24. Контрол в системата на местното управление.

 

В България местното управление се осъществява на двете нива на административнотериториално устройство. Това са областите и общините. При контрола в областта на местното управление става дума за установени със закон взаимоотношения между три органа. Това са областния управител, общинския съвет и кмета. Отношенията, които съществуват между тези органи имат и характер на контрол. Това е контролът в местното управление. На първо място ще разгледаме отношенията между областен управител и кмет. Областният управител е орган, изразяващ деконцентрацията на държавното управление – назначен е с решение на МС. Областният управител може да осъществява контрол върху актовете на кмета. Той се явява негов по-горестоящ орган. По смисъла на АПК това е по-горестоящият орган, пред който се обжалват актовете на кмета. Това става и по законосъобразност и по правилност. Другата категория отношения са тези между областния управител и общинския съвет. Общинският съвет съобразно КРБ и ЗМСМА представлява орган на местното самоуправление. Между областния управител и общинския съвет съществуват установени от закона взаимоотношения. Общинският съвет е задължен да изпраща своите решения на областния управител. Ако той установи, че те са незаконосъобразни, той може да ги спре или да отнесе въпроса до административния съд или да ги върне за преразглеждане. Това въздействие между актовете на общинския съвет е само по законосъобразност, тъй като областният управител е орган, осъществяващ контрол в областта, а от друга страна ограничението е предвидено, тъй като се счита, че контролът по правилност от страна на областния управител би бил намеса в местното самоуправление от ДО, а някои приемат в теорията, че това би било проява и на накърняване на принципа на разделението на властите, тъй като чрез областния управител централната изпълнителна власт би могла да се намесва в същността на местното самоуправление. И на последно място са отношенията между кмета и общинския съвет. Както ви казах преди малко, общинският съвет е органът на местното самоуправление. А кметът е изпълнителният орган на общината. Може да се каже, че те на местно ниво осъществяват взаимоотношения, които са проявна форма на разделението на властите. Общинският съвет може да възлага с решение задачи на кмета, а също така кметът може да преценява решенията на общинския съвет. Ако кметът прецени, че едно решение на общинския съвет е незаконосъобразно, той може да иска неговото спиране и неговото преразглеждане. По същия начин и общинския съвет може да иска спиране и преразглеждане на актове на кмета. Възможно е и сезиране (и кмета може) на съответния административен съд. Всичко това е израз на контрола в местното управление.