6. Емил Дюркем. Социална солидарност и право.

 

Дюкрем живее през 1858 – 1917г. роден е в гр. Епинал –
Франция. Произхожда от семейство на равини и по семейна
традиция трябва да стане равин. Той проявява интерес към
обществените науки, в това число и социологията. Чете лекции –
първи курс в университета в гр. Бордо. Отличава се с широка
ерудиция и в своите среди е известен с псевдонима „МЕТА ФИЗИК”
– защото се занимава с абстрактни разсъждения. Най известните му
произведения са за разпределението на обществения труд;
самоубийството и елементарни форми на религиозния живот.
Дюкрем смята, че социологията е наука за социалните факти.
Според него социалните факти са всички тези начини, чрез които
личността се принуждава да има едно или друго поведение.
Икономиката, правото са социални факти. Социалните факти трябва
да се разглеждат като вещи и за тези свои идеи той е обвиняван в
споделяне на марксистки идеи. Налага му се отговаря на своите
критици и да обяснява, че той има предвид само анализите,
подхода към обекта на изследване. А това е към явленията да се
подхожда обективно, така както се изследват явленията с частните
науки. Чувства се влияние на позитивизма и това влияние се
проявява още по – силно в делението на социологията.
Дюкрем смята, че социологията се дели на социална
морфология, социална физиология и обща социология.
Морфологията и социологията са понятия от частните науки и това
се проявява позитивизма в творчеството на Дюкрем. Социалната
морфология се занимава с разположението на социалните факти с
особеностите на обществото във връзка с това каква е
инфраструктурата, какъв е живота на групите в град или село.
Защо хората предпочитат да живеят в градове??
Социалната физиология разглежда социологията на отделните
факти. Дюкрем обособява икономическа социология; социология на
морала; на правото; на естетиката. Смята, че чрез изясняването на
тези раздели на социологията се получава цялостна представя за
обществото и за неговите особености.
В произведението си „Разделението на обществения труд”,
Дюкрем поставя един важен въпрос за взаимоотношенията между
хората; за зависимостта в която те се намират в различни етапи от
живота си и разработва понятието „Социална солидарност”. Това са
взаимоотношенията между хората. Дюкрем има следният израз :
„Хлебаря зависи от обущаря и обратно. Дейността на единия е
предпоставка за дейността на другия. Всеки човек чувства
потребност от продуктите, които създава друг човек”.
В обществото се получава сложна система от взаимности. В
началните етапи от развитието си, хората не са имали възможност
за самоизява. Били са лишени от индивидуалност. Личното АЗ не е
съществувало. Хората са мислили и чувствали така, както е прието.
При това положение общуването с други племена е ограничено.
Всеки е общувал с членовете на своята общност.
Обществото се развива и се стига до Социална солидарност.
Солидарността в ранните етапи от развитието на обществото
Дюкрем нарича механична солидарност. Тя не може да се изучи
емпирично и си поставя за задача да открие определен социален
факт, който да се разглежда като критерий за социална солидарност
и от неговото развитие и състояние да се съди за живота на
социалната солидарност. Смята че такъв критерий е правото.
Нарича правото „видимия символ на социалната солидарност”. За
да докаже своята гледна точка, той разглежда правото в ранните
етапи от развитието на човечеството и правото от по-късните етапи.
Нарича правото от ранните етапи РЕПРЕСИВНО (наказателно)
право, а от по-късните етапи –РЕСТИТУТИВНО (съвременно) право.
Съвременното право съдържа всички раздели на правото:
административно; гражданско; наказателно и смята, че основната
особеност на реститутивното право е възстановяване на щети,
което може да стане чрез по-леки наказания или глоба, а при по –
ранните етапи в развитието на обществото репресивното право се
проявява само под формата на наказание и твърде често на
убийство на извършителя. Често в тези ранни общества хората
сами са посягали на себе си, когато са установявали, че има
нарушения на груповата норма. Дюкрем смята, че при всяко
нарушение и престъпление има някакво нарушение, отклонение от
колективната норма, от съзнанието. И всяко наказание се прилага
за да бъде удовлетворено колективното съзнание.
Дюкрем е далеч от идеята, че наказанието се предвижда и
въвежда за да се избегнат повторно виновно действие. В неговата
социология могат да се търсят правни норми, но той не е юрист по
образование, но е създал социологията, която е проникната от
правни проблеми и това намира израз не само във възгледите за
социалната солидарност, а и във възгледите му за самоубийство.
При тяхното разглеждане въвежда понятието „АНОМИЯ”, което
означава липса на норми в големи мащаби.
Дюкрем като социолог не може да твърди, че в обществото
съществуват само хармонични отношения при осъществяване на
социалната солидарност. Често отношенията се характеризират с
взаимна нетърпимост, егоизъм; фалити; безработица и др. явления.
Нарушават се различни норми. Това са признаци на Аномия.
