9. Социален Контрол (СК).

 

Социалният контрол – това е въздействие върху личността в
съответствие с групови класови или общочовешки интереси, които са
немерили израз, отразени са в съответни норми, задачи, цели и ценности
и се придържат с помощта на система от положителни и отрицателни
санкции.
При всеки СК има някаква форма на принуда, известно
ограничаване на свободата.
СК започва още от семейството, след това преминава през
различни групи – приятелски, колегиални, съседски и др. групи. Свързва
се с със социалните организации и накрая се осъществява под
въздействие на най-общите институции и норми на обществото като
цяло, каквито са правото, полицията, армия и други подобни.
На пръв поглед изглежда, че контролът, който осъществява
семейството , приятелския кръг е в най-мека форма, но това не е така.
Понякога наказанието в семейството, включително до изгонването от
него е много сериозна, тежка форма на контрол. За това,че нарушава
нормите отделният човек може да бъде дори отхвърлен от своите найблизки
хора. По подобен начин дори и приятелската група може да бъде
твърде крайна в своето осъждане на някой член, който нарушава
нормите в нея. Тя също може да го отстрани. В рамките на съседските
общности върху хората въздейства присмеха, клюки, опозоряване. Това
не са съвсем безобидни прояви на СК. Те могат да разстроят личността и
да станат повод тя да излезе от душевното си равновесие.
При СК контролът протича по различен начин.
Главно организациите контролират своите служители , но също
така и своите клиенти. Съществуват различни видове организации и
тяхната специфика се отразява върху формите на контрол.
Според една класификация съществуват принудителни и
нормативни утилитарни организации.
При принудителните организации, най-разпространените форми
на контрол се отнасят до това, обитателите да бъдат държани в
състояние на подчинение – затвори, концлагери, някои военни училища
със строг режим, болнични заведения.
Френския изследовател М. Фуко се занимава с проблемите на
затворите и смята, че самата архитектура на затвора спомага за
осъществяване на строг контрол. В основата на всеки затвор се намира
идеята за ПАНОПТИКУМ (видим от всякъде) , състои се от две гръцки
думи. Идеята е на Дж. Бентън. Той предлага на английското
правителство проект за затвор и нарича тази своя сграда ПАНОПТИКУМ.
Тя представлява сбор от килиите на затворниците, които са подредени в
кръг, а в центъра се намира кула от която надзирателите във всеки
момент могат да наблюдават какво правят затворниците. Надзирателите
могат да ползват специални щори , като затворниците не разбират кога ги
наблюдават, а всъщност те са пред погледа им. Проекта е приет, но
според Фико идеята му е залегнала освен във всеки затвор и в друг вид
принудителна организация.
Е. Софман – описва строгия режим в едно военно училище. Там
редът е такъв, че курсистите нямат право да получават храна от вкъщи,
имат право само на едно писмо месечно, джобни пари, които са
недостатъчни за покриване на нуждите. Този режим става причина
младежите да се затворят в особена група и да си създадат специален
език, на който само те могат да общуват и да се разбират. Прекалено
строгия контрол води до откъсване на определени хора от обществото,
като цяло (командири) и затваря групата на подложените на сериозен
контрол. Когато става дума за младежи такива строги мерки са излишни.
Иван Хаджийски пише по проблемите на затвор и по проблемите на
военните заведения. Написал е произведенията „Философия на
съвременния затвор” и „Психология на военната дисциплина”. В тях той
поставя проблемите на контрола. Когато човек попада в затвора за първи
път , той изпитва чувства на страх и срам. На страх , защото не знае
какво му предстои. На срам – защото мисли за своите близки – как те се
чувстват пред своите съседи, близки, роднини, приятели.
Скоро затворника научава правилата, това, че трябва да се
подчинява на някои от по-старите затворници, които обикновено са
извършили тежко престъпление и са с дълга присъда.
В самия затвор се образуват две групи от лица, които ръководят
отношенията, които отговарят за реда:
– служителите на затвора, представители на администрацията
– по „известни” затворници – със стаж и опит в затвора.
Всеки затворник се намира под влияние на тези две групи, които
осъществяват контрола във затвора.
Някои изследователи говорят за две групи „ЕЛИТИ” в затворите и
това са представители на администрацията и по-активните затворници.
Между тях трябва да се поддържат известни отношения, например за
ежедневни дейности: разпределение на храна, облекло, труд. По
възможност тези отношения трябва да са добри за да не се стига до
бунтове.
