10. Социалният контрол и защитните механизми на личността.

 

Защитните механизми на личността са разработени в рамките на
психоанализата. Зигмунд Фройд живее през 1856- 1939г. роден е на
територията на днешна Моравия, Чехия, която тогава е била част от
Австроунгария. Баща му е търговец на сукно (вълна) и заради
неговата търговия семейството се мести във Виена. В този град той
прекарва по-голяма част от живота си. Фройд е евреин по
народност, но това не оказва влияние върху живота му. Тази негова
принадлежност става причина да бъде изгонен от Виена, когато
Германия завладява Австрия. Фройд и семейството му заминават за
Лондон, където той умира от рак на устната кухина. Фройд възлага
големи надежди на швейцарския психолог Карл Юнг. Юнг е
разочарован от едностранния подход на Фройд и след известно
сътрудничество двамата се разделят.
Самото понятие „психоанализа” е създадено от Фройд (означава
разлагане на психиката). То е създадено с цел да се лекуват болни
хора, но структурата на личността, която Фройд открива у тях.
Според него е характерна и за останалите хора и за това той смята,
че учението му има всеобщо положение. Фройд завършва медицина
и се занимава с неврология. Като млад специалист има възможност
да посети Париж и там да специализира при известни учители. По
това време в Париж лекуват заболяването истерия с хипноза.
Тогава това заболяване се смята за схващане на някакъв крайник,
без да има някакви вътрешни изменения в него. Приема се,че
причината е на психологична основа и пациента се подлага на
хипноза. (Хипноза от гръцки хипно означава сън). Значително покъсно
се открива,че в хипнотично състояние може да се изпадне и
чрез музика. Фройд се завръща от Париж, готов да извършва
лечение с хипноза, но успехите му в хипнотичното лечение не са
много големи. Има и един друг проблем – когато човек е под
хипноза, хипнотизаторът може да му внуши нежелателни действия и
той да ги извърши, когато се събуди. Фройд описва,че при един
човек на хипнотичен сеанс му е внушено да открадне чадър и когато
се е събудил го е направил.
Фройд създава друг метод на лечение – метод на свободните
асоциации – чрез съществуването на такава връзка човек разкрива
свои преживявания. Според лечението на Фройд човек ляга на
кушетка и започва да разказва всичко, което си спомня главно от
своето детство. Фройд смята, че всички проблеми на заболяването
водят началото си от проблеми, които е преживял в миналото – в
своето детство. По време на сеанса човек си спомня много от
събитията и през този период на сеанса несъзнаването представя
своите елементи на нивото на съзнанието. Идва един момент,
когато съзнанието започва съпротива на несъзнаването, защото
несъзнаването представя информация, която е нарушение на
нормите, недопустимо за обществото. И това е една от първите
прояви на защитни механизми – съзнанието иска да се защити от
несъзнаването. В резултат на практиката която има, Фройд стига до
извода, че психиката на личността се състои от три елемента :
несъзнанието за което въвежда понятието ТО, следва съзнанието
което характеризира с местоимението АЗ, и трития елемент СВРЪХ
АЗ – това са морал, норми, съвестта от които се ръководи човека в
своя живот. Много често в литературата се използват латинските
означение : Id (ТО); Ego (АЗ).
Между трите части съществуват сложни отношения. ТО – това са
истинските, главно сексуалният инстинкт, смъртта, и всички
неприятни мисли, чувства които са изтласкани (изгонени) от АЗ в
ТО. А това е основен начин по който ТО се създава от АЗ. АЗът
това е съзнанието, това са всички мисли, чувства, които човек има в
живота си. АЗът се формира главно под въздействието на външния
свят, основната му цел е да опознае и да приспособи личността към
него. Но АЗът се намира и под въздействието на СВРЪХ АЗът. Това
са изискванията, нормите, които всеки човек си налага. Те се
формират още в ранна възраст, под въздействие на родителите , а
по-късно се доизграждат под влиянието на средата в която
личността живее. Обикновено колкото са по-строги родителите,
толкова по строг е СВРЪХ АЗа, който се изгражда. Това означава,че
човек през целия си живот има непрекъснато високи изисквания към
себе си. От всички тези три елемента АЗът е в най –
неблагоприятно положение. Той трябва да се съпротивлява на
инстинктите на ТО, в същото време да издържи изискванията на
СВРЪХ АЗ и освен това да изпитва и влиянията на външния свят.
Защитните механизми са разработени от Фройд и дъщеря му Ана
Фройд. Тя е единствената от шестте деца на Фройд, което проявява
интерес към неговата работа. Ана Фройд има книга „Его и
защитните механизми”.
ИЗТЛАСКВАНЕТО е един от най-срещаните защитни механизми.
При него неприятни събития и породени от тях чувства и мисли се
отстраняват в несъзнаването. Този механизъм изтласкване
позволява психиката ни да се разтоварва, а без него ние прекалено
много бихме се натоварили със спомени, впечатления за
заобикалящия ни сват.
Друг често срещан защитен механизъм е
РАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА . Тук се отнасят всички случаи, при които
ние се оправдаваме публично или пред себе си за извършени от нас
грешки.
Друг защитен механизъм е ПРОЕКЦИЯТА – при нея ние
пренасяме наши мисли, чувства върху други хора и така се
опитваме да им повлияем и те да възприемат в една или друга
степен нашите мисли, настроения. Можем да посочим пример от
живота на Сталин – по негова вина Хитлер напада Съветския съюз,
а червената армия не е подготвена. В резултат на това се дават
много жертви и за това не е виновен Сталин, а военните власти.
Друг защитен механизъм е РЕГРЕСИЯ – наблюдава се винаги
когато човек се връща към някаква дейност , която му е позната в
по-голяма степен или към някаква елементарна дейност.
Друг защитен механизъм, който Ана Фройд описва е
УТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С АГРЕСОРА.
– изменена агресия – понякога когато човек е твърде ядосан и не
може да си избира обект към който да насочи агресията си.
Ана Фройд описва и друг защитен механизъм – ограничаване на
егото. За него дава следния пример: младо момиче обича да
танцува и често ходи на забави. На една забава момче я обижда, че
е не е достатъчно добра в танците. Момичето тежко преживява тази
обида и решава повече да не ходи да танцува. Вместо това се
занимава повече с уроците си. Така започва да прави впечатление
на съучениците си със своите интелектуални способности.
Формата на алтруизма (любов към човека) е друг защитен
механизъм според Ана Фройд. Момиче отива да живее в голям град
и там си намира работа като бавачка на деца в богато семейство.
То се надява да се омъжи, но не среща подходящ човек и започва
все повече да се вживява в проблемите на семейството, при което
работи и особено от проблемите на децата – техните успехи ,
неуспехи и по този начин замества една липса в живота си
(собствено семейство) с грижите за друго семейство.
Друг защитен механизъм е изолацията. – това са всички случаи в
които казваме „да помислим логично”.
Проблемът за защитните механизми общо не е приключил , той
все още е изследователски проблем.
При всички разгледани защитни механизми е възможно
неприятният случай от действителността , който е изтласкат,
рационализиран да се върне в самото съзнание и отново да се
създаде смут на нашата психика.
Според Фройд има един защитен механизъм , който по-трайно
отстранява неприятностите, мислите, спомени и това е сублимация.
Трудно е да се обясни защо Фройд използва такава дума.
Обикновено в химията се говори за сублимация. Но в този случай
под сублимация се разбира пренасочване на психична енергия към
друга дейност. Според Фройд ако човек се заема с други занимания
(научни) той за по – дълго време ще отстрани, потисне неприятните
мисли и преживявания.