Дюкрем смята, че не може да съществува общество без
нарушение на отделни норми. Ако си представим общество от
светци, винаги ще има някой, който да закъснее за закуска или
молитва и това ще се възприеме от общността като сериозно
нарушение. Отклоненията трябва да бъдат в някакви норми, така,
че стабилността на обществото да е сигурна. Според Дюкрем
когато в обществото има кризи, когато възникнат различни
сътресения нараства броя на самоубийствата. Изводи са направени
от различни психолози в стремежа за преодоляване на
самоубийствата. В тези книги, Дюкрем говори за самоубийство от
психично болни хора. Отделя този вид самоубийство, като вид,
който не е свързан със социалните условия. Насочва вниманието си
към самоубийства, породени от обществото и неговите групи.
Дюкрем обособява няколко вида самоубийства:
1. егоистично самоубийство- при него причините трябва да се
търсят в постепенното отдалечаване на личността от групата, от
обществото. Човек започва да се чувства изолиран, затваря се в
себе си и понякога прибягва до такава крайна мярка. Обяснява се с
факта, че човека е социално същество, живее винаги чрез
контактите, чрез взаимоотношенията с други хора и за това
лишаването от такива контакти може да породи депресия, мисли за
подобни действия и предприемане на действия.
2. алтруистично самоубийство /любов към човека/. Силна
привързаност към групата и личността се подчинява на мненията,
на решенията, които се взимат от групата. Пример – камикадзе през
ІІ световна война – „божествен вятър”; Шахид – мъченик.
Семейството на камикадзето получава около $ 5 000.
3. аномично самоубийство – хора, които поради социални
съображения, резки промени в обществото, изгубват утвърдения
при тях начин на живот, изгубват богатството си и трябва да живеят
с незначителни средства. Някои хора не могат да го понесат и
предприемат по-крайна мярка. Поражда се от кризи в обществото,
някакви състояния, които са извън нормалното.
4. пателистично самоубийство – това е самоубийство, което се
извършва по принуда на групата, без човека да е сигурен, че така
трябва да се получи.
Дюкрем посочва пътищата за намаляване на самоубийството:
ако човек има семейство, работа, занимания, които да отвличат
вниманието му, каквото и да се случи едва ли ще стигне до
крайности. Трябва да е семеен с деца, защото спомените и мислите
за децата ще прогонят лошите мисли. Трябва да е религиозен, за да
помогне на хората, които изпитват материални трудности, които се
оказват в неизгодно финансово положение.
Всички пороци и светци в религията се представят като бедни
хора. Техният живот има за цел да научи хората на трудности,
лишения, изпитания, поради това за Дюкрем е важно
религиозността да нараства в обществото. Като цяло това означава
религията да немери път към хората. Като цяло религиозността в
обществото отслабва. Според Дюкрем един от факторите, които
могат да окажат възпиращо въздействие срещу самоубийствата
става малък, незначителен. Дали човек ще работи зависи от пазара,
каква работна ръка се търси и до колко може да се реализира човек.
Понятието АНОМИЯ показва дълбоко въздействие върху
социолози, юристи и един американски социолог Робърт Мъртън,
като има предвид възгледите на Дюкрем, анализира различните
видове поведение, които са свързани с отклонението от нормите. За
да обособи видовете поведение, той използва две особености на
обществото: целите, които си поставя и средствата, възприемани от
него като допустими възможни за постигане на целите.
1. Първи вид поведение, който Мъртън различава е
КОНФОРМИЗЪМ – това е поведение, при което няма отклонение от
нормите и хората, които са носители на това поведение имат
положително отношение и към целите и към средствата на
обществото + +. Някои социолози са скептици за това: когато човек
се съобразява с нормите се лишава от индивидуалност. Каквото и
да си мислим за конформизма – всяко общество има нужда от такъв
тип поведение. Всеки трябва да приеми едни или други норми.
2. Друг вид поведение е ИНОВАЦИЯ – създаване на нещо
ново. При иновацията има положително отношение към целите на
обществото, но средствата, които се предвиждат за тяхното
постигане се разглеждат като недостатъчни. Мъртън се спира на
икономическите престъпления и до въпроса защо съществуват те.
+ – . Във всяко общество средствата са разпределени по определен
начин, но идват хора, които решават, че средствата с които
разполагат са недостатъчни и за да си осигурят още си взимат от
други хора, които ги притежават. Икономическите престъпления
одобряват една от целите на обществото – богатия, охолен начин
на живот, но не са съгласни със средствата , които трябва да се
приложат, а именно труд, който не е свързан с някакви нарушения
на нормите.
3. Друг вид поведение е РИТУАЛИЗЪМ – действие, което се
извършва строго по правилата при тяхното стриктно спазване.
Действията на чиновника, когато изисква от гражданите някакъв
документ. Целта не е важна , а са важни средствата – +.
4. Друг вид поведение е БЯГСТВО – при хора, които са
изолирани от обществото, не приемат неговите цели и средства,
нито пък са в състояние да създадат нови такива цели и средства.
Това са групи на алкохолици, наркомани. – –
5. Друг вид поведение е БУНТ – налице е когато има
отхвърляне на съществуващите цели и средства , но и предлагане
на други цели и средства. Поставя се задача да се създаде ново
общество. Тук Мъртън отнася всички въстания, бунтове. Те са такъв
тип поведение. – –
Така понятието АНОМИЯ намира приложението в
творчеството на Мъртън.