26. Системи на административно правораздаване.

 

  1. Критерии за разграничаване системите на административно правораздаване. В света има три основни системи на административно правораздаване, които се оформят на базата на няколко критерия: а/дали има общ кодификационен нормативен акт, който да урежда единно производство или правораздаването се извършва по множество специални закони; б/дали правораздаването се осъществява на база обща клауза или на специална такава; в/субективен критерий – дали правораздаването се осъществява само от съд или действат и административни юрисдикции; г/дали има обособени административни съдилища или административното правораздаване се осъществява от общите съдилища; д/според правомощията на правораздавателния орган – дали е контролно-отменителна инстанция или инстанция по същество; д/дали в националното законодателство съществува някаква особена институция за осъществяване на контрол или защита от администрацията или не.

2. Видове системи.

а/ Фреска /континентална/ система. Франция е родината на административното право и естествено там възниква първата система за административно правораздаване. Най-характерният й белег е обособяването на административните съдилища в отделна структура. Започва се с единственият тогава ВАС, който и до сега се нарича Държавен съвет. След реформата на Де Гол през 1953г. се създават и редица териториални административни съдилища. Има общ кодификационен нормативен акт и оспорването се извършва въз основата на обща клауза. Общото правило е, че съдът действа като контролно-отменителна инстанция, а за да решава спора по същество е необходимо изрично посочване за това правомощие в специален закон. В теорията се твърди, че френската система не допуска действието на особени административни юрисдикции, но това не е така. Поне в областта на енергетиката има две такива.

б/ Скандинавска система. Характеризира се с дуализъм, защото голяма част от споровете са поверени на специализирани административни юрисдикции – по социални въпроси, по чиновническо право, по данъчни и митнически спорове. Наред с тях съществуват и общите съдилища, които разглеждат определена част от административноправните спорове. Няма общ кодификационен акт, заради многото юрисдикции. И юрисдикциите, и съдилищата действат като инстанция по същество, като контролно-отменителна – само в изрично посочени случаи. Съществува и ВАС. За тази система е характерна фигурата на омбудсмана, която е създадена в Швеция. Той се избира от парламента за 4 години и служи като посредник между администрацията и гражданите. Няма съществени правомощия и може да бъде сезиран пряко от всеки гражданин.

в/Англосаксонска система. Типично за нея са множеството юрисдикции, като част от споровете се разглеждат от общите съдилища. Начело на административните юрисдикции стои Съвет на юрисдикциите или Съвет на трибуналите, който не е правораздавателна инстанция, а само анализира, събира информация и дава методически указания. Липсва единен кодификационен нормативен акт. Разликата със скандинавската система е, че тук има парламентарен комисар за администрацията, който се посочва от короната и има почти същите правомощия като омбудсмана, но не се занимава пряко с разрешаване спорове, а може да изнесе случая в средствата за масова информация. Не се сезира пряко от гражданите, а от депутатите.

Американската модификация е с няколко характерни черти. От 1946г. имат общ закон за административния процес, по силата на който се въвежда оспорване на административните актове пред съд. Няма изградена отделна структура на административните съдилища, а споровете се решават от общите. Няма юрисдикции. Работи се на основата на обща клауза. Съдът действа като контролно-отменителна инстанция. Нямат омбудсман.

г/В България. Според теорията, българската система не възпроизвежда в детайли никой от посочените модели и не може да се каже, нито че е континентална, нито че е англосаксонска. След приемането на АПК вече имаме единен кодификационен акт, който въвежда единно производство с някои изключения. Има изградена структура на административните съдилища, начело на която стои ВАС. Законодателят обаче е възложил на административния съд да разглежда и гражданскоправни по съществото си спорове – например делата за обезщетения. Относно общата клауза – 90% от делата са пред административен съд по АПК, 9% – пред юрисдикция или общ съд или и двете /ЗУТ, ЗПРПМ, ЗОП/ и 1% не се разглеждат пред съд – основно свързаните със сигурността и отбраната на страната. При сега действащия АПК съдът се оформи като инстанция по същество /теорията не е единодушна по въпроса/, освен когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, е нищожен поради липса на компетентност или естеството на въпроса не позволява разрешаването му по същество – вж. чл.173 АПК. От 2003г. е създадена фигурата на омбудсмана, който се избира от НС. Правомощията му не са съществени, с изключение на това, че може да сезира КС за противоречие на закон с КРБ, когато законът засяга правата на гражданите.