Утилитарни организации – те са различни организации, но според
авторите на класификацията при тях контролът се извършва с помощта
на възнаграждението. Приема се ,че са органи, свързани с по-големи
материални производства. С разпределение на възнаграждението е
свързана дейността на много организации. Можем да проследим
дейността на една значителна част от организациите. Всички
организации се построяват, така че дейността на работещите в тях да
може да се наблюдава. Архитектурно организациите са оформени или
като са разделени на отделни стаи или множество служители са събрани
в едно голямо помещение, като всеки от тях си има определено работно
място. Всяка такава организация има малка стая, в която стои началника
и той винаги може да следи какво прави служителя. Така контрола в тези
организации приема 2 форми:
– пряко наблюдение на подчинените
– създаване на различни картотеки и досието (по-изтънчено е).
Дори страни, които претендират, че са силно демократични имат такива
досиета за служителите си и за гражданите като цяло. В Канада всеки
човек има около 20 досието.
В Колективните организации също протича различна форма на
контрол. Ако разгледаме ВУЗ-овете като основен вид колективна
организация, можем да кажем, че в тях контролът се извършва под
формата на графици. Очевидно е, че във всяка голяма организация
служителите не могат да работят хаотично. Всички дейности трябва да се
координират във времето и пространството и именно за това са
възприети графиците като начин за разпределение на голям брой хора
по едно и също време.
Контрол на най-високо ниво – Право, полиция, армия.
Правото се появява в определен етап от развитието на
обществото. Превръщат се гарант за нещата, които се извършват.
Съществуват три вида общества:
– ТРАДИЦИОННО ОБЩЕСТВО – това са най-ранните общества в
развитието на човечеството. През този етап господстват традициите, те
се утвърждават постепенно и стават основна форма, чрез която
обществото контролира поведението на своето общество. Традициите се
утвърждават бавно и дълго. Когато обществото е традиционно неговите
членове не очакват де се случи нищо. Поколения наред живеят по един и
същ начин. Времето в традиционно общество като че ли е спряло и
младежът живее, както са живели неговият баща и дядо. Съществува
страх от новости и нововъведения. На хората им е било удобно да нямат
представа за време и да живеят съвсем прилично.
При традиционно общество преобладават традициите като начин
на контрол и независимо, че постепенно се утвърждават и други норми в
това число правни. Именно традициите са господстващи. Подчинението
по отношение на тях е било решаващо.
С напредъка на обществото постепенно се утвърждава правото, но
има един тип общество, при което макар, че официално, формално
съществува право, неговите норми не се спазват и на тях се
разпростират различни партийни норми, а също така наредби, укази,
чието предназначение е в най-малка степен да се съобрази с правото.
Става дума за тоталитарното общество, което съществува в две основни
форми:
– национализъм или хитлеризъм
– Сталинизъм.
Понятието тоталитаризъм се появява след първата световна война
във връзка с фашисткия режим на Мусолини в Италия.
Под тоталитаризъм се разбира общество, подчинено на партия –
държава, която господство чрез идеологията и терора. В това общество
държавата контролира целия обществен живот и в това число и личният
живот на гражданите. В условията на тоталитаризъм се говори за две
основни понятия:
-избрана класа или народ при Сталинизма
– избрана маса при националсоциализма.
Всичко в това общество, което не е свързано с изборна класа или раса
представлява врагове, контрареволюция и спрямо тях може да се
прилагат различни ограничения. Това са ограничения за правото да се
гласува. Още през 1917г. в Русия се издават редица декрети според
които се забранява да гласуват представителите на експлоататорската
класа и различни ненадеждни елементи в това общество.
По подобен начин през 30-те год. в Германия се ограничават
правата на Евреите да гласуват, а по-късно те напълно се изключват от
обществения живот и значителна част от тях се затварят в концлагери. И
в двете страни се извършват редица отклонения от вече утвърдената
съдебна система, от принципите за нейното изграждане и в тези страни
се утвърждават специални съдилища – 3-ки или 5-ки, които действат по
регулационна целесъобразност.
В Германия вождът се възприема, като човек, който раздава висше
правосъдие. Вождът – това е закона.
С тоталитарния режим се свързват две личности – Хитлер и
Сталин.
АДОЛФ ХИТЛЕР. – живее през периода 1889 – 1945г.
Официалната версия за неговата смърт е че се е самоубил в бункера си
в Берлин, но има и друга версия – че се самоубива негов двойник, а
Хитлер бяга и се укрива в Испания или в Аржентина. Повод за бягство в
Аржентина дава факта, че в края на ІІ свет. Война започват да се
произвеждат специални самолети за по-дълги полети, с които може да се
стигне до Аржентина без да е необходимо презареждане. Съществуват и
подводници с които може да се стигне до Япония.
