8. Девиантно Поведение (ДП).

 

Това е поведение с разностранен характер. Към него се отнасят
убийствата, пороците и хората, които ги обслужват, а също така и
корупцията, всяко противозаконно или неетично поведение, нарушение
на традициите, обичаите и др. Трудно е да се открие критерий за ДП.
Дори убийството по време на война е оправдано. Също така се променя
и отношението към пушенето след ІІ-та световна война- то е модерно и
много хора, дори и жени пушат. Но през последните години виждаме
различно отношение към пушенето и редица страни приемат закони ,
които го забраняват на обществени места. ДП може да се характеризира
по различен начин – от гледна точка на морала, на религията. От гледна
точка на морала то е недопустимо. От гледна точка на религията е
олицетворение на злото. От гледна точка на правото е незаконно, от
гледна точка на медицината може да се характеризира като болестно
състояние. Може да се каже, че ДП е отклонение от груповата норма ,
като води до изолация , лечение, затвор или друга негативна санкция.
При всяко ДП са налице няколко елемента:
-Присъства човек или група от хора, която извършва определени
действия.
– присъства и друг човек или група от хора, която реагира на вече
извършените действия.
Но е налице и някаква норма, която трябва да бъде спазвана. ДП е
широко разпространено във всички общества. Дори не можем да си
представим общество без девияции. Винаги има отделни хора или групи,
които нарушават някои приети м обществото норми. поради това много
изследователи се опитват да открият причините за ДП . В това
отношение съществуват редица теории. Някои от тях могат да бъдат
охарактеризирани като биологични теории. Тук широка известност има
италианския криминолог Ч. Ломброзо. Той развива теорията за родения
престъпник. Смята, че хората склонни да извършат определени девиации
се раждат с предразположение към тях. Тези хора могат да бъдат
разпознати по някои изродени черти, в структурата на тяхното тяло.
Понякога те имат по-особена структура на черепа (например ниско или
скосено чело, големи челюсти, високи скули или сраснали ушни миди).
Възможно е в отделни случаи горните крайници да са несъразмерни с
долните, едната крачка да е по-голяма от другата. Тези възгледи срещат
сериозна критика, тъй като голяма част от престъпниците изглеждат
нормално, с добър външен вид. Ломброзо се принуждава да признае, че
неговите резултати важат само за 11 000 затворници, които е успял да
изследва и не са валидни за всички случаи.
Друг изследовател, който развива възгледи и може да се отнесе
към биологичното направление е У.Шелдън. Той разделя хората на 3
групи: октоморфи, мезомрфи и ендоморфи. Използва терминология от
ембриологията.
Ектоморфите се отличава с умерена пълнота. Те са затворени
хора, склонни към интелектуална дейност.
Мезомолфите са добре сложени, със силно мускулесто тяло. Те
обичат динамиката и именно те са склонни към девиация.
Ендоморфите са със слабо тяло и са склонни към самоанализ.
Има многобройни теории в сферата на психологията. Някои от
психолозите, които се опитват са обяснят ДП се водят от широко
разпространеното деление на хората на екстраверти и интроверти,
направено от швейцарския учен Карл Юнг. Според него сред
преобладаващата част от хората има 2 насоки на поведение. 1-
ексраверна – човекът при който тя е преобладаваща е отворен за света,
той лесно възприема идеи , начини на поведение идващи отвън и се
съобразява с тях. Например ако е модерно да се ходи на църква , той
следва модата. Тези хора се ориентират към професии, свързани с
движение. Често те са бизнесмени, а ако решат да се занимават с наука
се насочват към частните ?? науки. Трудно си създават мнение.
При Интровертите преобладава ориентацията към самите тях. Това
са хора, които са изолирани от външния свят, водят по-затворен начин на
живот, трудно създават приятелства и контакти. Предпочитат професии,
които изискват самостоятелна работа. Често стават учени и предпочитат
абстрактните науки. Не подражават на модата; държат на собственото
си мнение.
Като използва това деление на Юнг, Ханс Айзенк (английски
психорог от немски произход) се опитва да обясни склонността към
престъпления по линията екставерсия – интроверсия. Той смята, че
екстовертите са склонни в по-голяма степен да извършат престъпления и
се опитва да обясни защо това е така. Тяхната ориентираност към
външния свят им позволява да се приобщават към различни групи от
хора, но тъй като те обичат динамиката , не се задълбочават в
усвояването на нормите на поведение на една или друга група. Поради
това нито едни норми не представляват ценност за тях и не е проблем да
ги нарушат.
Интровертите са привързани към малък брой групи. Усвояват
техните норми и добросъвестно ги спазват. Според Айзенк, у тях се
формира СТРАХ, че ще бъдат отстранени от групите или наказани по
друг начина, ако нарушат нормите.
