4. Царски период. Република. Архаично и предкласическо право

 

Вторият етап от развитието на рим.държава и на римското право е от средата на 3-ти век пр. нашата ера до 1-ви век от настоящата. По това време Рим е завладял Италийският полуострови голяма часто то Средиземноморският басейн и се превръща в могъща империя. В ръцете на робовл. се натрупват огромни богатства – земи, роби, добитък, злато и сребро. Сенатското съсловие става собственик на значителна част от завладяната земя, а т.нар.”конници” – придобиват пари и движими вещи. От друга страна дребните и средни занаятчии и земевладелци не издържат на конкуренцията на едрия римски нобилитет и се разоряват. През този период освен земеделието и животновъдството се развиват и стигат до разцвет търговията и занаятите и едрите зем.ст-ва, които използват труда на робите.
Големите завоевания на рим.империя поставят проблема за управлеинето на завладените земи, за усъвършенстване на рим.право и пригаждането му към изискванията на усложнения икон.обмен.
Земите, придобити от ричляните са били подложени на различен политически режим. Италийските земи са били две категории: римска земя и съюзнически земи.
Римска земя” – включва не само земите на града Рим, а и земите на т-нар.муниципии /общини/ загубили политоческата си самостоятелност /населението обаче е прието в числото на римските съюзници/ и
земите на колониите. Мунициите и колониите са се ползвали с известно самоуправление, но са били подчинени на римските магистрати.
“Съюзнически земи” – съюзн.общини са имали широка автономия – имали собствена територия, право и управление, в които Рим само в изключит.случаи се намесвал. Отношенията помежду им са били на основаната на съюзн.договори. Клаузите на тези договори били различни. В някои случаи съюзниците запазвали формално своя суверенитет, а в други го губели. Напр. латинският съюз – особено
благоприятно е било положението на латините. Близък до режима на съюзниците е бил този на колониите, основани от Рим или от Рим и някои от съюзниците.
Земите вън от Италийският полуостров са били подчинени на режим твърде различен от италийските земи. Докато голяма часто от итал. земи са администрирани от намиращите се в Рим магистрати, за отделечените от Рим “провинциални земи” това е невъзможно. От друга страна тези земи не са могли да запазят своята пол.самостоятелност и суверинитет както при латинския съюз. Те са били управлявани от един губернатор – римски магистрат, изпращан в съответната провинция. Първоначално е бил изпращан един консул или претор, а след това един проконсул лесп.един пропретор. Този режим е претърпял не малко промени с времето.
Републиканското устройство на Рим трудно е успявало с управлението на тези огромни земи, съществували и конфликти м/у робовладелци и роби, м/у различните прослойки на обществото. Противоречията м/у устройството и и изискванията за адекватно упр-е са довели до съдването на ПРИНЦИПАТА.
РЧП се е пригодило много по-лесно. Преторът е организирал съдебните процеси и е налагал санкции на неформални съглашения – продажба ,наем, дружество, залог и др. Чрез изградената от претора система на хонорарно право и чрез санкциониране на установеното при международния обмен право на народите е изградено правото на късната римска република – предкласическото римско право.