Основна цел на Хитлер е да създаде Велика Германия, да
завладее голяма част от Европа, в това число и СССР, дори може да се
стигне и до Индия. Всички тези идеи са изложени в творбата „Моята
борба” – това е книга, която е преиздавана многократно и е направила
богатство за Хитлер.
Роден е в гр. Браунау – Австрия, близо до германската граница.
Израства в обстановка, която е настроена в дух на привързаност и
уважение на Германската империя. Баща му е извънбрачно дете и това
е повод за редица недоказани твърдения относно произхода на Хитлер.
Мечтае да стане художник. Баща му е митнически чиновник и желае
Хитлер да наследи професията му. Има спорове между двамата за
бъдещето му. За баща му това е трета съпруга. Раждат се пет деца в
семейството, но две почиват почиват. Има брат и сестра. Брат му
умира като малък и сестра му Паула е единствената му роднина. Хитлер
също има болнав вид. Майка му е силно религиозна и той учи в
религиозно училище. Мечтае да рисува. За него е удар това, че не го
приемат в художествената академия във Виена. Преподавателите му му
препоръчват да се занимава с архитектура, но той не го прави. Посещава
различни сбирки , лекции. Чете литература с Антиеврейски настроения,
които не са новост за 20 год. на ХХв.
Отрицателното отношение към евреите се формира през
средновековието. Редица религиозни страни ги обвиняват, че те са
станали причина за убийството на Христос. Хитлер вижда в тях нисша
раса, която трябва да бъде заличена от лицето на земята. До тогава
никой не ги е преследвал.
Хитлер мечтае да живее в Германия и заминава за Мюнхен, като
причина е че се крие от военните власт за да не служи в армията. Хитлер
не желае да служи. Австрийските власти са строги и военните го намират
в Мюнхен. Явява се на военна комисия, която го освобождава от военна
служба, защото е много слаб физически.
Хитлер се връща в Мюнхен, където се издържа от продажба на
картини, които рисува, но финансовото му състояние не е добро.
Известно време живее в приют. Там има много свободно време, в което
се упражнява по ораторско майсторство. Репетира пред огледалото
различни пози и жестове. По –късно става един от най-добрите оратори
за времето си. Издига идеята за Велика Германия. Хитлер е знаел как да
въздейства на масите, на обществото. Предполага се ,че е прочел и е
познавал много книги. Посреща І свет. Война с въодушевление. Включва
се на страната на Германия. Два пъти става носител на „Железен кръст”,
което означава, че не се е държал страхливо. Приема тежко
съобщението за края на войната. Приема загубата лично. Поканен е да
стане член на партия и получава билет № 7. Заема водещо място, става
лидер и я преименува.
Така започва политическата кариера на Хитлер и застава на власт
през 1823г. Партията на Хитлер подготвя опит за преврат, който е
неуспешен. Хитлер, заедно с най-близките си сътрудници е арестуван и е
изпратен на съд. По време на процеса Хитлер говори много. В съда той
пропагандира идеите си. По всички вестници се появява неговия образ.
Докато е в затвора пише книгата „Моята борба”, която му е необходима
да систематизира идеите си и за да послужи на неговото политическо
движение като основа. След излизането от затвора продължава да се
стреми към властта. Успява да застане на чело на Германия , като
използва привидно законни методи за да завземе властта. Хитлер
обещава да премахне безработицата и успява да си изпълни обещаното.
Използва пожара в Русия, като повод да ограничава правата на
гражданите. Хитлер се отличава с твърде негативно отношение към
правото: „нито един разумен човек не е в състояние да разбере правните
учения, които са измислели юристите не на последно място под влияние
на евреите”.
СТАЛИН – истинското му име е ЙОСИФ ДЖУГАШВИЛИ. Една от
версиите за избора на този псевдоним е подражанието на ЛЕНИН, а
другата е , че „Джуга” от Грузински означава ковано желязо. Живее през
периода 1879 -1953г. Роден е в гр. Гори – Грузия в бедно семейство от
най-нисшите слоеве на обществото. Баща му е обущар и е искал Сталин
също да стане такъв. Майка му е силно религиозна и иска Сталин да
стане свещеник. Освен това свещениците са сред най-уважаваните хора
в един град или село. Бащата е бил пияница и е имало много семейни
скандали. Умира при пиянско сбиване. Като дете Сталин пее в
църковния хор в гр. Гори, по –късно учи в семинарията в гр. Тифлис и
взима стипендия. В духовната семинария цари строг ред, не се
разрешава да се четат различни произведения на Руски класици, които
поставят под съмнение съществуването на Бог. По това време от живота
си Сталин чете много забранени книги, които взима от градската
библиотека. Това са книги на руски класици, преписва ги, защото
библиотеката е платена. Чете Марксистки и други нелегални книги.
