5. Принципат. Класическо право.

 

Краят на римската република се характеризира с продължителни и ожесточени класови конфликти между роби и робовладелци от една страна /роб.въстания в Сицилия и въстанието на Спартак/ и между различните прослойки от робовладелците от друга. /Гражданските войни по времето на Марий, Сула,
Помпей и Цезар/. В края на републиката обаче робовладелието още не било изживяло своето време.
Принципатът е бил един компромис, явил се в резултат на класовите конфликти на разични прослойки на римското робовладение, който е трябвало да укрепи неговите позиции.
От държавно-правно гледна точка кризисът на рим.република произтича от несъответствието м/у държ.устр-во на Рим /като град-държава/ и нуждите на новообразуваната огромна империя.
Многобройната прослойка на робовладелците не е доволна от републиканското устр-во, което дава власт в ръцете на сенатори и конници , а и техническто управление чрез магистратури вече е била неудачна. Най-удачна форма на управление в този момент е била монархическата. Имало е обаче и пречки – римският нобилитет е твърде силен, корените на римското робовладение
все още дълбоки. При това положение новата форма на държ.устр-во не е могла да бъде друга освен компромис. Така се достиге до Принципата.
​В началото на Принципата повечето от републиканските институции са били запазени формално, но чрез съсредоточаване на някои от тях в ръцете на един човек – принцепса са придобили ново съдържание и смисъл.
Компромисният характер на Принципата проличава и в различната му изява в Рим и провинцията.
В Рим принцепсът е само пръв сенатор /с голяма власт, основана на авторитета му/ то в провинциите принцепсът бива прославян като господар на цялото културно човечество, като покровител на онеправданите.
​По време на ​Принципата сенатът запазва формално същите си функции. Консулите обаче загубват своето значение, те прижават длъжност без реална власт. Вече тази власт е в ръцете на принцепса.
Преторите могат да организират граждански процеси, но техните решения могат да се отменят от принцепса.
Развитието на Принципата се характеризира и със създаване на нова държавна администрация.
Създават се нови подчинени на принцепса служби – полицейски, фискални и пощенски. /по времето на Октавиан Август/. Назначените там получавали заплата от принцепса и били проверявани от лица, произхождащи от сенатското съсловие – префекта на Рим, префекта на преторианската гвардия и др.
Принцепатът постепенно се изявил като наследствена монархия. Разцветът на робовл.икономика през този период е немалко улеснен от настъпилия мир в пределите на Римската държава, който пък е спомогнал стопанския обмен и до усложняване на обменните правоотношения на римското робовл.стоково стопанство. Тези правоотношения са уредени от римското право и по-специално от римската юриспруденция. В този период живеят и творят най-видните представители на римската юридическа мисъл – Лабеон, Салвий Юлиан, Папиниан, Паул. Те доразвиват и обогатяват с блестящи разрешения това, което предкласическото право е създало.