8. Правен контиюнитет на Източната Римска империя

 

Юстиниан забранил да бъдат тълкувани Институциите, Дигестите и Кодексът, защото се опасявал да не бъде извратен техният смисъл. Все пак още по негово време, а и след неговата смърт билисъставени указатели, които подпомогнали изучаването на Юстиниановата кодификация.
В Източната римска империя – Византия по времето на Исаврийската династия бил съставен въз основа на Юстиниановата кодификация законодателен сборник – Еклога. Той е публикуван в 726 г. Той обхващал норми от семейното, наследственото, облигационното, процесуалното и наказателното право и бил разделен на 18 титула, които от своя страна се делели на параграфи. Този сборник е на по-ниско ниво от Кодификацията , но е задоволявал изискванията на  съдебната практика във Византия. Еклога заедно с другите старобългарски закони – Закон земеделски, Закон градски и др. Била преведена на старобългарски и през Първото българско царство служела като източник на българското
феодално право.
След свалянето на иконоборците по време на Македонската династия бил извършен поврат към възстановяване на Юстиниановото право в неговия първоначален вид. По време на Македонската династия в края на Х век били съставени т.нар. Базилики /царски закони/ – законодателен сборник в 60
книги, в които било предадено на гръцки цялото съдържание на императорските конституции и фрагменти от класическите юристи. Към Базиликите били при-
бавени и схолии- тълкувания , част от някои са били от съчиненията на професорите от Цариградската и Бейрутска школа. Понеже Базиликите били много обемни появили се различини извлечения като най-известно е Шесткнижието на Арменопуло /към средата на ХV век. То е било широко
разпространено, като се прадполага че е използвано и в съдилищата у нас по време на турското робство.