26. Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението

 

1) Владение – същност и елементи (possessio)
>> Същност:
Фактическото господство над вещите. Фактическото обладаване на вещите се изразявало в надлежно отношение към предмета на владението.

>> Елементи:
– намерението да се владее (animus possidendi) – субективен елемент;
– действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis) – обективен елемент.

Владението и право на собственост са били две съвсем отделни неща. В повечето случаи владелецът и собственикът бил едно и също лице, но не отсъствали случаи, в които едно лице е собственик на вещта, а съвсем друго я владеело.

2) Придобиване и изгубване на владението
>> Придобиване би могло да бъде налице, само при наличието на двата елемента на possessio – animus & corpus. Завладяването на вещта трябвало да бъде окончателно и да обезпечава фактическото господство върху нея. Не е било необходимо anumus и corpus да бъдат дадени едновременно – когато обаче вече и двата били налице, то е било налице и владението. Прехвърляне на недвижими вещи ставало със съгласието на предстоящия собственик на вещта и новият й такъв.
Придобиване на право на собственост можело да стане или от първо лице или чрез робите, или подвласните. В този случай обаче, трябва да е налице анимус не само при роба/подвластия, но и при неговия господар – „Владението придобиваме чрез animus и corpus – винаги с наш анимус и наш или чужд корпус„.

>> Изгубване на владението се обуславяло от
– изгубване на анимусът;
– изгубване на корпусът на владението (изгубването на фактическото владение ставало не веднага, ами след определен период от време, в който при наличието на анимус, владелецът не е владеел фактически вещта).

3) Кратък исторически очерк на владението в Древен Рим*
– владението възниква в областта на недвижимите имоти, на земята;
– когато обработваемите земи били собственост на родовете, отделните фамилии получавали части от тези земи в свое временно владение;
– след като била създадена римската държава, тя продължила да дава във владение на частни лица земи;
– в класическото право вече владението било подробно разработен инситут, но разработено в две отделни области: цивилно владение (придобиване на вещ след определено време на владение) и интердиктно владение (фактическото състояние). По-късно въникнало и естественото владение (което не се ползвало с юридическа защита);
– в следкласическото право с този термин започнало да се нарича и правото на собственост.

4) Значение на владението*
>> В много случаи владението служело за основание за правна защита на владелеца;
>> Владението служело като основание за придобиване на право на собственост:
– завладелият една безстопанствена вещ по силата на самото завладяване ставал неин собственик (окупация);
– владелецът на една чужда вещ след изтичането на определен срок и при спазването на определени условия, ставал неин собственик;
– добросъвестният владелец ставал собственик на плодовете, произведени от вещта;
– владението давало на владелеца позицията на ответник в процес за собственост – той не трябвало да доказва основанията, на които владее вещта, а ищецът трябвало да докаже, че е неин собственик, ако не успеел, тя ставала собственост на владелеца-ответник.