1. Предмет и система на социологията на правото.

В края на ХIX-ХХ век се наблюдава един двустранен процес, които се проявява в следното : от една страна е отделяне на социологията от философията, а от друга преодоляването на т.н. юридически позитивизъм. Социологията се отделя от философията много късно – края на ХIX-XX век като постепенно се обособява и предмета на изследванията й, а това е обществото като съвкупност от различни области, една от които е правната област. Обикновено с понятието общество се обозначават различни човешки съвкупности. Следователно, ако социологията е наука за обществата, а обществото е понятието за човешките съвкупности, то социологията е и наука за човешките съвкупности. Тя изучава процесите и закономерностите на развитие на различните човешки съвкупности и факторите, които влияят върху развитието на обществото или разпада му. Всеки човек притежава определени социологични познания, които са достатъчни за поддържане на социални контакти, но не са достатъчни в юридическата практика. За първи път разминаването между практическите социологични познания и научната социология по един научен начин е показано от Томас и Знаниецки. В тяхното произведение „Полският селянин в Европа и Америка” , издадено през 1918г. в Чикаго. Юридическата теория, казват те, и най-вече законодателството, са изградени върху няколко погрешни хипотези :

1) Ние юристите познаваме действителността, защото живеем в нея и на тази основа можем да създадем перфектна правна система. Класически пример за прилагането на този подход е въвеждането на сухия режим в САЩ, което довежда до разцвет на търговията с алкохола и раждането на мафията.

2) Ако един закон е неефективен, т.е. не постига целите си, е достатъчно той просто да бъде променен и тогава с магическа пръчка ще се постигне неговата цел. Оттук произтича следващото погрешно решение, а именно, че хората са еднакви, те имат определени склонности, и ако ограничим чрез юридически забрани тези склонности, или завишим юридическите санкции нещата ще се променят в положителна посока. Например главоломното нарастване на престъпността провокира законодателя към промяна на законодателството. Тази хипотеза не може да бъде доказана, освен ако не се провери емпирично. Не тежестта на юридическата санкция е оснновното в правната политика на всяка държава, а изучаването на социалните причини за всички форми на правонарушенията и насочване вниманието на точните причини за това. Това означава, че приемането на всеки закон трябва да се предшества от предварително проучване на онези фактори, които причиняват дезорганизацията в обществото, които или остават скрити за юристите, или съзнателно се елиминират. На базата на натрупания от социологията като наука за обществото опит самата юриспруденция започва да се променя и то в 2 насоки :

1) Променя се самата система от юридически категории и понятия.

2) В правото започват да се прилагат социологически методи на изследване, насочени към усъвършенстване на правната система.

За първи път самото словосъчетание социология на правото се въвежда от Емил Дюркем в неговото произведение „Самоубийство”, като доказва, че науката за правото е социологията на правото, а правото е съвкупност от закони. Едно от основните понятия, което се въвежда в юриспруденцията е понятието правна област на обществения живот. Означава основен елемент в социологичната структура, който включва следните вътрешни елементи :

  1. Необходимост от правно регулиране на определени обществени отношения на определен етап от развитието на обществото.

  2. Правните норми

  3. Правното съзнание като съвкупност от правна информираност

Правните институции, които играят определена роля процеса както на правотворчеството, така и при прилагането на правото

Правната дейност, включваща правотворчество, правоприлагане, правозащитна и правовъзпитателна дейност

В рамките на всеки отрасъл на правото се изучава взаимодействието между тези основни елементи, като в чисто нормативен план основно значение имат критериите предмет на правното регулиране и метод на правно регулиране. Социологията на правото изучава взаимодействието между правната област и останалите области в социалната структура на обществото, следователно социологията на правото има по-скоро институционален характер. Т.е. не е отраслова дисциплина и освен това използва специален инструментариум за своите изследвания, който се нарича емпирично правно социологическо изследване.