3. Системата на действащото право в Древния Рим

 

Рим е основан в 753 г. Пр.н.е., но римската държава е създадена чрез реформата, прописвана на римския рекс Сервий Тулий през 6-ти век пр.н.е. През 509 г.пр.н. е. Е създадена римската република.
Реформата на Тулий се свежда до това, че мъжкото население на Рим било разделено на 5 класа според притежаваното имущество. В 1-я клас са най-богатите, имащи имущество на стойност повече от 100 000 аса.
Те имали 18 центурии конници и 80 центурии пехотинци. Останалите 4 краса притежавали имущество съответно: 75 000, 50 000, 25 000 и 12 000 и разполагали общо с 90 центурии или всички взети заедно имали по-малко гласове в народното събрание от 1-я клас. /всяка центурия разполага с 1 глас, а най-богатите имали 98 центурии/. През този период римляните се занимавали със земеделие и
животновъдство. Започва обаче отделянето на занаятите от селско ст-во, проявявват се търговията и размяната. Политическите събития се характеризират с борби м/у патриции и плебеи. Патриции – произхождат от
най-стари римски родове и притежават голяма част от земата, патриции – пришълци чужденци в Рим или по-големите градове. Борбата е била за земя.
По това време е създадена и първата кодификация на римското право – законът на Дванадесетте таблици /451-450 пр.н. е./. Те са създадени от комисия , състояща се от 10 члена. Във вид на 12 таблици са били зафиксирани обичайни разпоредби от гражданскоправното, наказателното и процесуалното право. По същество те санкционират робовл.строй и робовл.частна собственост.
По времето на ранната република в Рим съществуват три народни събрания:
А) / нар.събрание по комиции /- най-древно и в упадък. Пред него са се  извършвали най-древни завещания и осиновявания.
Б) /нар.събрание по центурии – там се събирал въоръжения римски народ – за избор на консули, претори, военни трибуни с консулска власт, гласуване на закони.
В) / нар.събрание по триби – трибите са администр.поделения на римската територия.
Хронологически се явява последно и има граждански характер. Има законодалтелни функции, избира магистрати с по-долен ранг, от тези които избират центуриатното нар.събрание.
През този период са изградени следните магистратури:
– ​Върховната власт е в ръцете на двама консули – избирани за една година. Всеки от тях може да налага вето в/у дейността на другия. При военна опасност се назначава едноличен диктатор, за да се избегне това вето, който имал в ръцете си цялата върховна власт в Рим.
– Младши колега на консулите е преторът – ​той организира съдебните процеси.
Квесторите– ​са били магистрати с по-нисък ранг, на които е поверено управлението на държавното съкровище.
Цензурите ​– двама на брой са изготвяли списъците на римските граждани при преброяването им.
Римският сенат – ​извънредно важен орган, в който са участва ли представители на римския нобилитет /патриции и предствители на най-изтъкнатите плебейски фамилии/ най-вече бивши магистрати.Сенатът е решавал най-важните политически въпроси на рим. държава.
Плебейски трибун – ​изборен представител на плебса, който упражнява правото на вето в/у действията на всички магистрати /без диктаторе и плебейското събрание – чийто решения са задължителни за всички граждани и са със силата на закони/.