1) Компенсация
Погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Веднъж извършена, компенсацията считала задълженията за погасени до размера на по-малкото от момента, в който и двете са били изискуеми.
> най-напред се узаконила компенсация при исковете, които един банкер водел срещу своя клиент;
> по-късно: исковете, които правоприемникът на един несъстоятелен длъжник, предявявал срещу длъжниците на последния;
> при задължения, при които размерът на това, което се дължи, се определял съобразно изискванията на добросъвестността.
В Юстиниановото право компенсацията разширила своето поле на приложение:
> при наличие на две насрещни задължения, независимо от тяхното основание;
> при изискуеми и ликвидни насрещни задължения (установени по размер и с настъпил падеж).
2) Новация
Погасяването на облигационно отношение чрез заменянето му с едно ново вербално задължение, което имало същия предмет като старото облигационно отношение, но заедно с това съдържало и някакъв нов елемент.
> Фактически състав на новацията:
– старо задължение
– нов вербален договор
– нов елемент (нов срок и др.)
– намерение (изискване след Юстиниановата кодификация)
> Последици от новацията:
– погасяване на старото задължение
– пораждане на ново задължение
3) Опрощаване и други способи за погасяване облигационно отношение
– Плащане чрез бронз и везни
– Акцептилация
Длъжникът по едно задължение, произхождащо от вербален договор, запитвал кредиторът дали е получил дължимото и той отговарял, че е.
– Съглашение да не се търси дългът (неформален начин)
– Невъзможност за изпълнение
(виж въпр. 43)
– Сливане
Когато качествата на длъжник и кредитор се сливали в едно лице.
– Съгласие за разваляне на договора
При задължения, произхождащи от консесуални договори и се постигане съгласие за разваляне на договора, преди да е започнело неговото изпълнение.
– Прекратително условие и прекратителен срок
При настъпване на прекратителният срок или условие, указани в договора.
