10. Държавна служба

 

Държавната служба е един изключително важен институт на АП, уредена е в К, ЗА, Закона за държавния служител, редица специални закони и десетки подзаконови НА по приложението на законите. Тя има 2 смисъла – тесен и широк. В тесен смисъл това е службата в изпълнителната власт, в широк – служба във всеки един ДО. Понятието се използва във функционален и организационен смисъл. Във функционален това е дейността в държавния апарат, в организационен – структурата на администрацията. Легалното определение се извлича от чл.2 ал.1 ЗДС(?). Това е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага органа на държавната власт. Статута се определя или от ЗДС или от ЗДС + някой специален закон (ЗМВР, З за отбраната и въоръжените сили на РБ и др.).

Определени длъжности в администрацията се заемат по трудово правоотношение. Тези лица на са държавни служители. Видовете държавни служители са ръководни, експертни и технически. Държавните служители заемат своята позиция въз основа на служебно правоотношение. То е вид административно правоотношение между държавата и лицето. Държавата се представлява от съответния орган на държавната власт или от упълномощено от него лице. Обикновено той се нарича орган по назначаването. За да бъде назначено едно лице като държавен служител, то трябва да отговаря на определени изисквания. Установени са несъвместимости, които имат различен характер. Те са свързани с упражняване на търговска дейност, народен представител, общински съветник, роднински или семейни връзки и др. Служебното правоотношение възниква с акт по назначаване – индивидуален АА с определено съдържание и реквизити. Назначаването на един служител е от категорията на сложните фактически състави. Това означава система от последователно развиващи се действия на органа по назначаването на други органи и на бъдещия държавен служител. На първо място се провежда конкурс. Изключенията са сравнително редки. След това има класиране, което се предлага на органа по назначаване. Органът по назначаване тук подписва акт по назначаване и следва постъпване на служба и полагане на клетва. В този момент възниква служебното правоотношение. След това държавният служител придобива особен статус, който се състои от права и задължения в качеството му на държавен служител. Възможно е назначаването на стажантски длъжности.

Предвиден е особен ред за търсене на отговорност от държавните служители. За тях е установен особен тип отговорност, която се нарича дисциплинарна отговорност. Тя се реализира само спрямо държавните служители, защото те се намират в йерархична зависимост спрямо ДО или органа по назначаването. Тоест между тях съществува подчиненост и йерархическа връзка, която води до възможност за дисциплинарна отговорност. Предвидена е процедура по налагане на дисциплинарни наказания. Държавният съвет се ръководи от държавата, следователно държавата е отговорна за дейността на държавния служител, особено тази, която е причинила вреди, но тази отговорност има солидарен характер. Тоест държавата и служителят солидарно носят отговорност и по отношение на служителя държавата има право на регрес – тя плаща обезщетение за причинени вреди на пострадалия от дейностите на държавния служител, но възниква регресна отговорност.