4. Идеята за социологията на правото.

 

Социологията на правото (СП) е научна дейност, която се
представя в организационен вид, сравнително късно, едва през
1962г. на V-тия конгрес по социология, който се провежда във
Вашингтон. Взима се решение да се създаде изследователски
комитет по социология на правото. В резултат на дискусии се стига
до идеята, че както в развитието на правната наука, така и на
общата социология е създаден добър интелектуален климат, който
позволява да се представи институционално СП
Основните задачи на СП ще се отнасят до изясняване на
механизмите по които възникват правните норми , както и
ефективността на тези норми. До колко те действат, как се
възприемат от обществото. СП има своя сфера (обект) която да
изучава и това се уточнява в момента на обособяването й като
самостоятелна научна област. Изследователския комитет по СП
провежда конгреси на които се обсъждат различни социологически
аспекти на правото. След създаването на Социология на правото
като научна област започва и нейното изучаване, като
самостоятелна дисциплина в юридическите факултети на различни
университети. У нас дисциплината като самостоятелна се въвежда
след 1990г., а преди това отделни проблеми от областта на СП се
разработват в курсовете по обща социология. В института по
социология при Българската академия на науките е създадена през
1968г. Има секция на социология на правото, където се разработват
проблеми на научната област на социология на правото. Найновите
постижения е сборникът на отклоняващото се поведение на
Георги Фотев. Социологията на правото в нашата страна е област, в
която се пише по – малко. СП се формира късно. Отделно правносоциологически
идеи могат да бъдат открити в трудовете на редица
философи от древността и от по-ново време. СП е известна първо
в човешкото познание. Първо в Древна Гърция възниква
философията и след това постепенно от нея започват да се
отделят различни самостоятелни науки, при това колкото повече
науката се намира по- близо до философията , толкова по-бавно
става нейното отделяне. За това и науки като логика, етика,
социология сравнително бавно се обособяват като самостоятелни
науки. В някои случаи те и до днес търсят своя обект на изследване
и в това отношение се опитват да се разграничат от философията.
Философията възниква на основата на някои обобщения,
разсъждения, водещи началото си от ежедневието, обикновения
живот. В древногръцката традиция често се говори, че
изказванията, забележителните мисли на седмина мъдреци са
поставили началото на философията. Най – известни от тях са
Талес Солон. По – късно Талес Солон е бил приет за І-ви философ
на Древна Гърция. Така неговата най-известна мисъл, с която той се
отнася към мъдреците е „Не прави сам това, за което порицаваш
другите”. Солон става автор на реформи в законите. Друга негова
известна мисъл е: „ нищо извън марката”. Така още в дълбока
древност се поставя въпроса за утвърждаване на норми на
поведение, които са обвързани със средата, с умереността.
Постепенно възникват и се употребяват думи, като диче –
справедливост; пемис – обичаи, номос – закон. Други мислители се
опитват да разпространяват норми на поведение , правила, закони.
Редица са идеите, които са изказани във връзка с реда и законите в
обществото. Например Хераклит твърди, че човешките закони се
формират под въздействие на общите космически закони и в този
смисъл всяка човешка норма е породена от по-общите правила,
които съществуват в природата. Именно под въздействието на
космоса в човешкото общество се въвеждат норми, които
установяват справедливост. Много изследователи се опитват да
докажат, че има такова въздействие. Трудно е да се каже, че то
формира законите, но все пак има косвено влияние. Демокрит
изказва някои важни идеи. Тай е философ, който ясно заявява, че
законите нямат божествен произход, че са резултат от мисълта на
човека, от неговата дейност. Законите, според Димокрит, възникват,
защото хората следват обществения си живот и развитие на
природата и така, както те се подчиняват на Закона, така и
обществото приема организираната, подредена форма на своето
съществуване. До колко обществото следва принципите в това
отношение, то е справедливо според Демокрит. Несправедливо е
това, което противоречи на природата.
Други мислители, които имат принос за изясняване на
проблемите със законите са софистите. Най-известния софиист е
Протосгор. Той е автор на мисълта „Човекът е мярка на всички
неща”. По този начин в древногръцката философия се утвърждава
че човекът е критерий за определени процеси, които се извършват в
обществото, а не божеството. Също така Протогор дава висока
оценка на Държавата. Смята, че държавата, законите са висше
постижение на човешкия разум, че са мъдри изобретения и са
показател за възможностите на човека да се издигне над природата.
Друг софиист – Гаргий възхваля законите, нормите и ги нарича
съдосни на справедливостта, но в същото време установява, че
законите се отнасят до странични явления в живота и не засягат
всички негови страни. Така понякога няма достатъчно справедливи
закони и за това Горгий говори за неписана справедливост. Т.е.
