22. Централистичен (ведомствен) контрол

 

Централистичният контрол е един от видовете административен контрол. Той се осъществява в рамките на различните ведомствени системи. Извършва се по отношение на всички звена от държавната администрация. Този контрол се нарича още вътрешноведомствен, тъй като се осъществява вътре в рамките на всички ведомствени системи и в основата му стои йерархичната структура на държавната администрация и отношенията на власт и подчинение, които съществуват в нея. Този контрол е йерархически, тъй като всяка една ведомствена система има пирамидална структура и начело на тази пирамидална структура стои ведомствения ръководител. Той е или министър или е ведомствен ръководител без ранг на министър. Най-отгоре стои МС, след това следват ръководителите на ведомства с и без ранг на министерства и след това са различните местни структури, които имат от своя страна ограничена териториална компетентност (тоест компетентност за рамките на съответното населено място или административно-териториална единица). Този контрол се осъществява поради съществуващите принципи за устройство на държавната администрация. Тези принципи са най-общо казано три. Субординация, суперординация и координация. Субординацията означава разглеждане на положението между 2 органа считано отгоре надолу (ръководител – подчинен). Суперординация е разглеждане на същото отношение, но отдолу нагоре. Третото е координацията. При този контрол имаме няколко особености. На първо място това е контрол по законосъобразност и по правилност. На второ място този контрол е всеобхватен, той се отнася до актовете, действията, материалните и човешките ресурси, структурата на ДО. Освен това този контрол може да бъде формален и неформален. Така, неформален означава, че не е необходимо да има някакви специални процедурни производствени или процесуални правила. Просто във всеки един момент началникът може да вика подчинените си. Възможно е този контрол да има и формален характер. Това са случаите, когато съществуват специални процесуални правила, които задължават началника да извършва контролната дейност по определен начин. Пример за такива формални правила е случаят с АПК, при който е възможно така нареченото оспорване по административен ред. Оспорването по административен ред е: един ДО е издал АА в рамките на своите правомощия, адресатът на този акт и субект на правото не е доволен от този АА и го оспорва по законосъобразност или по правилност. Това оспорване по законосъобразност или по правилност е пред по-горестоящия административен орган. Тука АПК установява правила за оспорване на правилността или законосъобразността на един АА. Това е пример за формално осъществяване на административен контрол. На следващо място това е всеобхватен контрол, което означава, че на контрол подлежат и актовете и действия и материално-техническата дейност. Всеобхватността на контрола означава и че контролът е предварителен, текущ и последващ. Това означава, че той може да се осъществява във всеки един момент от развитието на управленската дейност (вземането на решения и неговото изпълнение). При този контрол може да се стигне до кадрови и структурни промени, може при определени условия да се отменят, изменят или видоизменят актове на по-долустоящите органи. Термините „по-долустоящ” и „по-горестоящ” са много важни за изпита. Този контрол е постоянен и непрекъсваем, защото той дава възможност за непрекъсната ежечасна проверка на подчинените и на резултатите от тяхната дейност. Така както това се очаква от съответния ведомствен ръководител.