1. Понятие за изпълнителна дейност

Управлението представлява въздействие от един субект върху друг субект, то има за цел поддържане на обществото или на някоя обособена система в определено нормално състояние, при което всички елементи на тази система могат да функционират нормално. Често пъти управлението се свързва и с осъществяване на властническо въздействие от единия субект върху другия субект. Това важи и за обществото, то подлежи на управление и това управление се осъществява по два начина. Влияние върху обществото оказват два типа фактори. Единият тип фактори са недържавните. Тук можем да посочим традициите, религията, различни недържавни образувания като профсъюзите, политическите партии. Всички те в съответствие със своите цели, със своето влияние върху обществото, оказват някакво влияние. Обществото и отделните негови членове се съобразяват с това влияние и това води до определен резултат. Така например политическите партии изразяват определени политически виждания, те имат различно влияние в обществото, те служат на обществото,тъй като са начин, чрез който гражданите участват във формирането на властта и на конкретните държавни или общински органи. Профсъюзите са друг вид организация, която се създава за отстояване на трудовите и свързаните с тях права (осигуровки, болнични, майчинство). Религията и църквата също въздействат по някакъв начин върху обществото. Те са установили правилa и тези правила могат да бъдат приети и да бъдат спазвани. Свързани с тези правилa са обичайте и традициите. Това въздействие, което оказват тези фактори, няма задължителен характер. Неспазването на правилата и на идеите в тези случаи не води до отговорност. Освен това, всички тези организации нямат всеобщ характер. Спазването на техните правила е доброволно, пожелателно, но в никой случай не е свързано със задължение. Това е единият начин за въздействие върху обществото. Другият начин за въздействие върху обществото се осъществява от държавата. Това е държавното управление. Държавата е единствената всеобща и цялостна организация на обществото. Дори най – либералните държави присъстват и упражняват управленско въздействие върху обществото. Държавата осъществява управленско въздействие върху цялото общество, тоест върху всички системи и подсистеми и гражданите в него. Държавата е установила освен това и правила за поведение. Тези правила имат всеобщ характер, тоест отнасят се за всички, имат задължителен характер, и освен това те са гарантирани от държавата чрез държавната принуда, тук не е налице елементът на доброволност. Тук изпълнението на правилата, установени от държавата, един път е задължително и  втори път то е гарантирано с държавна принуда – установено е от държавата с  цел формиране на такова поведение, което е приемливо за обществото или отделните граждани. Държавата осъществява въздействие върху обществото, но и самата тя е едно сложно и усложняващо се явление. Тя  не е единна структура, а е система от различни образувания, връзки и взаимозависимости. Те въздействат върху обществото като цяло, но съществува и система от вътрешни взаимодействия. Оттук следва и че държавното управление е едно сложно явление с определена структура. Държавното управление върху обществото се изразява по различен начин. От една страна е създаването на правила за поведение (законодателна власт), от друга страна е прилагането на тези правила за поведение (изпълнителна власт) и на следващо място е контролът за спазване на правилата за поведение и последна защита на правата на човека (съдебната власт) . Това е класическото разбиране за държавата, построено върху разделението на властите. Всъщност властта е една, но начинът по който се осъществява е различен и между различните компоненти има определен тип взаимодействие. В този си вид държавата по различен начин въздейства върху обществото с различните способи на трите компонента. Това в теорията на АП се нарича държавно управление в широк смисъл на думата. Това е цялостното въздействие върху обществото. То има една посока и тя е от държавата към обществото. Изпълнително – разпоредителна дейност -» Няколко понятия отразяват различни характеристики на едно и също явление. Когато говорим за изпълнителна власт имаме предвид възможността за взаимодействие между трите власти. Когато говорим за изпълнителна дейност наблягаме на факта, че става дума за действия, извършени от определен кръг органи в рамките на тяхната компетентност. Когато говорим за изпълнително – разпоредителна дейност имаме предвид това, че изпълнителните органи, за да изпълняват своята властническа функция върху обществото имат право първо да разпореждат, тоест да дават  задължителни за изпълнение разпореждания от различен характер. Изпълнителната власт има няколко особености. На първо място тя е устойчива и непрекъснато функционираща. На второ място изпълнителна власт решава въпроси от настоящето и бъдещето, докато съдебната власт решава спорове, които са възникнали в миналото, но които се решават в настоящето. На следващо място изпълнителната власт стои най-близо до обществото, тъй като тя осигурява ежедневно живота на обществото. Друга особеност на администрацията е тази, че тя осигурява функционирането на другите две власти (законодателна и съдебна власт).  Изпълнителната дейност осигурява определена степен на балансираност, подреденост в обществото. Това обаче не става изведнъж и не става с едно или две средства. Затова самата изпълнителна дейност се развива във времето и има различно съдържание. Дейността може да се представи като ръководство, организация и контрол. Ръководството представлява тази част, при която се определят целите, поставят се задачите, търси се начин за въздействие, планира се, доколкото е възможно. Втората част е организацията. Организацията е практическата дейност по осъществяване на целите по поставените задачи. Тук е взаимодействието с другите органи или с обществото. При нея се дава оценка между съответствието между поставените цели и постигнатите резултати. При контрола се преценява дали е спазен закона, дали са изпълнени поставените задачи, какви ресурси са употребени, тоест каква е ефективността в действията на администрацията. Този модел е идеален теоретичен модел на функциониране на изпълнителната власт. Тъй като в живота е възможно местата на тези три компонента да са променени. Възможно е първо да се създаде организация и след това да се поставят задачите. Може да се осъществи и т.нар превантивен или предварителен контрол. Той има за цел да гарантира определен тип условия, в които се извършва една определена дейност.