важни страни на обществото не намират място в обществото,
макар, че те имат нужда. Сократ е известен с това, че е обвинен в
две престъпления и те са свързани с неговата философия и с
начина по който разпространява идеите си. Той прави това
разпространение под формата на беседи. И при тези беседи често
поставя в неудобно положение своите събеседници. Понякога те са
знатни хора на Атина и това става причината да се формира
недоволство към философията на Сократ. Обвинен е, че не зачита
боговете и развращава младежта. Интересен е процеса, който се
води срещу него и как той се защитава. Заявява, че ако човек
отрича едни богове, това не означава че на тяхно място не трябва
да има други. По обвинението, че развращава младежта, заявява,
че за да бъде обвинен в това трябва да се открие умисъл в неговите
действия, но макар, че не е доказано виновността му той е осъден
на смърт и трябва да изпие чаша с отрова. Приятели му предлагат
да избяга, но той е неспособен на това. Той смята, че след като е
осъден, това е справедливо и той трябва да понесе наказанието и
така става жертва на философията си.
ПЛАТОН е синоним на Аристотел. Псевдонимът води началото
си от гръцката дума „Платос”, което означава Широк. Псевдонимът
му е даден от негов учител. Платон е автор на произведението
„Закони” – поставя законите на всяко общество. Обществото в
което не се считат законите настъпва произвол и то може да бъде
заставено според волята на някой управител. Занимавайки се със
Закони, Платон дава висока оценка на законите, на знанията за тях.
Всеки в държавата според Платон е равен пред закона и отделния
човек трябва да заема своето място в обществото, да се занимава
със своите дела и тогава в обществото ще цари справедливост.
АРИСТОТЕЛ – идеята му е за справедливостта. Той смята, че
това е най-важната добродетел и към нейното постигане трябва да
се насочи управлението на всяка държава. Други добродетели са
мъжество, благородство, но справедливостта е най-важната.
Аристотел говори за два вида справедливост: разпределителна и
изравнителна.
Разпределителната се прилага при всички случаи, когато
хората трябва да разделят помежду си някакви блага, но
съществува и изравнителната справедливост, при която хората се
поставят в еднакво положение след като единството е било
нарушено. Тук Аристотел отнася всички правни отношения.
Аристотел обръща голямо внимание на ролята на съдиите и ги
нарича посредници. Те умиротворяват конфликти между отделни
личности от обществото. Аристотел говори за естествено и условно
право. Естественото право според него е това, което се приема от
всички (правото на зачитане на достойнството). Условно право –
това са законите, които в момента действат на територията на една
държава и отношенията към тях е различно ( някои ги одобряват ,
други не).
Интерес от гледна точка на идеите за правото, които развиват
са така наречените Стоици. Стоаи – това е името на сградата в
която са се събирали първите стоици. Стоицизмът като философска
система също възниква в древна Гърция. СТОА – сграда в
покрайнините на Атина. Днес наричаме стоици хората, които се
съпротивляват на житейските обстоятелства. Но това е по-различно
от стоическата философия. В основата на стоицизма стои идеята,
че човешкия живот се направлява от един общ закон – закона за
разума. И също така в Стоицизма присъства известен Фатализъм.
Още първите стоици твърдят, че в обществото няма свобода. Тя е
заблуждение на сърцето и ума, а всичко се ръководи от съдбата.
Тя ръководи съгласния и тласка несъгласния. Това са постановки
на ранната стоическа философия. Наред с това стоиците
призовават да се живее просто, да не се робува на Богатство. До
колко стоиците живеят в съответствие с този принцип ? Стоицизмът
се разпространява в Рим и там намира добър прием. Съществуват
трима философи : Сенека, Епиктет, Марк Аврелий, които приемат и
със свои съчинения разпространяват тази философия. Прави
впечатление, че тя се приема сравнително добре от висшето
общество. Много висши военни са стоици. Също и Римски юристи.
Смята се, че идеята за Общия закон за живота е в съответствие със
стоицизма и е станал причина да се създадат правни норми с
космополитичен характер. Римляните са били военни и за тях е
била приемлива подобна примиренческа философия. Те не са се
интересували как е създадена, дали е значима, а просто са
възприемали идеите на стоицизма, като някои от тях са развити от
Сенека, Епиктет, Марк Аврелий. Сенека има заможен произход.
Баща му е оратор и има школа по реторика. Сенека се формира
като блестящ оратор и прави впечатление със своите речи в сената.
