5. Ойген Ерлих и концепцията му за живото право.

 

Ойген Ерлих живее през периода 1862-1922г. Роден е гр.
Черновици, който е бил част от Австро-Унгария, а днес е на
територията на Румъния. Ерлих е професор, бил е и ректор в
университета Франс Йосиф в гр. Черновици. Няма единно мнение за
това дали Ерлих, дали Е. Дюркем или Маркс Вебер са създатели на
СП. И тримата имат основание да претендират, и тримата имат
привърженици. За Ерлих най-сериозно основание е, че той е автор на
книгата „Основи на Социология на правото”. Редица изследователи
твърдят, че Ерлих е основателят на СП. Но не могат да се подценят и
другите двама. Емил Дюркем създава Социология, която почти изцяло
е проникната от правото. Така например той твърди, че няма
обществено значим факт, до който правото не е достигнало. Ако
правото не се занимава с някои явления не е обществено значимо.
Известно е че правните норми във всяко общество се формират
като постепенно нравствени норми. Поставя се въпроса за
отговорността на законодателя. Вебер има произведение наречено
„Икономика и общества”. В него има глави „Социология на правото„ и
„Социология на властта”, в които той формулира своите основни идеи
за Социология на правото. Той разглежда правото като организирана
принуда, но и като авторитет и с това повдига въпроса, на който и
днес се търси отговор „Защо хората в своето мнозинство спазват
правните норми, дали защото се страхуват от наказанието или има и
други причини?”. Ерлих в своя предговор изказва мнение – „В наши
дни, както и във всички времена, центърът на тежестта в развитието
на правото не се намира нито в законодателното, нито в правното”.
Тази мисъл дава основанието Ерлих да се разглежда като
основоположник на СП. За него правото е вътрешното устройство на
социологическите отношения. Той е организираността на социалните
групи. Основната идея на Ерлих, е че всички правни норми
предварително се зараждат и оформят в отношенията между хората в
различни групи. Само привидно е обстоятелството, че правните норми
започват да се спазват едва след като са били формулирани в закон,
а просто развитието на обществото е породило тези норми.
Юридическото оформяне е само краен резултат. Подобни
разсъждения имат основание доколкото винаги законодателят се
стреми да включи в закона норми, необходимостта от чието
приложение се чувства в обществото.
С основната си идея, Ерлих се обявява против юридическия
етатизъм и става привърженик на юридическия плурализъм
(множество неща, същности). Ерлих отрича монопола на държавата
единствено тя да създава закони. Той не лишава държавата от
възможността да твори норми, но смята, че тя не трябва да има
такива привилегии.
При Ерлих има равнопоставеност между държавните и
останалите социални групи при създаване на правни норми. Право се
създава от обществото, а под общество той разбира съвкупност от
човешки съюзи. Разделя тези съюзи на две групи, като ги нарича
самобитни (или генетични) и нови. Самобитни са тези съюзи, които
възникват в резултат от естественото развитие на човечеството,
когато то се намира под въздействието на несъзнателни пориви. Тук
Ерлих посочва рода, семейството и други обединения, които
възникват по естествен път, без съзнателна дейност. Други като
Държавата, църквата, според Ерлих изискват съзнателна дейност и
за това те образуват друга група. Правото има място както в
самобитните, така и в новите групи и за това то трябва да се изучава
от социологията. Според Ерлих социологията е наука, която дава
представа за право в едно общество.
В своето творчество Ерлих обособява няколко правни факта –
обичаи, господство на човека над човека и господство на човек над
вещите. По-късно, като правен факт, Ерлих разглежда
волеизявлението. Организационните норми, добиват широк спектър
от относителни и характерни правни норми, но все пак правните
норми се нареждат в самите социологични групи, в поведението на
хората там и в резултат от правилата на това поведение възниква
голяма група норми, която нарича норми на решение. Има известни
правила в социологичните групи и когато се оформят в писани, те са
норми на решение. Но също така Ерлих защитава гледната точка, че
правните норми се създават и във всеки документ ( договор за кредит,
завещание и др.). Ако някой иска да изучи правото на една страна,
той трябва да изучава такива документи и на изучаването са
посветени много семинари в университета в гр. Черновици, които
Ерлих нарича „Семинари по живо право”.
