2. Предмет, система и източници на Административно право

Предмет на Административно Право (АП) са отношенията в сферата на държавното изпълнение и по-точно в сферата на изпълнителната власт; отношение на власт и подчинение и т.н. Нормите му въздействат навътре в държавния апарат и навън за отношенията.

Отношенията се осъществяват в две линии: хоризонтална (равностоящи органи) и вертикална (неравностоящи органи). АПН (Административноправни норми) регулират тези 2 вида отношения – външни и вътрешни за държавния апарат, по хоризонтала и по вертикала. По-конкретно АПН показват как се осъществява управлението в различни случаи.

На първо място това е управлението на политическата дейност в държавата. Тя съдържа три елемента: национална сигурност, социално осигуряване и гражданска администрация. На второ място това е управлението на социално-културната област – култура, образование. И на трето място това е управлението на икономиката – чрез регулаторни механизми.

Изводът е, че предметът на регулиране на АП е изключително широк, за да се достигне до такова състояние, на управление и общество, че да се осъществи нормалното съществуване на гражданите и техните организации. Но това, че предметът е широк, не дава яснота за обособяване в рамките на АП (материални ПН, процесуални ПН).

АП е разделено на 3 големи области – Административно Право обща част, Административно Право специална част и Административен процес.

В общата част се разглеждат основните принципни положения в АП, субекти на АП (особености, начин на възникване и взаимодействие), форми и методи на изпълнителната дейност (по какъв начин се осъществява властническото въздействие върху субектите), резултати от тази дейност. Също така се разглежда що е то АА – понятие и видове, условия за редовно действие, законосъобразност, действителността и респективно недействителността им (дали АА е валиден, влиза в сила и подлежи на изпълнение). Взима се под внимание и контролът във (от самата администрация) и върху (от други органи извън администрацията) администрацията, както и административната принуда и следствието от неизпълнение.

Специалната част на АП се занимава с конкретни области на държавното управление. То има регулаторна функция конкретно върху определени отрасли, елементи и системи на обществения живот, има за цел да осъществи изпълнителната дейност на ПН (правни норми) в конкретни отрасли и направления. Държавата осъществява управление в различни насоки на обществения живот. ПН се съобразяват със спецификата на съответната материя, която подлежи на регулиране.

Административният процес определя как се осъществяват ПН и механизмите за контрола им, съдебния надзор и неговото прилагане.

Обикновено, на изпита всеки 3ти или 4ти бива изпитван за източниците на Административното Право. Това са актове, приети по установен ред, съдържащи ПП в рамките на държавното управление. Видове източници на АП са писани и неписани (обичай). По правило източниците са само писани, приети от компетентен орган, регулиращ изпълнителната дейност. Изключението се намира в чл. 61, ал. 3 АПК за оповестяване по обичаен начин, където законодателят включва този неписан източник.

Източници на Административно Право са Конституцията (основни права и задължения на гражданите, принципи на политическата система и разделение на властите), закони (АПК, ЗАНН и т.н.), специални закони (съдържащи административни или административно наказателни разпоредби. Особеност на АП е, че има много подзаконови НА (издадени от изпълнителните органи или от органи, на които е дадена такава възможност), които са зависими от законите. Те са актове въз основа на закона. В изпълнение на закона е нещо различно. Това е спазване, подчинение и изпълнение на закона. Подзаконовите НА са уредени в К, ЗНА, ЗМСМА и представляват правилници, постановления, наредби и инструкции (чл. 6,7,8 ЗНА – НАИЗУСТ!!!). ЗНА е уникат – само в България има такъв закон. За домашно – кой орган издава постановления, правилници и наредби, какви отношения се уреждат, кога, защо, какви отношения се регулират с инструкция. Когато става дума за едноличен орган, актовете му основно са заповеди, а за колективния орган – решения. Източници на АП още са актовете на КС, съдебната практика (не е точно източник, а само част от нея – тълкувателните решения, тълкувателната дейност на ВКС и ВАС) и нормите на ЕС