19. Основни понятия на римския граждански процес – акция, литис-контестация, присъдено нещо.

 

Първата фаза от историч. развитие на римския процес /като най-важният документ от древността са Дванадесетте таблици/ е фаза близка до самопомощта. Напр. Кредиторът за да върне своя заем, взема за залог вещ от длъжника без да се възползва от намесата на магистрата или пък пред магистрата произнася тържествена формула и прибира длъжника в затвора си т.е кредиторът сам си доставя првосъдие. Но постепенно и в тази област прониква идеята за държавна регулировка. Напр. тръжествените фрази се съпровождат в ритуал който доказва правомерния характер на извъриваното от кредитора действие или това е в присъствието на магистрат.
При укрепване на римският процес, за самопомощта останало много ограничено поле за действие – в частта на неизбежната отбрана – като необходимо противодействие с/у едно противоправно нападение в/у личността или имота на едно лице.
Развитието на държавната самопомощ било обусловено от иконом. промени, протекли в резултат на неравномерно разпределение на обработв. земя, развитие на робството и до укрепване на държ.власт. В края на краищата държавата взела в свои ръце разрешението на частните спорове.
Началото на истор. развитие било в намесата на държавата в древния арбитраж, чрез който разрешаването на спора било предоставяно на едно непричастно трето лице. Процесът протичал в строго определен ритуал с произнасяне на строго определени тържествени фрази и в присъствие на магистрат.
Правната защита на нарушените права е допускана при определени случаи –  когато това било изгодно на господстващата класа. След това процесът бил препращан за разрешение от частното лице – арбитър. Римският процес бил оформен като съчетание на на частноправни и публично правни елементи,
които били противопоставяни и довели до разграничаване на самото производство на две части. Първата се развивала пред магистрата – in iure, а втората – пред арбитъра – заклет съдия –in iudicio. В първата магистрата организира процеса за защита на нарушеното право, а във волия етап съдията разрешавал съществуващия спор и издавал съдебно решение.
Процесуалното средство чрез което едно лице търсело правна защита за своето нарушено право е била акцията /actio/. С помощта на акцията заинтересованията предявявал пред държ.власт твърдението, че неговото право е нарушено и търсел от държвата защита в това свое право. Акцията обхващала два елемента: искането за правна защита от държавата и материалното право насочено към частното лице – ответник.
Щом като акцията е свързана с материалното право, което тя защитава естествено е, че ще се явят множество отделни акции, обособени като самостоятелни юридически фигури с оглед на съдържанието на материалното право, което защищават. Така се явили акциите – иск на купувача с който последният е търсел предаването на продадената вещ, акция с която разполагал кредиторът по едно парично вземане, произходящо от обикновен заем, акция с която разполагал кредиторът комуто се дължи определено количество заместими вещи, акцията с която разполагал собственикът на една вещ срещу трето лице,
което му е отнело тази вещ.
С литис контестацията се означавал актът , чрез който в присъствието на свидетели е ставало предаването на редактираната от магистрата писмена формула /във формуларния процес/ в/у восъчни табелки. Последиците от л.к. били в пряка връзка с неиният договорен характер, защото по силата на сключен договор правото на ищеца се погасявало. Предоставянето на спора пред съдията означавало, че страните ще се съгласят да се подчинят на решението муи няма да се предявява правото повторно в съда. Във легисакционния и формуларния процеси решението на заклетия съдия било акт на частно лице, с което се дава разрешение на правния спор, без да съдията да има сила и власт да наложи своето решение.
То се налага от магистрата, по този начин се отнема възможността на ищеца да търси повторна защита. Л.К. има правотворчески ефект, защото освен пари се присъждат и вещи/но в паричен израз/така се стимулира и оценяването. При Л.К. сключения от страните арбитраж се фиксират всички личностни и материални елементи на процесуалното правоотношение и рамките, в които се движи процеса. Този ефект се нарича регулативен, защото до края на процеса всички присъстващи – страните и съдията не може да се сменят /освен при смърт/ и предявената претанция също.