Концепцията на Ерлих за живото право има още един аспект и
той си отнася до възможността на съдиите да интерпретират законите
и да ги прилагат по един или друг начин в конкретния случай. Според
Ерлих всеки отделен случай е индивидуален и поради това всички
негови аспекти не могат да бъдат отразени в правната норма. Така се
налага съдиите да се намесват и да прилагат нормата като я
конкретизират в зависимост от това как я разбират. В крайна сметка
всеки съдия е човек със свои чувства, настроения и той може да
приложи един или друг подход при тълкуване на нормата.
Всички тези идеи на Ерлих за живото право не срещат подкрепа
сред европейските му колеги. Една от причините е, че книгата му
„Основи на социологията на правото” излиза в навечерието на
първата световна война и до известна степен тя остава неизвестна,
непозната за част от юристите. Ерлих живее в малък град и там няма
достатъчно голяма аудитория пред която да възлага възгледите си и
така да ги разпространява.
Важна причина е, че в Европа по това време са разпространени
идеите на Емил Дюркем и Макс Вебер. Техните идеи се различават от
възгледите на Ерлих за ролята на съдиите. Но от възгледите на Ерлих
се заинтересоват американските социолози, най-известен от които е
Роско Паунд. Те изпращат покана на Ерлих да посети САЩ и там да
изнесе курс лекции. Но избухва първата световна война, а след това
Ерлих се разболява и до края на живота си не може да посети САЩ.
Така става невъзможно той лично да разпространи идеите си и да
разбере, че има привърженици, макар и не в Европа.
Р. Паунд и други американски социолози изучават идеите на
Ерлих и достигат постепенно и до други изводи. Р.Паунд започва да
разглежда правото като средство за социален контрол, и тъй като
контролът регулира поведението, взаимоотношението между хората
го нарича Юридическо социално инженерство. Паунд изразява
недоволство от факта, че правото не може да се изследва в
лаборатории и не могат да се провеждат емпирични правни
изследвания. Паунд предлага процеса на изучаване на правото да
бъде като на съдебно заседание. Ориентацията на правното
образование ще повиши нивото му и ще създаде предпоставки за понататъшно
развитие на правото. Съдебната практика ще посочи как
трябва да се развиват и оформят правните норми. Конкретните
случаи, които се решават чрез нея посочват това .
Не е редно правни монаси да изучават правни норми. Те са
изолирани от практиката, стоят в затворени кабинети и нямат реални
достъп до нито един конкретен случай. Нормите създадени от тях са
резултат от абстрактно – логически разсъждения, които често са
откъснати от опита. Тези идеи на Паунд, разработени в съответствие
с възгледите на Ерлих стават повод за широка дискусия в
юридическите среди на САЩ. Оформя се едно направление юристи,
които смятат, че съдиите трябва да имат пълна свобода при вземане
на решения. Така на практика се оказва, че една част от юристите
отхвърлят правните норми и процеса на тяхното обобщение,
създаването на кодифицирано право. Освен това юристите се
обявяват и против прецедентното право , до колкото то също съдържа
норми и правила.
Съществува Континентален тип право и право Прецедент.
Континенталният тип право е когато всяка норма се извлича от
конкретни случаи и съдиите трябва сами да прилагат нормата без да я
интерпретират по свой начин. Когато това право е прието, съдиите
започват да протестират и казват, че са „Автомати”.
Право прецедент предполага по-голяма свобода на съдиите.
Има значение и отношението на обществото към случая. Едно
убийство в обществото може да срещне подкрепа, а съда трябва да
наложи мярка на наказание.
Съществува действително право, което е отразено във вече
разработените решения.
Има и вероятно право , което за съдиите е предполагаемо право,
което ще бъде отразено в несъздадени съдебни решения.
Така в тези разсъждения правото става условно явление,
конвенционално явление на споразумение.
Изказват се и идеи, че не само съдията, а и чиновника в съда може
да твори право. И всички опити да се конкретизират идеите на
Ерлих, Паунд не одобрява и нарича „Юстиция без право”. Правото
отстъпва в тези съдебни решения, но не и на прилагане на норми.
Колко трайни трябва да бъдат правните норми??? Всяка норма
лишава правото от неговата действителност и към всеки конкретен
случай трябва да се прибавят нови тълкувания и на практика това е
подмяна на нормите. Това е недопустимо. Правото трябва да е
стабилно и да се променя при необходимост.