Създава и ръководи Марксистки кръжоци в семинарията и града.
Пропагандата на Марксизма става причина Сталин да бъде изключен от
духовната семинария 1 година преди да завърши. Официалната версия
за изключването му е невзет изпит. По-късно се включва в нелегалната
дейност на Марксистката партия, като организира демонстрации и стачки.
Многократно е арестуван в Тифлис и други градове. 7 пъти е бил
осъждан на различни срокове затвор или на заточение. Населените
места, в които са били изпращани заточениците не са били охранявани
строго и е било въпрос на издръжливост да се извърши прехода в
Сибирските степи до най-близката ЖП гара. Сталин бяга от заточение.
През 1917г. в Русия се извършват две революции – февруарската
и октомврийската.
През февруарската Сталин току-що е избягал от заточение и е от
първите, които се озовават в гр. Петроград (Сан Петербург). Успява да се
свърже с местни марксисти, но те не го посрещат радушно. В негово лице
виждат човек с опит в революционните борби, който може да се включи
активно в революционните промени. Всъщност те смятат, че той не е
достатъчно подготвен за да бъде на висотата за изпълнение на задачата
на революцията.
Заточението, наред със самотата, изолацията откъсват Сталин от
политическия живот, от задачата на партията. Сталин успява да намери
общ език с местните революционери. Пише статии за вестник „Правда” –
това е вестник на Марксистката партия.
Революционния процес зе задълбочава , от чужбина идват и други
революционери, в това число и ЛЕНИН. Ленин Троцки от САЩ с истинско
име Лейба Бройнщайн – Евреин. Той е финансово подкрепен от богатия
си баща. Осъден е и бяга от заточение. Пристигайки в Западна Европа
му издават паспорт с името Николай Троцки- това име е име на
надзирател. Между Сталин и Троцки възниква съперничество. Троцки е
добър оратор, любимец на масата. Сталин трудно контактува – има
грузински акцент. Формират се различия във възгледите им и имат
постоянни конфликти. Това става причина Ленин да направи
предложение за разширяване на състава на политбюро. По – големия
брой членове ще преодолее различията между Троцки и Сталин, мисли
Ленин. И двамата са включени в подготовката за революцията. След
октомврийската революция Троцки става комисар по военните въпроси, а
Сталин става комисар по националните. Ленин смята, че Сталин като
грузинец ще разбира проблемите на малките нации и ще съумява
постепенно да ги приобщава към най-голямата нация – Руския народ.
Сталин изпитва преклонение пред руснаците и подлага на
преследване грузинците. Успява да вземе добро положение в армията и
през 1922г. по предложение на Ленин е избран за генерален секретар на
централния комитет на партията.
Генералния секретар е ръководител на партията. През 1922г.
Сталин ще отговаря за партийни кадри извън Москва. Сталин използва
поста си и да подмени някои местни партийни дейци със свои хора.
Постепенно получава все –повече власт и тя му позволява да притежава
информация по най-различни въпроси. Постепенно Сталин се издига и
се утвърждава като първия човек между партията и Държавата. Използва
политическа полиция за да преследва своите истински и мними врагове.
Изселен е от Москва – пребивавал е на територията на днешен
Казахстан, като по-късно е изгонен от страната. Изпратен е в Турция.
Сталин пише на президента, те Троцки се нуждае от по-мек климат за да
се лекува. Троцки иска да живее в Западна Европа, но никое
правителство не му издава виза за дълго. Всички западни правителства
смятат,че Троцки е извън СССР за да подготвя революция в западния
фронт.
След престой в Норвегия и Франция Троцки е приет в Мексико и
там през 1944г. политическата полиция го убива. Правната система е
подчинена на комунистическата партия и политическата полиция. Всеки
е можел да бъде задържан без срок , изпратен в лагер. Това е режима на
Сталин – контрол при тоталитарно общество.
МОДЕРНО ОБЩЕСТВО – това е капиталистическо общество, което
се характеризира с няколко основни преобразявания, които американския
социолог Толкът Парсънз нарича „Индустриална, политическа и
образователна революция”.
Индустриална революция – всеки има право да извършва
самостоятелна дейност. Основна особеност е обща свободна
инициатива.
Политическа революция – демократизация на целия политически
живот и създаване на право всеки да гласува и също така да има
свобода на политическите партии.
Образователна революция – повишаването на културата като цяла
и преди всичко превръщането на образованието в академично. Нараства
ролята на ВУЗ-овете и те се превръщат в центрове на цялата култура.