6. Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация.

 

През 3-ти век на настоящата ера кризисът на римското робовладение е ясен. Броят на робите намалява.
Причини: преустановяване на успешните войни, жестоката експлоатация която води до намаляване на броя им. Процесът на прaво с робски труд вече е неефективен. Масовото разоряване на средните и дребни земевладелци води до зависимостта им от едрите т.нар. “латифундии”. Това води до натрупване на разорени свободни хора и до развиване на колонатни отношения. Малоимотните наематели и освободените роби са закрепостявани към земята. Латифундиите все по-ясно се изразяват като едри самозадоволяващи се натурални стопанства. Това обстоятелство и борбите м/у претендентите на престола парализира търговията и стоп. обмен. Данъчното облагане е в натура. При тези обстоятелства в началото
на 3-ти век Принципатът се милитаризира, магистратурата и сенатът изгубват политическото си значение. След Септими Север рим.държава е абсолютна монархия, която се опира на военната си машина и в чийто управит. aпарат влизат все повече преставители на провинциалното робовладение. Така се стига до Домината. Която е открита робовладелска диктатура. Тя е неограничена роб.монархия с бюрократично управление, безогледно ограничаваща всички лични свободи на своите поданици. Началото води от управлението на Диоклетиан.
Републиканските магистратури изчезват. Сенатът няма реална власт. Жителите на Рим се делят вече на съсловия. Като всяко съсловие е обременено с принудителни плащания към държавата. Най-обременени са т.нар. декуриони /членове на градските сенати /Те отговарят лично и с имуществото си
за дължимите данъци. Римският император е неограничен монарх- господар/dominus/. От там и наименованието. Управлението на държавата е в ръцете на тежка бюрократична машина. Начело са: началникът на императорската канцелария, императ.ковчежник, началникът на управлението на императ. Имения и министърът на правосъдието.Начело на провинциалното упр-е са 4 преториански перфекти, които оглавяват всяка от префектурите на които е разделена римската държва. Те ръководели държавните финанси и са имали върховна съдебна власт на съответната префектура. След тях са диоцезите с назначени викарии. Диоцезите се деляли на провинции, начело на които стояли губернатори.
По време на Домината римската държава се дели на източна и западна и е в резултат на поделяне на властта от двама императори. Икономически са били причините за това поделяне – Източната половина е преодоляла кризиса благорадение на добре развити градски центрове и запазено съсловие от дребни
стокопроизводители. Като една феодална държава Византия, източната половина е просъществувала почни 1 хилядолетие. Западната част, в която господствали едрите поземлени магнати е загинала под ударите на външни врагове и от вътрешните си противоречия.
Римското право също бележи упадък. Следкласическото РП стои много по-ниско от класическото римско право. В него проникват елементи на местните по-несъвършени правни системи, които довеждат до неговото вулгаризиране. Деградацията на обществения и икномически живот е довело и до деградация
на правните форми. Голямата част от прилагащите правото не са могли да разбират сложните институти и разрешения на класическото РП. За вулгаризирането му са доприс(несли не само неразбирането на нормите , но и усвояването на провинциалните обичайноправни норми и концепции.В началото РП се е противопоставяло на създаваното чрез имтераторските конституции право. По времето на император Константин /312-337/ вулгаризираното право възтаржествува и в императорските конституции. Какво
преставлява вулгаризираното право – не се развива еднакво в Западната и Източната империя, смесване м/у отделни правни институти , м/у право и физическото му упражняване и м/у право и негова доказуемост. Променените общ-икон. условия са наложили нови юридически разрешения – ликвидирането
на патриархалната фамилия е довед до резширяване на договорното представителство и до признаване на имуществената правоспособност на подвалстните. Уеднаквява се режима за придобиване на наследство
от домашните и чуждите наследници и др.