са /порицание, глоба, лишаване от право, задържане в поделенията на МВР, респективно лишаване от свобода, глоба, пробация/; – наказанието конфискация засяга отделни вещи, респективно част от имуществото; – налагат се и за умишлени, и за непредпазливи; – налагат се само ефективно, не и условно; – не са свързани с института „съдимост”; – не могат да слизат под установения минимум; – не се прилагат правилата за съвкупността; – не се налагат за съучастие, с изключение на съизвършителството; – налагат се от административни органи по административен ред;

б/ПАМ – административните наказания са вид държавна принуда в широкия смисъл на това понятие. Разликите са: – ПАМ се прилагат не само за нарушения, но и при юридически събития; ПАМ нямат репресивен характер – целта им не е санкциониране; – ПАМ се налагат най-често в условията на оперативна самостоятелност; – ПАМ се налагат въз основа на ИАА, не на НП /правораздавателен акт/, съответно имат различен ред и основания за оспорване.

в/мерки за обществено въздействие – налагат се за противообществени прояви, които не е задължително да покриват състава на нарушение /да нарушават правни норми/. Съответно и редът за налагането им не е юридически.

г/гражданско обезщетение – целта му не е санкциониране, а само възстановяване на нанесените щети на пострадалото лице. Може да се разглеждат по административен ред, но не е задължително – ЗАНН.

7.Изпълнение на наказанията. Изпълняват се само влезлите в сила НП. Според чл.64 ЗАНН те влизат в сила, когато: а/не подлежат на обжалване; б/не са били обжалвани в установения срок; в/ са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Изпълнението не може да бъде извършено от административния орган по-рано от 3 дни след влизане на НП в сила. Санкционираното лице обаче може да изпълни валидно и преди този срок /при глобата/.

Наказанията не могат да се изпълняват, ако са изтекли 3м за порицанието, 6м за лишаването и 2г за глобата. Давността започва да тече от влизане в сила на НП и се прекъсва с всяко действие на администрацията по изпълнението, след което започва да тече нова давност. Независимо от това, наказанието не може да бъде изпълнено, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ горепосочените срокове. Понеже сроковете са давностни, а не преклузивни, те препятстват само принудителното изпълнение, а лицето може да изпълни валидно и след изтичането им.

8.Административни наказания за маловажни престъпления.

а/маловажни престъпления. Посочени са в чл.78а НК във връзка с чл.93, т.9. Те са с по-ниска степен на обществена опасност поради липса или незначителност на вредните им последици или поради наличие на други смекчаващи вината обстоятелства. По преценка на прокурора или на съда, извършителите им могат да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им се наложи административна такава. Т.е. деянията си остават престъпления, а се променя само санкцията. Преследват се по наказателен ред от органите на съдебната система и това се отразява в свидетелството им за съдимост. При повторно извършване на престъпление, за което по принцип институтът на 78а е допустим, той вече не може да се приложи и те ще бъдат санкционирани с наказанията по НК.

б/малозначителни престъпления. Законодателят ги е дисквалифицирал като престъпления и ги е отпратил за разглеждане и санкциониране по административен ред – дребни кражби и присвоявания, измама на купувач при мерене и теглене и т.н. Те реално вече представляват административни нарушения, просто съставите са им уредени в НК. Но се преследват от администрацията по административен ред, което на практика означава, че свидетелството им за съдимост е чисто.

9.Административнонаказателно отговорни лица /субекти на административнонаказателна отговорност/. Отговорността може да се носи само от ФЛ, което е извършило деянието в състояние на вменяемост. Вменяемостта е качество на психиката на дееца и се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина, т.е. възможността му да съзнава свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи. От тук се вижда, че тя има два момента интелектуален – да съзнава свойството и значението и волеви – да ръководи постъпките си. Тя е обусловена от определени физически и психически предпоставки. Нормално индивидите стават вменяеми при навършването на определена възраст. По българското право това е 18г. /пълнолетие/. При известни условия отговорност могат да носят и 16 годишните непълнолетни, ако се докаже, че са могли да съзнават свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят. Не носят административна отговорност лицата, които не са навършили 16г., както и пълнолетните, които са поставени под пълно запрещение. Вместо тях отговарят родители, настойници, попечители, ако се установи, че те съзнателно са допуснали извършването на нарушението. В теорията се разграничават следните субекти: а/според възрастта; б/ според предвидените специални качества по отделните закони; в/ според формата на съучастие.

Административна отговорност носят както българските, така и чуждите граждани. Изключения са случаите на имунитет, както и тези, при които отговорността се изключва на основата на взаимност.

По българското право ЮЛ не могат да носят административнонаказателна отговорност. Наказуемите деяния, извършени при тяхната дейност, могат да се припишат само на ФЛ, които действат от тяхно име и носят и отговорност и за това. Но за определени случаи ЗАНН допуска санкциониране на самите ЮЛ – чл.83, ал.1. На ЮЛ се налага имуществена санкция при неизпълнение на техни задължения към държавата или общината. Това е вид обективна отговорност – носи се заради неправилния подбор на персонала.