Друг учен, който се опитва да обясни ДП е Зигмунд Фройд. Той се
занимава с агресията, но започва своите изследвания по този въпрос
късно – след І-та световна война. Той е ужасен от жертвите от тази война
и не може да приеме, че човек може да бъде толкова жесток към
себеподобните си. Фройд защитава твърде странен възглед за живота,
чрез инстинкта към смъртта. В своя живот, човек се води от сексуалния
инстинкт и от инстинкта за смъртта. Всяко живо същество е създадено за
да умре, но човек не може веднага да се насочи към своето
самоунищожение. Той си поставя редица цели, които желае да постигне,
но инстинкта за смъртта присъства и след като неможе да го насочи към
себе си, той го насочва към други хора и така го удовлетворява.
Но тази гледна точка среща критики дори сред привържениците на
Фройд. Е. Фром, който тръгва от Фройд, но по-късно се отдалечава от
него твърди, че в човешкия живот се проявяват два вида агресия :
1 вид – това е Доброкачествена агресия – тя намира израз в
случаите, когато човек трябва да се защити от други хора, тогава той ще
заеме отбранителна позиция, която е израз на този вид агресия.
2 вид агресия – е Злокачествена – тя е насочена срещу другите
хора, цели тяхното унищожение. Именно тази агресия трябва да се
преодолява, с нея трябва да се води борба.
В гледната точка на Фройд не остава никакво място за социалните
въздействия, за ролята на средата , която също може да породи агресия.
Всичко се обяснява с вродения инстинкт.
Друг учен е Карен Хорни. Тя развива концепцията за невротичната
личност и се опитва да обясни нейните особености на влиянието на
семейството. Още от ранна възраст, поради неправилно възпитание,
липса на разбиране или непоследователно поведение на родителите. В
един случай прилагат наказание, а в друг случай нищо не следва.
Подобни прояви водят до отчуждение на детето и то може да се развие
неправилно, като формира в себе си главно 1 линия на поведение. От 3
възможни – І линия е движение към хората, ІІ – движение срещу хората,
ІІІ – отдалечаване от хората.
Когато детето се движи към хората , то признава своята
безпомощност и се опитва да получи любов и привързаност. Ако у човек
се формира това мнение, той се изгражда като отстъпчив тип. Става
безкористен, жертвоготовен, невзискателен, винаги е склонен да приеме,
че другите го превъзхождат, а той трябва само да им се подчинява.
Ако детето се движи срещу хората, то приема враждебността като
задължителен елемент на своето поведение. Изгражда се като агресивен
тип. В основанието му се намира разбирането му, че светът е арена на
борба, където оцеляват най-приспособените. Този човек изпитва силна
потребност да управлява други хора, да господства над тях. Всяка
ситуация в живота разглежда, в зависимост от това какво ще получи –
например престиж, контакти или други.
Когато човек се отдалечава от хората той нежелае нито да се
присъединява нито да се бори. Формира се отстранен тип личност, това е
отчуждение от хората, той не може да определи какво иска, от какво се
страхува. Има желание с всичко да се справи сам. Освен това избягва
съперничеството, престижа и успеха. Ограничава потребностите си.
За да се развие човек правилно той трябва да се формира и по
трите линии, на всеки е нужно. Но ако се развие 1 от линиите става
невротична личност. Според някои изследователи преобладаващата част
от затворниците са невротични личности. За това някои изследователи
виждат приноса на Хорни за разбиране на престъпността.
Има и някои социологически теории, които обясняват ДП. Според
белгийския статистик Адолф Кетле е възможно в обществото да се
пресметне в период от 1 година колко хора ще станат убийци, мошеници,
дори е възможно да се предвидят и средствата, които ще бъдат
използвани. За да твърди всички това Кетле се ръководи от идеята, че
обществото съдържа зародиша на всяко престъпление. Именно в него се
създават условията за извършване на една или друга девиация, а
престъпникът е само оръдие, което предприема съответното действие.
Към социалната теория за ДП можем да отведем и възгледа на
Карл Маркс, а и на други учени, според които престъпленията зависят от
нивото на бедността. Колкото е по-голяма бедността, толкова повече
нарастват престъпленията. Поради това, за да се води борба с
престъпността , преди всичко трябва да се подобрят материалните
условия на живот.
Социологията има и теорията за стигматизацията (стигма –
означава знак, белег). Стигматизацията се получава, когато някой човек
бъде определен от страна на обществото, че той е девиант (престъпник) .
Тогава е твърде вероятно човека да започне да се държи в съответствие
с въпросния етикет.
Социологически е подходът, при който се говори за престъпление
без жертви (наркоманите). Тези възгледи са причина и да се
преразгледат някои закони за наркоманите.