Произходът и подготовката му позволяват да има високо
обществено положение. Жертва е на много интриги. Той е съветник
на Император Нерон и тогава има възможност да влияе на
обществения живот в Рим. Но Нерон го обвинява в предателство и
края на философа е трагичен. За Сенека философията е знание,
което излиза извън рамките на повърхностните представи. Той има
задълбочени знания за същността на нещата, явленията и помага
на хората да си изградят собствен стил на поведение. В обществото
има много пороци и те се представят за добродетели. Страхът
според Сенека се разпространява като предпазливост. За това
философа трябва да се противопостави на неправилния начин на
живот. Най-известното му произведение е „Нравствени писма до
Лицилий”. В тези писма излага едни от най-важните принципи на
своята философия. Заемайки важна позиция в обществото Сенека
натрупва богатство (и материалното му положение се различава до
стоическата философия). Критици на Сенека се опитват да
разобличат това разминаване, но той се защитава като се уповава
на Платон и Аристотел, смята, че те също не са живеели с идеята
на философията си. Най-важният закон в обществото е законът за
подчинение на съдбата. При Сенека в много синтезиран вид е
изразена тази идея за принадлежността на всеки човек към
човечеството. Това е в съответствие с постановката на Стоицизма,
че всички се подчиняват на един общ и щом е общ формира
братството между хората и формира добри отношения. За да
развие тази идея Сенека говори за два вида държави. Една голяма
държава в която нашия поглед не е ограничен в едно или друго
място и една малка държава в която ни е зачислила случайността.
Хората трябва да се приобщят към голямата държава и да се
осланят на закона да за достигнат до нея. Освен за законите
Стоицизма може да бъде оценяван и по друг аспект.
Епиктет е бил роб на един от охранителите на Нерон, но покъсно
проявява интерес към Стоическата философия и
разпространява нейните идеи под формата на беседи. При Епиктет
се проявява примиренческият дух на Стоическата философия.
Вероятно от това, че е бил роб и не е имал възможност да изразява
своите мисли и идеи. Епиктет смята, че ние не можем да променим
обстоятелствата, а можем да изменим разбиранията си за тях. Ако
човек има някакви трудности, трябва да ги приема, а не да се
съпротивлява – „Въздържай се и понасяй”. От записките на
беседите му , правени от един от учениците му, които достигат до
нас са под заглавието „За Епиктет”
Марк Аврелий е от благороднически произход, баща му е сред
елита на Рим, но умира рано и Марк Аврелий израства в дома на
дядо си, но е осиновен от Римския император Антоний Пий. И така
след неговата смърт, той става един от наследниците.
Съществувала традиция, при която Император, който няма синове
да осиновяват младежи с добър произход. Марк Аврелий е увлечен
от стоическата философия и дори майка му едва го удържа да не
спи по пода и да не ходи с раздърпани дрехи. Като император той е
много точен, прецизен, сам пише едиктите си и отделя внимание на
всеки въпрос, толкова, колкото е нужно. Според една от
биографиите му, не се знае доколко тази прецизност е от
възпитанието му и до колко от Стоицизма най – известното
произведение на Аврелий е „Към себе си”. Пише по време на
многобройните си походи. В тях има твърдения за съдбата, за
необходимостта хората да й се подчинят. При него, като при Сократ
има опит философията да се извежда от ежедневието на хората. А
по – късно през средновековието законите се поставят в зависимост
от божественото начало и се разглежда като негово дело.
Най- известни мислители от Средновековието са: Свети
Августин и Свети Тома Аквински. За Свети Августин най-характерно
е, че разделя света на 2 общности. В първата се живее според
Закона на Бога, а във втория според закона на Хората. Двете
общности се намират в противодействие, противопоставят се една
на друга и хората в по-голяма степен трябва да се стремят да
попаднат в общността в която се живее с Божия закон. От тук се
стига до извода, че само тези, които живеят по Божия закон могат
да бъдат спасени и оправдани, а другите живеят в грях.
Свети Тома е известен с това, че говори за Божии и човешките
закони. Божиите закони се дават от Бога, а човешките са дело на
хората в един или друг исторически момент. Човешките закони са
несъвършени и те трябва да се насочат към Божиите закони, да се
стремят да ги отразяват. Така постепенно се оформя идеята, че в
обществото съществуват закони, които са дело на хората. Очевидно
е, че не всеки може да твори закони и за да могат хората да живеят
заедно, те трябва да предадат част от правата си на управляващ
орган или лице. Именно то/той започват да създават закони и да
изискват тяхното спазване. Така се стига до възгледа, формулиран
от Томас Хобс – закона е заповед на суверена. Именно Хобс става
създател на позитивното право. Позитивизмът възниква в рамките
на социологията и негов основоположник е френският социолог
Огюст Конт. Позитивизма възниква в резултат на бързото развитие
на природните науки. В началото и в средата на ХІХв. Науките по
физика, химия, биология постигат големи успехи и от тях се
изваждат значителни открития. Тогава Конт и други мислители
започват да се стремят към това социологията да се превърне също
в точна наука, и смятат, че това може да стане, като се приложат
методите на частните науки – експеримент, сравнение. Така се
стига до опит за механично пренасяне на методи на практиката на
емпиричните или частните науки в социологията.
Догматизмът намира израз в това, че се зачита, приема само
текстът на законите и конкретната практика се изключва от анализа
на юристите.