30. Административнонаказателна отговорност – обща характеристика.

 

Юридическата отговорност е един от централните въпроси. Поемането на отговорността като следствие от неправомерно поведение означава, че поради лошо изпълнение или неизпълнение на задължения се носи отговорност – тоест държавата е установила правила за санкциониране на неправомерно поведение. Юридическата отговорност е няколко вида. На първо място е наказателната отговорност. Това е най-тежкият вид отговорност. Тя се носи за извършени престъпления. На второ място е административната отговорност. Тя се носи за извършени административни нарушения, тоест нарушения срещу реда на държавно управление, както казва чл. 6 ЗАНН. На следващо място е дисциплинарната отговорност. Тя в някои случаи се разглежда като самостоятелен вид, а в други случаи като вид административна отговорност. Тя се реализира, когато между наказващия орган и наказания субект на правото съществува служебна или някакъв друг тип йерархична връзка и зависимост. Последният вид отговорност е гражданската. Тя е налице, когато между два субекта на ГП са възникнали проблеми. Тя бива основно 2 вида – договорна и деликтна. Договорната означава неизпълнение на договор, деликтната означава накърняване на чужда правна сфера.

Както виждате втората по значение отговорност в правото е административната отговорност. Тя се нарича още административно наказателна отговорност. Административната отговорност означава реализация на санкции за изпълнение или неизпълнение на задължения, произтичащи от АА. Тя е израз на желанието на държавата да ограничи неправомерното поведение при функционирането на изпълнителната власт (държавна репресия). Тази отговорност се отличава от наказателната и гражданската отговорност. Няколко са нейните особености. На първо място тя се стреми да опазва реда на държавно управление и осъществяване на изпълнителната дейност. По това се различава от наказателната отговорност, при която става дума за наказателната репресия на държавата поради извършено престъпление, тоест там са накърнени по-висш тип обществени отношения и те подлежат на защита по наказателноправен ред. Тук става дума за защита на отношения, конкретно свързани с изпълнителната власт. Наказателната отговорност се реализира изцяло от органите на съдебната власт. Адманистративно-наказателната отговорност се реализира от администрацията. Това е особеност на българското АП, тъй като тук и органът, който установява нарушението, и органът, който налага наказанието, са в изпълнителната власт. В повечето европейски държави и тази отговорност се реализира от наказателните съдилища. Наказателната отговорност е уредена в 2 кодекса: НК, който съдържа престъпленията и основните материалноправни характеристики на нак. отговорност и процедурите са в НПК. АНО се реализира от ЗАНН – в него има и материалноправни и процесуалноправни разпоредби, отнасящи се до АНО. Освен това в НК са посочени конкретно различните видове престъпления и те са описани заедно с техните изпълнителни деяния. ЗАНН е възприел друг подход – той е описал характеристиките на административното нарушение, а в специалните закони се съдържат конкретните състави и изпълнителни деяния на административните нарушения. В повечето закони последната глава или последния раздел се наричат административно наказателни разпоредби и там са описани съответните административни нарушения и съответстващите им административни наказания. Освен това друга особеност на ЗАНН е , че той разпростира защитата, която е предвидена с административната отговорност и с актовете на МС (чл. 32 ЗАНН), а също така и по повод някои от актовете на общинските съвети по силата на ЗМСМА. Така че с акт на МС могат да се установят състави на административни нарушения и състави, свързани с тях. Това не накърнява принципа в К за законоустановеност на наказанието.

АНО се подчинява на определени принципи. Първият е принципът на законоустановеност на съставите на нарушенията и наказанията. Това означава, че в закон или в АА са били предвидени преди извършването на нарушението, че определено действие или бездействие е нарушение и за него се предвижда някакво или някакви наказания. Това означава, че първо е приет законът и след това определени деяния стават нарушения, за които са предвидени наказания. На второ място тук действа старото римско правило – не два пъти за едно и също нещо. Това означава, че за едно нарушение се налага едно наказание. Това е принципът. Наказанието е отговор на определено противоправно поведение, затова може да има и някое допълнително наказание като допълнителна санкция. Ако някой иде в гората да бракониерства и го хванат горските наказанията може да са 2 – един път за нарушаване правилата на лов и 2ри път да му вземат пушката (в полза на държавата), ако няма право в този момент да е с оръжие, така че това не изключва този принцип. Следващият принцип е за справедливост на наказанията. Това означава, че на всяко нарушение се определя съответното наказание. Това означава, че нарушението има определена характеристика. То засяга по определен начин обществените отношения, то има определена степен на обществена опасност и правомощие на наказващия орган е да определи такова административно наказание, което да съответства на извършеното нарушение. Затова тук говорим за определяне и индивидуализация на наказанието. Тук е ролята на наказващия орган да съобрази обстоятелствата по извършването на нарушението с наложеното в последствие наказание. И това го разказвам всяка година на студентите – ако някое лице от малцинствена група отиде и открадне един шоколад от магазина, щото не е виждало шоколад от 2 години, то върши нарушение и това подлежи на админстративно наказание. Обаче ако това го извърши един студент по право пред гаджето си да покаже колко е готин, но подбудите са различни. Следващият принцип е принципът на вината. Тук се има предвид идеята, че се наказват само виновно извършените деяния независимо от формата на вината. Освен това тук съществува и принципа на зачитане на личната и моралната сфера на извършителя – тоест наказанието не може да засяга духовната сфера на лицето и не може да представлява лишения, ограничения и намеса в личния живот повече от необходимите. Друга особеност е бързината и ефективността. Тук АН процес се развива много бързо, за разлика от наказателния процес (няколко години). Установени са кратки давностни срокове, валидни са всички основни принципи на административния процес – бързина, равенство на страните, процесуална икономия, съразмерност, предвидимост. Друг изключително важен принцип е, че като правило административните наказания подлежат на съдебен надзор. Това означава, че на администрацията е дадено правото да установява извършването на административното нарушение. Освен това тя може да наложи и административното наказание, но нейните действия подлежат на съдебен надзор. Така се гарантира произнасянето на съд и съдебната преценка върху наложеното административно наказание. По този начин се появява и принципа за разделението на властите и за въздействието на съдебната власт върху изпълнителната.