25. Правораздавателен надзор върху администрацията.

 

Тук вече минаваме от административния контрол в правораздавателния. Това означава, че органите на съдебната власт в рамките и при изпълнение на принципа на разделението на властите могат да осъществяват контролна дейност спрямо администрацията. Затова е предвиден правораздавателния надзор. Той се осъществява от 2 категории органи. Това са съдилищата и особените юрисдикции. Когато правораздавателният надзор се осъществява от съдилищата, говорим за правосъдие и за административно правосъдие. Когато надзорът се осъществява и от съдилища и от юрисдикции, използваме общият термин „правораздаване”. Административното правораздаване е един от способите за осъществяване и обезпечаване на законосъобразно държавно управление и за защита на правата и интересите на гражданите. Това следва от чл. 117 КРБ. Административното правосъдие се осъществява от административните съдилища и от ВАС, който стои начело на системата. Това по своята същност е решаване на правни спорове между администрацията, която е издала АА и гражданите и техните организации, които считат, че този АА е незаконосъобразен. Двете страни се намират в положение на власт и подчинение и затова гражданите или техните организации се обръщат към съда, водени от идеята, че актовете на администрацията са незаконосъобразни и поради това, че са незаконосъобразни, те нарушават или ограничават техни права или интереси, или пък им възлагат незаконосъобразно задължения. Целта и функциите на административното правораздаване са няколко. Първо, защитата на права и интереси на гражданите и техните организации в областта на държавното управление и по-специално на изпълнителната власт. На следващо място, чрез него се гарантира нормалното и свободно функциониране на ДО и служителите в тях, тъй като правораздавателният надзор представлява установяване на мярка за законосъобразност в действията на администрацията. Чрез административното правораздаване се коригират незаконосъобразните актове и действия и се осъществява стабилизираща функция по отношение на държавното управление.

Според това кой го осъществява говорим за съдилища и за особени юрисдикции. Според характера на надзора бива позитивно и негативно административно правораздаване. При позитивното се преценява законосъобразността на АА. При негативното административно правораздаване се поставят на преценка наложените административни наказания за извършени преди това административни нарушения. Съществува и така нареченото пряко и косвено административно правораздаване (!!!!) (това ми е един от любимите въпроси на изпит!). Прякото административно правораздаване е налице тогава, когато на съдебен надзор подлежи законосъобразността на един АА. Тоест предмет на делото е АА, волеизявлението, което се съдържа в него и тяхната законосъобразност. При косвения правораздавателен надзор ситуацията е различна. При него има едно гражданско или наказателно дело, което има за предмет гражданскоправни отношения или извършени престъпления. При този случай съдът, бидейки граждански или наказателен, може да се натъкне на необходимостта от преценка на един законосъобразен или незаконосъобразен АА. Това означава, че в гражданския или наказателния процес съдът трябва да прецени законосъобразността на един АА. Тази преценка има значение само за съответното дело, тя не води до отмяна, изменяне на АА. При нея съдът ако прецени, че АА е незаконосъобразен, го игнорира – не го взема предвид при решаване на гражданския или наказателния спор. Това е косвеният съдебен надзор и в литературата се нарича и инцидентен съдебен надзор върху актовете на администрацията.

Няколко пъти стана дума, че административно правораздаване се осъществява от особени юрисдикции. Те са органи, които са ситуирани в изпълнителната власт. Тези органи са предназначение за решаване на правни спорове. Това означава, че в администрацията се решават правни спорове. Тези органи работят по установени процесуални правила. При тях има самостоятелност и независимост на органа от двете спорещи страни и актовете им имат характеристика подобна на характеристиката на съдебното решение. Техните актове най-вече притежават специфичната юридическа сила, наречена „силата на пресъдено нещо”. Тоест в резултат на развиващо се пред тях състезателно производство се постига ЮА, който има силата на пресъдено нещо. По това те приличат на съдилищата и техните актове също така. Стига ви толкова! Приятен ден!