3.Социализация. Правна социализация.

 

От момента на раждането си всеки човек попада в определена култура. Понятието култура има латински произход ( cultivare – обработка на почвата ). В социологията понятието култура означава съвкупността от всички произведения на човешката дейност, ценностите както и създадените образи и норми на поведение, предавани на бъдещите поколения. В системата на културата се включват моралните принципи и правните норми, като онази част от културата, в която се включват се нарича правна култура. Съществуват различни механизми, чрез които културата влияе върху поведението на личността, но основните са 4. Първият механизъм се нарича социализация – това е процесът на приспособяване на личността към действащите в обществото социални норми. В процеса на социализацията всеки човек усвоява определени знания и умения. На второ място социологията моделира заложените у човека биологични желания и инстинкти без обаче да ги отстранява. Социологията научава индивида да спазва определено поведение, което да е в съответствие с очакванията или на групата, към която принадлежи,, или на обществото като цяло. В процеса на социализацията се постига т.нар. конформено поведение, т.е. поведение, съответстващо на очакванията на групата, в това число и на утвърдените в тази група социални норми. Част от социологията е т.н. правна социология, което е процесът на приспособяване на личността към действащите в обществото правни норми. Различните теоретични и емпирични изследвания показват, че началният етап на правната социализация се свързва с периода преди навършване на пълнолетие. Тогава за първи път личността усвоява определени правни знания и постепенно понятието право започва да играе определяща роля при формиране на поведението. Ако в периода преди навършване на пълнолетие не се е осъществил началният и много важен етап на правната социализация тогава говорим за т.н. ранен криминален старт, който има две фази – реактивен стадий защото противоправното поведение е пряк резултат от реакцията на непълнолетния срещу действащите норми, забрани, ценности. Втората фаза е т.н. автономен стадий и означава, което означава, че противоправното поведение се обособява от първоначалния си мотив и се превръща в стил на поведение. Крайният резултат от правната социализация е правният конформизъм, т.е. поведение, съответстващо на действащите в обществото правни норми. Вторият механизъм, чрез който културата влияе в правната сфера е процесът на изграждане на определени ценности. Понятието ценност се използва както в ежедневния живот, така и в много научни области – етика, естетика, история и т.н. В основата на съвременните разбирания за ценностите лежи учението на Аристотел за добродетелите – никомановата етика. Третият механизъм, чрез които културата влияе върху поведението е установяване на определени образци и норми на поведение. Четвъртият механизъм на влияние е изработването на определени модели или идеали. Образците на поведение, част от които са и правните норми са нещо обективно, в някаква степен доста определено като форма, докато идеалът изпълнява различна задача. Той е символично представяне на нещо, което високо се цени в групата или в обществото и се предава като образец на подражание на всяко следващо поколение. Правото има пряко отношение към всеки етап в процеса на правната социология като това намира отражение във всеки конкретен правен отрасъл от гледна точка на неговата специфика и по-конкретно спецификата на обществените отношения, които са предмет на правна уредба от този отрасъл. По-голямата част от правните норми не могат да бъдат реализирани без да са осъзнати от индивида, т.е. без да са пречупени през неговото правно съзнание. Съвременните правни системи, и особено правото на ЕС, обръщат все по-голямо внимание на въпроса за допълване на големия диапазон, който се получава между регламентираните обществени отношения чрез правото и онези обществени отношения, които не могат да бъдат сложени в юридическата рамка, но в същото време са много важни. В социологията на правото ценност е всяко явление, идея, институция, по отношение на които личността и социалните групи изпитват уважение, приписват им важна роля в своя живот, а стремежа към тях възприемат като задължение.

Тъй като в обществото има изключително голямо разнообразие от ценности това е основния отличителен белег между различните социални групи, класи, общности. Правото се занимава с въпроса за ценностите по 2 причини. Първата е, че самата правна система е своеобразна йерархия на ценности, като се започне от т.нар. универсални правни документи – става на ООН, декларацията за правата на човека, всички основни международни договори, и се премине през конституцията за да се стигне до действащото законодателство. Втората причина, поради която правото се интересува от ценностите е, че самото право заема определено място в съзнанието на индивида и по-точно в неговата ценностна система, независимо, че правото в тесен смисъл на думата е вторично творение на човека, което има своите несъвършенства основното му предназначение е да осигури ред и стабилност в обществото, но реализацията на правото не става автоматично,така както всяка правна норма е пречупена през индивидуалното съзнание на всеки правен субект. Например когато в закона за съдебната власт се регламентират отношенията, свързани с правомощията на представителите на тази власт открит остава въпроса за т.нар. нравствено поведение на магистратите. Практика през последните години е изработването на т.нар. етични кодекси за поведение като разнообразието е много голямо, но основно значение имат кодексите за поведение на магистратите, а също така кодексите за поведение на държавните служители. Началото на този тип правна уредба се поставя през 1984г. в рамките на ООН, когато икономическия съвет изработва модел на етичен кодекс на държавните служители, а с приетата декларация се задължават националните законодателства да разработят и приемат такива кодекси, които допълват празнината между правната уредба и правната регламентация на дължимото поведение от страна на тези, които правораздават. Също така в рамките на правото на ЕС се забелязва още една тенденция на законодателствуване и тя е разширяване на т.н. алтернативни способи за решаване на правни спорове.