ТЕРОРИЗМЪТ – това е нарушение на редица правни и морални
норми и всичко това го определя като ДП. Няма единно становище за
тероризма. Съществуват повече от 300 определения за неговата
същност и това, че не може да се достигне до единно становище
затруднява дейността на международните отношения. Думата тероризъм
води началото от латинската дума терор – страх, ужас. Именно това е
целта на терористите – да сплашат останалите живи, да им внушат, че
всеки е потенциална жертва на тероризма. Тероризма се развива още от
дълбока древност и първоначално той съществува като индивидуален
тероризъм. Утвърждава се чрез политическите убийства. Едно от найизвестните
убийства е убийството на Цезар в Сената. Организира се
заговор срещу него, в който вероятно са участвали около 80 души, но
убийството се извършва от 27 човека, като ритуално убийство. Като
основна причина за заговора се сочи, че Цезар е искал да завземе
цялата власт и да осъществи диктатура, заговорниците са се борели за
демокрация. Най-известните заговорници са Брук и Касий, като за Брут
има съмнения, че е незаконно роден син на Цезар. Формирал се е и
групов терор – като такъв може да се разгледа отношението на Цезар
към войските, които са отстъпили от битката. Тъй като Цезар е бил голям
войн е искал винаги да печели битките и когато ги е губел издавал
нареждане да се екзекутира всеки десети от войската. Тази практика е
известна като „децимация” .
Формира се и масовия терор. Като пример може да се посочи
управлението на диктатура Сула през І в. пр.н.е. Той решил да натрупа
богатство като преследва своите политически противници, като ги убива
и им взима богатствата. За целта съставил списъци на противниците,
които ще бъдат убити. Тогава един сенатор се обърнал към него с молба
да се предостави окончателен списък за да се знае кои хора няма да
бъдат засегнати. Той предоставил списъка. Хората, които не видели
имената си там се успокоили. Изглежда още тогава Сула е разбрал
силата на страха за да могат да се управляват хората. Единствено
фактът, че тогава нямало много връзка между държавите попречило на
този опит на Сула да се разпространи и в други страни. По-късно
преследването на политическите противници настъпват по времето на
френската революция. Тогава най-бедните слоеве на обществото
излезли на улиците на Париж и поискали правителството да осъществи
терор срещу предишната власт. Подобни искания не би могло да се
разглеждат откъснато отделно от някои изказвания на водачите на
френската революция. Един от най-известните водачи е Максимилиян
Робестър. Той си е позволил да заяви, че при революция на народното
правителство са присъщи добродетел и терор. Добродетел, без която
народът е погубени и терор, без който добродетелта е безсилна.
Така за първи път се обвързват нравствените категории с
тероризма. Робестър и неговите приближени стават жертва на терор.
Друг момент, в който тероризма става по-значимо явление е края
на 19век, мястото е Русия. Там действат главно две терористически
групи – народната воля и бойната организация на партията – социалисти
– революционери (есери). Това е главно индивидуален тероризъм. Двете
организации (всяка самостоятелно) стигат до извода, че поради
съществуващата моноструктура в Русия е невъзможно да се води друг
тип политическа борба, с която да се демократизира обществото. За това
трябва да се извършат много убийства на членове на правителството,
дори и императора. Това се вижда като единствения начин да бъде
накарана властта да извърши реформи. Извършени са много убийства на
министри, през 1881г. е убит и император Александър ІV. С това убийство
завършва дейността на организацията „Народна воля”, тъй като
членовете й са арестувани. Създава се друга организация, наречена
„ Фрикция народна воля”. В тази организация се включва братът на
Владимир Ленин, водач на октомврийската революция Александър
Умянов. Той е осъден на смърт заради участието си. Ленин тежко приема
смъртта на брат си. Надява се, че в революцията, която предстои в Русия
няма да има тероризъм, но силно се заблуждава. В Русия има червен и
бял терор.
Друг момент, свързан с тероризма има през 60-те год. в Западна
Европа. Формират се и действат няколко терористични организации.
Една от най-известните е „Фрикция Червена армия” на територията на
Германия. Друга известна организация е „Червените бригади” в Италия.
Действат и други две организации: ЕТА – на територията на Испания и
ИРА – Ирландска републиканска армия. Една от най-известните акции
на „червените бригади” е отвличането и убийството на бившия Министър
председател на Италия – Алдо Моро. Другите две организации ЕТА и
ИРА действат на националистичен принцип, но полицията в тези страни
действа активно , среща подкрепа на населението.
Населението има нетърпимост към тероризма. Съвременния тероризъм
е изграден на религиозен принцип. Терорист № 1 е Осама Бен Ладен.