23. Специализиран административен контрол

 

Специализираният административен контрол се нарича още външноведомствен контрол. А освен това в някои книги ще го срещнете и като надзор или даже в някои закони. Специализираният административен контрол се осъществява на специално нормативно основание. Това е специален закон, който дава възможност на един орган или на една система от органи да осъществяват контрол върху актове и действия от друга ведомствена система. Тук специално нормативно основание означава, че  съществува специален закон. Това не е специалната клауза, за която се говори в административно правната и административнопроцесуалната теория. Това е просто един закон, който дава правомощието на едни органи да осъществява контрол върху други. Този контрол се характеризира с няколко особености. На първо място това е съществуването на специална система от контролни органи. Това са органи, които са създадени специално, за да упражняват този вид контрол. Тези органи се наричат по различен начин. Най-често след приемането на закона за администрацията те се наричат администрации. Пример за това е държавната морска администрация. Тя осъществява контрол върху дейностите по вода – управление, техническа поддръжка на кораби и др. Друг пример е ДВА (държавна въздухоплавателна администрация). Тя осъществява управление, техническа поддръжка на въздухоплавателните средства. Също и ДНСН и РДНСК – незаконно строителство. Тези органи не само осъществяват контрол, но и много често дават съответната правоспособност – правото да се упражнява най-често рискова професия или дейност (КАТ – пътна полиция). Това означава, че този контрол е предварителен, текущ и последващ. Даването на право да се упражнява една такава професия (най-вече рискова – МПС примерно) е пример за предварителен или превантивен контрол. При този контрол едни органи осъществяват контрол върху друга система от органи и характерно за него е това, че той е по законосъобразност. Тоест контролният орган преценява само или преимуществено дали се спазва закона, дали са изпълнени правилата за упражняването на някаква дейност, професия или занятие. Поради това, че е контрол за законосъобразност и е осъществяван от една ведомствена система по отношение  на друга ведомствена система се нарича надзор (като надзора при контролна дейност). При този административен контрол на контрол подлежат не всички а само някои от актовете и действията – тези които са включени в контролните правомощия. При този контрол винаги има формална характеристика, тоест контролът се осъществява по отнапред установени нормативни правила. За разлика от досегашните видове контрол, той е разграничен. При него може да се отменят актове, да се прилагат (!) принудителни административни мерки и да се налагат (!) административни наказания. Много често при този контрол може да бъде спряна за определен период дейност или упражняването на професия или преустановяване на производство. Примерно ДНСК може да спре извършването на един строеж, поради това, че той е опасен, или пак по тази причина да спре подаването на вода или ток. Възможно е едно МПС да бъде спряно от движение, поради това че е в лош външен вид или е технически неизправно. Това е принудителна мярка, за да се предпази обществото от евентуални негативни последици. Освен това може да бъде спряно едно производство. Примерно ако отровят някоя река или ако се нарушава различни норми на запрашеност или на допустими вредни концентрации във въздуха, почвата или водата. Това се осъществява все от специализирани органи, такива, на които е дадена възможност да упражняват САК. Това се случва и в университета (има един пожарникар, който ни проверява дали пушим на позволените места и даже може да ни глоби, но може да се занимава само с цигарите или да не запалим някой вестник, докато примерно ректорът може да осъществява контрол и за пушенето и за спазването на дисциплината, дати за изпити и т.н. – негова работа, че и да наказва или по кодекса на труда или де да знам как си (с размахване на пръстче примерно).