Как действа администрацията? Как действат органите на изпълнителната власт? Възможни са два начина на действие. Единият начин на действие се нарича обвързана компетентност. При нея администрацията, при наличието на предвидените в закона факти, има възможност само за едно законосъобразно решение. Това означава, че законът дава възможност само за едно решение, което е законосъобразно. Това означава, че в този случай администрацията решава кой закон да се приложи и го индивидуализира към конкретния случай. Правната норма определя какво да бъде решението на администрацията, кой орган да го вземе и по какъв начин, тоест с какъв акт или действие, да го изрази. Възможното законосъобразно решение е само едно и административния орган няма право на преценка дали, кога  и как да действа. Актовете, издадени при условията на обвързана компетентност подлежат на преценка само по законосъобразност. Тоест само относно това дали  е спазен закона. Тази преценка се извършва чрез контрол. Контролът е два вида – контрол от администрацията, тоест от органи на изпълнителната власт и надзор, това е контролна дейност на органи извън администрацията. Най – често законосъобразността се преценява от съда. Става дума за прилагане на хипотезата към конкретен случай, преценка за законосъобразност и това решение е само едно.

Следващият начин на действие е оперативната самостоятелност. При нея законът (правната норма) е така формулиран, че дава възможност на органа да преценява дали, кога и как да действа, тоест законът дава възможност на органа самостоятелно въз основа на определени условия да вземе решения затова как да действа. Самостоятелност има тогава, когато са възможни поне две решения, които отговарят на закона и органът може да избира. Той мисли в категориите кога, дали, при какви условия. Това означава, че на него му е дадена възможност за преценка. Тази преценка не е безкрайна, тя е ограничена един път от условията в които действа органа и втори път от закона, т.е  може да действа само в установените граници. Преценката не е само по законосъобразност, но и по правилност (целесъобразност). Правилност означава да се прецени дали актът или действието на администрацията са навременни, икономически обосновани, дали те отговарят на определените условия. И в този случай актовете и действията подлежат на контрол, но тук контролът е по –сложен. Той се осъществява по законосъобразност и по правилност. Има още една особеност – контролът за правилност се осъществява само в рамките на администрацията, съдът не може да осъществява контрол по правилност, той осъществява контрол по законосъобразност. Това е правилото. Контрол по законосъобразност и по правилност от администрацията, а контрол по законосъобразност само от съдебните органи.