31. Понятие за административни нарушения

 

Това са тези деяния (действия или бездействия – и двата случая са волева изява на лицето, целенасочена външна изява), които нарушават установения ред на държавно управление, извършено е виновно  и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Тази разпоредба очертава и определя изчерпателно съдържанието и белезите на понятието за административно нарушение. При бездействието става въпрос за неизвършване на изискуеми от закона действия. На следващо място, за да бъде едно деяние АН то трябва да е противоправно – насочено срещу нормалното функциониране на изпълнителната власт като цяло (чл.6 ЗАН). Следващ белег на АН е вината. Трябва да е извършено виновно. Тя е субективното отношение на дееца към деянието и към неговите противоправни последици и се обуславя от определено психическо състояние на дееца (неговата вменяемост). АН се свързва и с двете форми на вина – както умисъл, така и непредпазливост. ЗАН ни казва, че по непредпазливост не се наказват само в изрично посочените случаи (обратно е в НК). При умисълът имаме субсидиарно прилагане на НК. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването им.Близко до вината стоят и мотивите и целите на дееца, които са ръководили извършителя при неговото противоправно деяние. Мотивите и целите имат ролята на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така например от значение е дали един шофьор не спазва и нарушава правилата по пътищата, воден от хулигански подбуди или подбуден от спешност (за болницата с болен човек). Наказуемост на АН. За да бъде едно деяние АН трябва да е посочено като деяние, което е наказуемо, защото именно определянето му като наказуемо показва репресивната реакция на държавата към противоправното поведение. Характерно за АН е, че то е наказуемо с административно наказание, а не с наказание от НК. Друг белег на АН е, че то е наказуемо с админситративно наказание, което е налагано по административен ред. Това означава, че процедурата по установяване на АН и налагането на административните наказания става в рамките на изпълнителната власт. Друг елемент от съдържанието е неговата обществена опасност. Тя е израз на нормативно установената противоправност на деянието и се свързва с определено засягане, накърняване на обществени интереси. Обществената опасност може да бъде степенувана и това степенуване зависи от субекта, обекта на нарушението, вината, мотивите и целите. Именно степента на обществената опасност е основна разлика между административното нарушение и престъплението (деяния с по-висока степен на обществена опасност от АН). Трябва всички елементи комулативно да са прикрепени към едно деяние, за да бъде определено то като АН. Изброените елементи могат да бъдат обособени в обективна и субективна страна. Обективната страна обхваща деянието, противоправността (обществената опасност), насочеността на деянието срещу установения ред на държавно управление, наказуемостта и административния ред по наказване. Субективната страна на АН обхваща преимуществено вината на извършителя, но освен това обхваща и мотивите и целите на дееца. На следващо място трябва да отбележим кои обстоятелства изключват АНО (административнонаказателна отговорност). Съгласно чл.8 ЗАН не са АН тези деяния, извършени при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Тези понятия се съдържат в чл. 12, 13 НК. Когато едно деяние привидно съдържа елементите на АН, не е възможно да се търси АНО. Такъв е например случаят с липсата на угоден обект на защита. Класически пример за такъв случай е когато бракониер убие домашно животно, а не защитения от закона дивеч (в случая липсва обектът на защита). На следващо място друго основание е малозначителността на деянието. Деянието не е в такава степен обществено опасно. И тук субсидиарно прилагаме разпоредбата на НК. В областта на административното наказване малозначителността на деянието не е основание за отпадането му като АН, за разлика от другото наказване. На следващо място трябва да отделим понятията за приготовление, опит и съучастие – това са действия или бездействия, насочени към осъществяване на противоправния резултат от нарушението. Приготовлението е подготовка и създаване на условия за извършване на нарушението. В ЗАН е възприет принципа, че приготовлението към извършване на АН не е наказуемо. Опитът за извършване на АН също не е наказуем, с изключение на опита за извършване на митнически и валутни нарушения. Опитът представлява започнало изпълнение, при което обаче изпълнителното деяние не е довършено и не са настъпили целените от дееца противоправни последици, тоест разбирате, че опитът е възможен само за умишлени деяния. Опитът е налице, когато изпълнителното деяние не е довършено, но освен това е налице и когато изпълнителното деяние, макар и довършено, не са настъпили целените от дееца обществено опасни последици. Не може да говорим за опит за извършване на АН при непредпазливите деяния и при формалните нарушения – онези, които не се свързват с реален негативен резултат. Съучастието е всъщност участието на 2 или повече лица в осъществяването на едно нарушение. Според чл.10 ЗАН съучастието може да се определи като подбудителство, помагачество и укривателство. В ЗАН не е посочена още една форма на съучастието, а именно съизвършителството. За такова говорим, когато всъщност 2 или повече лица участват в извършването на деянието. Това бяха легалните белези на АН.