20. Способи за обезпечаване на законосъобразност и правилност на изпълнителната дейност. Контрол на изпълнителните дейности

 

Преди време ви казах, че изпълнителната дейност е разположена във времето с определена последователност. Тя предполага съществуването на 3 етапа при нейното осъществяване (при взимането на решения и действия върху обществото). Това е ръководство, организация и контрол. Това означава, че контролът е елемент от определението, негова съставна част и част от въздействието, което осъществява изпълнителната власт. Контролът представлява анализ, оценка и предприемане на действия в зависимост от това как и до каква степен са изпълнени целите, принципите и задачите, поставени в елемента ръководство при осъществяване на организацията на съответната управленска дейност. Контролът е задължителна част на управлението. Чрез него се обосновава законосъобразност и правилност в актовете на администрацията. Това не е единственият начин да се осъществи ефективно и законосъобразно управление. Съществуват редица други средства, способи и механизми. Сред тях могат да бъдат посочени правилното разпределение на труда, добрата законодателна основа, създаването на правилна система от стимули и наказания. Контролът е само един от способите за законосъобразно и правилно действаща администрация. Контролът може да бъде разгледан по различен начин в зависимост от функциите, които той осъществява. Те са тези, които показват начина на въздействие върху подконтролния субект. Основното в него е събирането на информация, правенето на анализ и след това оценъчната функция. Събирането на информация означава да се познава изцяло дейността на подконтролния субект. Изцяло означава условия, нормативна база, кадрови и материален ресурс и всичко свързано с дейността на подконтролния субект. Следва аналитичната функция. Тя означава да се направи съпоставка между очакваното от подконтролния орган действие (поведение, акт) и съществуващите условия. Означава и още нещо. Да се прецени съответствието между целите, спазването на закона и защитата на определени права и интереси. И след това е времето за оценъчната функция. Въз основа на анализа и информацията се взима решение за това доколко подконтролния субект изпълнява закона, доколко неговите актове и действия са законосъобразни и правилни и оттук какъв трябва да бъде резултата от осъществената контролна дейност. Това означава, че може да се премине към поощрение или към някакъв тип санкция. Съществуват различни видове контрол или по-скоро контролна дейност в зависимост от различни класификационни критерии. От гледна точка на правните последици съществува юридически или неюридически контрол. Тук критерият е свързан с последиците. При неюридическия контрол няма правни последици, тоест не се стига до промени в правната, служебната или някоя друга сфера на подконтролния субект. Пример за това е дейността на средствата за масова информация. Те със своята дейност могат да осъществят контрол и да представят резултати по отношение на актове, действия на ДО или на отделни държавни служители. Този контрол няма правна стойност. Той представлява израз на оценката на обществото спрямо ДО, длъжностни лица, държавни служители. От него не следват промени в тяхната правна сфера. Отделен е въпросът, че този контрол или представеното от средствата за масова информация може да бъде повод за преминаване към някои от юридическите средства и юридическите форми на контрол. По подобен начин стои въпросът и с контрола, който се осъществява от обществените организации или от неправителствените организации. Тяхната дейност също има контролен характер, но пряко от нея не следват правни последици. По друг начин стои въпросът с юридическия контрол. Той има няколко особености. На първо място той се осъществява въз основа на закон, тоест за него съществува правно основание. На второ място той засяга правната сфера на подконтролния субект. На трето място той е като контролна дейност елемент, част от правомощията на ДО. Освен това неговото осъществяване става по определена процедура най-често. И накрая особеност на юридическия контрол е това, че при него може да се стигне до намеса в правната сфера на лицето, до кадрови или имуществени промени, административни наказания, дисциплинарна отговорност или пък някоя от другите форми на административна принуда. Така че този контрол се нарича юридически именно поради неговото нормативно установяване.

