12. Административни актове

 

Формите на изпълнителната дейност са: правотворчество, правоприлагане, административни договори и решаване на правни спорове (т.е. правораздаване). Основната форма, с която си служи изпълнителната власт и органи с изпълнителни функции и органи на обществеността (свързани с изп. власт) е правоприлагането. Тя се осъществява чрез властнически изявления които се отнасят то правни субекти, за които възникват права и задължения. Чрез административните актове се постига конкретизация на правата и задълженията от правилата на правната норма. Чрез административния акт се създава възможност за взаимоотношения между администрацията и субекта на административното право. Административният акт е конкретизация на ПН спрямо всеки един конкретен случай и е част от механизма на изпълнение на задълженията, които възникват за АПС за осъществяване и нормално съществуване на изпълнителната дейност. Това е най-често срещания юридически факт в АП, който влече със себе си формирането на правоотношения (страни и съдържание). Те зависят в рамките на АП и административната дейност от характера, същността, смисъла и съдържанието на административния акт. Често пъти АА е елемент от сложни фактически състави, тоест то е условието да се извършват определени процесуални действия, които водят до определен резултат. Съществуват различни определения за АА. Те се спират на няколко основни пункта от характеристиката на АА, но в различните определения се дава приоритет на различни негови елементи и характеристики. Най-често срещаното определение е, че АА е едностранно, властническо волеизявление, с което се създават, изменят или прекратяват права и задължения, издаден от компетентен или приравнен нему орган, чието изпълнение се гарантира с държавната принуда. АА е едностранно изявление – това означава посоката на властническото волеизявление – от АОрган, който е във властническа позиция спрямо адресата/тите на административния акт. Това е така, тъй като при различни хипотези е възможно един АА да бъде издаден след съгласието на друг на АО или други АОни. При формирането на властническото изявление могат да съществуват няколко АОна. Съществува освен това и такава практика в законодателството и в взаимоотношенията в държавната администрация, при която няколко държавни органа издават съвместни АА или те излизат като волеизявления на двама или трима министри или ведомствени ръководители. Примерно конспектите за държавните изпити (цели 3) са утвърдени съвместно от министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието. Следващият елемент на определението е, че става дума за едностранно властническо волеизявление – властническо означава, че АА е издаден поради това, че са създадени отношения на власт и подчинение. АО е във властническо надмощно положение, което е установено от закона, който му е дал право да издава АА. Властническата същност на АА от една страна произтича от положението на органа, от друга страна органът действа от името на държавата и изпълнявайки част от функциите на държавата. Именно поради това законът му е отредил надмощно положение, за да може и в рамките на компетентността си да издава АА. Следващата характеристика на АА е, че той е волеизявление, тоест той представлява воля и нейното официализиране или изразяване. Волята представлява израз на психологическата дейност и резултат от мисловни процеси, които са насочени по определен начин, тоест тя представлява формиране на отношение към определен въпрос, а изявлението е официализирането публичното възпроизвеждане и оповестяване на тази воля. Не е достатъчно едното или другото, те са съвместни и заедно като волеизявление образуват съответния съществен елемент в характеристиката на АА. Правната промяна (създаване, променяне и прекратяване на права и задължения) е отличителната черта на АА спрямо различни други актове. В смисъл че от него произтичат изменения в правната сфера на лицето. Тези изменения са израз на същността на АА и към тях е насочено едностранното властническо волеизявление. Целта на АА е винаги правната промяна. Той се издава заради нея. Тя означава, че в правната сфера на лицето настъпват изменения, които са в посоката, изразена в едностранното властническо волеизявление. Целта на АА е да се стигне до правна промяна. АА, бидейки едностранно властническо волеизявление трябва да бъде издаден от компетентен или приравнен нему орган. Компетентният орган е ДО, за който законът е установил предели на властническото въздействие, в които органът е задължен да действа, наричани компетентност на АО. Това означава предели в които се упражнява властническо въздействие от името на държавата с цел нормално функциониране на изпълнителната власт и нормално развитие на обществените отношения. Законът дава възможност на различни органи да издават АА. Не всички те са изпълнителни и дори не всичките са държавни органи. Затова се казва, че АА могат да издават компетентни или приравнени на тях органи. Държавната принуда е система от гаранции, че този АА ще бъде изпълнен. Поради това за неизпълнение или лошо изпълнение се предвижда намесата на държавата, която има неблагоприятен характер и се изразява в принуда. Тя е няколко различни типа. Тя означава негативно властническо въздействие, което има за цел създаването на такова поведение, което е необходимо за развитието на изпълнителната власт и дейност. Тя е отнапред установена и отразява негативното виждане на държавата за противоправно или възможно противоправно поведение. Когато четем по този въпрос ни съветва да използваме същата схема (първо значението на АА като вид юридически факт, след това определението за АА и след това анализ на определението; по този начин сме сигурни че сме изчерпили темата).