7. Социология на правото на Макс Вебер.

 

Макс Вебер е роден през 1864г. в гр. Ерфурт – Германия и
умира през 1920г. Той е юрист по образование , но произведенията
му са свързани със социологическа проблематика, дори се
занимава с история на религиите. Той е многостранно посготвен в
различни област на правото. Наричат го „последният полихистор” –
многознаещ, енциклопедист. Най-известното му произведение е
„Икономиката и обществото”, а „Социология на праното и
социология на властта” дават представа за неговите възгледи по
социология на правото.
За Вебер социологията е наука за социалното действие.
Разбира поведение, което действащият свързва с определен
смисъл. Обикновено когато човек действа, предприема нещо, той
очаква страната /групата/човека, към която е предприето
действието да го разбере. За това най-често действията са
свързани с определени норми, които придават и съответен смисъл
на тези действия. Прието е протегнатата ръка да се приеме като
знак за добронамереност. Очаква се това действие да бъде
разбрано по този начин. Не всички действия са социални. Не всички
действия са насочени към други хора. Ако хората отварят чадъри по
време на дъжд не е социално действие. Молитвата към Бог не е
социално действие. Не са социални действията, които човек
извършва, ако попадне в тълпа и прибегне до някакви действия по
силата на подражанието, под въздействието на тази тълпа. Вебер
уточнява, че макар и в част от тълпа човек си дава сметка какво
върши и го осъзнава. Тогава той извършва социално действие.
Правото според Вебер е един от участниците от мотивацията на
социалното действие до правото обществото достига постепенно.
Има споразумения, обичаи, според които хората действат на
основата на традициите на общоутвърденото. С пазарното
общество възниква задължението, което има правната норма.
Преди това обаче, обичаите се спазват по енерция. Няма създаден
орган, който да изисква точно изпълнение на договор или спазване
на нормата. За да говорим за право, трябва да има орган – „щаб за
принуда” – наречен от Вебер. Наблюдават се неговите елементи.
Истински такъв има във Великите общества с цели отдели и т.н. И
те могат да изискват от отделните граждани спазване на нормите.
Една от основните идеи, които Вебер защитава е че правото
не е обусловено единствено от икономическите отношения в едно
общество. Тези идеи Вебер развива за да дискутира с Карл Маркс
(Германец) и Марксизма като цяло.
Според Марксизма икономиката определя всички идеи и
всички сфери на живот. Маркс въвежда понятията: – „база” –
съвкупност от икономически отношения в едно общество. Включват
се начина на производство и размяна на благата в пазарното
общество е пазар. Той води до отчуждаване у хората, както от труда
им, така и по между им. Пазара е стихия за производителя.
Принадената стойност на Маркс. Друго понятие, което Маркс
въвежда е „надстройката” – смяна на законите след революция.
Вебер казва: „не са малко икономическите отношения, които
определят правото”
В пазарно общество съществуват два типа право:
континентално и прецедентно.
Има и допълнителни условия, които влияят върху правото.
Освен от икономически отношения, правото се определя и от
вътрешно юридически обстоятелства. Става дума за изисквания и
подготовка на самото юридическо съсловие. Според Вебер дали в
една страна ще има континентален тип права или право прецедент ,
зависи от начина по който се подготвят юристите. Има страни, в
които правото се създава от неговите познавачи, които Вебер
нарича „НОТАБИЛИ” (знатни лица). Но в случая той избира тази
дума за да характеризира познавачите на правната традиция. Това
са съдиите. При този право липсват обобщения и се върви от
случай към случай; от единично към единично, това, което по-късно
се нарича ПРАВО ПРЕЦЕДЕНТ. В редица страни правото се
изучава като наука – системно като тук е налице разработване на
правни норми, чрез обобщения на конкретни случаи. След това
разработените норми се прилагат към други случаи и така се
утвърждава цялостната правна система.
Според Вебер и двата начина имат както предимства, така и
недостатъци.
При емпиричното право липсват общите норми и така съдията
е задължен винаги да изучава задълбочено отделния случай. Той
не може да разчита на някаква обща норма, на която да се опре и
която да му служи за основа в неговата дейност. Липсата на обща
норма, означава, че всеки съдия ще решава конкретния случай в
съответствие със своите разбирания. Така два почти еднакви
случая се гледат от различни съдии и могат да се получат различни
решения.
Когато правото се изучава като наука и се създава като право
от континентален тип има други недостатъци. ОБЩАТА НОРМА не
може да обхване всички аспекти на отделния случай и така той
може да не бъде решен правилно, тъй като не е отразен цялостно в
правната норма. Анализът на Вебер е обективен, но той отдава
предпочитанията си на континенталният тип право. Смята, че
поради наличието на подредена правна система тъй съдържа
повече предимства.
Като ВИСШ тип правна система той разглежда правната
система на Германия в края на 19в. Отбелязва следните черти:
всяко конкретно правно решение се разработва на основание на
абстрактно правила, всички важни човешки действия са
организирани, чрез правото. Ако нещо не е отразено в правото, то е
правно незначително. Когато говори за висшия тип правна система,
към която всяко общество трябва да се стреми, Вебер се спира на 2
основни изисквания. Смята, че правната система трябва да се
отличава с формалност и рационалност. Тези две понятия имат
специфично значение в неговата СП. Формалността се създава като
се прилагат единствено правни критерии за решаването на един
или друг случай. Според Вебер не трябва да навлизат политически,
морални, социални и други странични основания.
Трябва да се зачита само това, което е право в момента в
една държава. Рационалността се свързва с формулирането на
общите правила (норми). Да е регламентирана в една правна
система. Това означава тя да се ръководи от универсални правила
валидни за всички конкретни случаи. Като обединява тези две
понятия (формални, рационални) Вебер приема, че висшия тип
право трябва да притежава формална рационалност. Да взима
всички решения, като се ръководи от правото. Но Вебер отбелязва,
че по негово време започва известна промяна в правото и то
постепенно приема черти на материална рационалност. Това
означава, че при взимането на решения, взимат връх други
обстоятелства – политически и нравствени. А някои хора започват
да предявяват изисквания, правото да служи на социалната
справедливост и това са представители на различните политически
сили. Под предлог, че обществото се демократизира, те желаят при
взимането на решения да се имат предвид и други обстоятелства .
Вебер разбира претенциите на тези сили. Те имат за задача да
критикуват обществото и неговата правна система и по един или
друг начин да изискват нейната промяна.
Но за материална рационалност допринася и някои
представители на юридическото съсловие. Това са главно съдии,
които не искат да бъдат правни автомати. Те виждат ролята си
единствено в механично прилагане на закона и имат желание да
получават по-голяма свобода при взимането на решения. Но това
означава веднага в правото да навлизат странични мотиви. Също
главно политически и нравствени и така правото да се лиши от
своята формална рационалност. Тази най-висша черта, която
според Вебер трябва да критикува. В своята СП Вебер се опитва да
разкрие същността на правото. В него той очертава два основни
аспекта: от една страна за него правото е организирана принуда, а
от друга страна правото е авторитет.
Правото внушава респект и уважение сред гражданите на обществото
и това е една от основните причини поради, които хората спазват
правните норми. Според Вебер не е възможно хората да се
съобразяват с правото, водени единствено от страх да не бъдат
наказани. Правото със своите справедливи решения си е извоювало да
бъде зачитано от преобладаващата част от гражданите.