Друга важна класификация на контролната дейност е делението на контрол и надзор (това е въпросът за ситуацията между 2 и 3; когато работата е изключително затегната + това, това е абсолютна истина до държавния изпит!). Разликата между контрола и надзора е в това кой орган осъществява, спрямо кои действия и актове на подконтролния субект се извършва. Контролът е дейност, която се развива вътре в системата на изпълнителната власт. Това е дейност на контрол спрямо актове, действия, кадри, материални ресурси. Може да бъде формален и неформален. Може да бъде по законосъобразност и по правилност. Резултатите от него са в широк диапазон – кадрови и структурни промени, отмяна на актове, издаване на актове с различно съдържание и др. Основното тук е, че става дума за контрол вътре в системата на изпълнителната власт. Тоест това е контролът, разгледан като част от управлението. Положението с надзора е различно. Той означава дейност на органи от една система спрямо органи на друга система. Прокурорски надзор, съдебен надзор. Това означава, че при условията, установени въз основа на политическия, конституционен и законово установен принцип на разделението на властите, друга система от органи от друга власт осъществява надзор върху изпълнителната власт. Този надзор е ограничен. На първо място той е ограничен по отношение на предмета. Предмет на надзора са само определени актове и действия. Освен това той винаги е строго формализиран. Това означава, че се прилага по отнапред установени процесуални правила. Той не може да засегне структурата на ДО, кадровите ресурси, разходването на материални средства. Изключително важна особеност на надзора е това, че той е само по законосъобразност! Не може органи от друга система да осъществяват контрол по правилност. Това е принципно положение. В АПК има едно отклонение, но за него – догодина. В резултат на този контрол могат да бъдат отменени актове или действия на администрацията и в много редки случаи надзираващият орган може сам да реши въпроса. Това са 1-2 изключения, предвидени в АПК (също за догодина). Надзорът се осъществява и от специализирани органи. Това са основно съдът и прокуратурата, които са създадени и работят на основата на познаването и прилагането на закона. Тоест те могат да преценяват законосъобразност, но не са пригодни да преценяват правилността на едно или друго управленско решение. От гледна точка на момента, в който се прилага контролът говорим за предварителен (превантивен), текущ и последващ контрол. Това деление е от гледна точка на момента, в който се прилага контрола, тоест момента спрямо осъществяването на подконтролната дейност. Предварителен контрол означава, че се преценяват условията, при които ще се извършва дейността, предпоставките. Текущият контрол е контролът по непосредствено осъществяване. И последващият контрол има резултативен характер, тъй като се оценяват резултатите от подконтролната дейност. Съществува деление на контрола и с оглед обекта на подконтролната дейност – кадри, пари, средства, актове, ресурси. Съобразно българската теория юридическият контрол бива няколко вида. На първо място това е контролът от страна на представителните органи. Ако искаме да бъдем коректни или екзактни (Лютви Местан), трябва да се говори за надзор на представителните органи. Следва контролът на МС. След това следва централистичния (или в нашия конспект – ведомствен) контрол. След това следва любимият ми въпрос специализиран административен контрол, контрол в системата на местното самоуправление, прокурорски и съдебен надзор. Това са основните видове юридически контрол. Контролът на представителните органи е уреден нормативно в КРБ и в Правилника за организация и дейност на НС. Този контрол има няколко основни особености. На първо място той е и по законосъобразност и по правилност. Тоест могат да се преценяват актовете от гледна точка на тяхната правилност и законосъобразност. Той е върху цялата дейност на администрацията. Освен това той е предварителен, текущ и последващ. Говорим за предварителен контрол, тъй като парламентът определя МП, състава и структурата на правителството. Това е процедура, описана в КРБ. Парламентът може и да прави структурни и персонални промени в състава на изпълнителната власт. Освен това може при определени условия да възлага задачи на изпълнителната власт. Той, парламентът, назначава някои категории висши държавни служители. Когато говорим за парламентарен контрол имаме предвид 2 неща. Имаме предвид контролът, който осъществява парламента като схванат в размера от 240 депутати, а също така и постоянните и временните комисии. Те могат да упражняват контрол върху изпълнителната власт. Те могат да викат министри или други длъжностни лица за обяснение или при подготовката на НА. Парламентът като пленарен състав осъществява друг тип контролна дейност. Това е парламентарният контрол. Той се осъществява чрез питания и въпроси. Възможно е да се развият дебати и да се вземат решения от парламента. Освен това съществува една изключително ефективна парламентарна контролна процедура, каквато е вотът на недоверие. При нея част от депутатите изразяват желание да се снеме доверието от МС и в него да се направят кадрови и персонални промени. Съществува една езиково-подобна процедура – вот на доверие. Той не е контролна процедура. Той отразява желанието на правителството, което действа към момента, да получи подкрепа за някакво свое решение или за някаква своя политика. И това ми е допълнителен въпрос на изпит! И ще ви питам още нещо. Кое с какво мнозинство се гласува (за домашно)?

В резултат на този контрол е възможно да се стигне до промени в състава и структурата на МС, до промени в системата на държавното управление, тоест прекратяване действието на едни органи и създаването на нови, или до промени в други органи и организации, които имат отношение към осъществяването на централната изпълнителна власт.