2. Исторически предпоставки и съвременни тенденции в развитието на социологията на правото.

 

През 1962г. петият конгрес по социология във Вашингтон институционализира социологията на правото, т.е. утвърждаването й като наука, която като учебна дисциплина принадлежи към юридическите учебни дисциплини. През този период класическата теория на правото загубва относително самостоятелния си характер и тогава става разделянето между философията на правото, социологията на правото и общата теория на правото, като и трите науки се смятат за фундаментални от гледна точка проблематиката, с която се занимават и без която не е възможно развитието на самата правна система. Най-важни имена в социологията на правото са Емил Дюрнем, Брунислав Малиновски, който е професор в Лондонския университет от 1927г., Ойген Ерлих – австрийски юрист, известен с теорията на т.н. „живо право”. Друго известно име е това на Леон Петражитски, който създава теорията за т.н. психологическа нагласа към правото.