18. Недействителност на Административните Актове

 

До недействителност на АА се стига, когато е нарушено някое от петте условия за законосъобразност. Само кумулативната даденост на тези 5 условия обуславя законосъобразност. Тогава казваме, че актът е законосъобразен. АА, при които е нарушено някое от тези условия, страдат от недостатък, порок и са недействителни (и това е много тъжно) = незаконосъобразни (това е по-весело). За разлика от ГП, където в ЗЗД чл.26, 27, които точно оказват какво точно води до недействителност, в АП законодателят не е дал конкретни нормативни указания нарушаването на кои условия дава недействителност. Но тази празнина е запълнена от АП теорията. Тази недействителност има 2 вида – нищожност и унищожаемост. Тоест недействителността се степенува в зависимост от порока, от който е засегнат АА. По-високата степен на недействителност се нарича нищожност. При нея пороците са толкова съществени, че изобщо не може да се говори за валидно волеизявление. Нищожният АА не може да породи никакви правни последици. Той се приема в правото за „правно нищо”. Например нищожна ще бъде една заповед на областния управител за развод. Специфично за нищожните АА е, че обявяването на тази нищожност може да бъде поискана без ограничение във времето. Терминът е, че нищожността се „прогласява”. Когато пишем жалба до ВАС, можем да искаме от съда да прогласи нищожността на АА, а не да го отмени. При нищожен АА няма какво да се отменя, той всъщност не съществува за правото. За разлика от нищожните, унищожаемите АА не са засегнати от толкова съществени непоправими пороци. Унищожаемият АА може да породи правни последици до момента на неговата отмяна и тъй като в случая се счита, че има направено валидно волеизявление, АА се „отменя”. Това е терминът, който се използва в АПК. Специфично за унищожаемите АА е, че тяхната отмяна може да бъде искана само в определен от закона срок (за разлика от нищожните). Този срок има преклузивен характер (но за това по-нататък). Отмяната на нищожен(???) АА има действие от момента на издаването на акта. Отмяната има обратно действие! Как да различаваме нищожните от унищожаемите? При колебание дали даден порок на акта винаги се приема по-леката недействителност – унищожаемост. Възприето е 5-те условия за законосъобразност да се проверяват едно след друго. Безусловно нарушаването на първото условие за законосъобразност, а именно компетентността на акта, винаги води до нищожност на АА. Това е установено в няколко тълкувателни решения на ВАС. Нарушаването на материалната законосъобразност води може да доведе както до нищожност, така и до унищожаемост. Нищожност ще е налице, когато имаме пряко, директно нарушаване на правната норма. До унищожаемост се стига от така нареченото извращаване на фактите. Тоест налице са условията за реализиране на хипотезата на ПН, но все пак тя не е приложена правилно. Нарушаването на производството в повечето случаи води до унищожаемост на акта. Счита се, че нарушаването му е основание актът да бъде отменен, когато ако не бяха допуснати тези процесуални нарушения, волята на административния орган би била различна. Освен това и когато актът е довел до нарушаване на правото на защита или някое друго процесуално право на лицата. Нарушаването на формата на административния акт също в повечето случаи води до унищожаемост на акта. Например ако в АА не са посочени мотивите му, се счита, че АА е засегнат от порок, който е основание актът да бъде отменен. В такъв случай актът ще бъде унищожаем. Възможно е обаче мотивите да бъдат изложени и след издаването на акта. Нарушаването на съответствието на акта с целта на закона води до унищожаемостта му. Когато говорим за незаконосъобразни АА, трябва да ги разграничаваме от недовършените АА – те не са незаконосъобразни, при тях просто липсва елемент от акта – например подпис. Не е довършено производството по създаване на АА. Такива актове не подлежат на изпълнение. Ако някой черпи права или създава задължения въз основа на такъв акт, този акт вече се счита за недействителен и ако в акта липсва подпис на автора на акта, това със сигурност ще води до нищожност, защото липсата на подпис в българското право автоматично се счита за липса на изразена воля. Сходна ситуация е при актове, в които има очевидна фактическа (техническа) грешка. АПК допуска актът да бъде поправен, но той не е недействителен. Но към кой момент се преценява действителността на акта? Това е моментът на издаване, това е справедливост! Справедливост? Това е СПАРТА! Приятен ден.