18. Правният акт. Унищожаемост и нищожност.

 

Правни сделки /правен акт/ са тези юридически действия, които са насочени към уреждането на правоотношения на лицата. За действителността на една правна сделка е необходимо:
1. Правоспособност на лицата, участващи в нея;
2. Дееспособност;
3. Волеизявление;
4. Съответствие м/у външното проявление на волята и вътрешното и съдържание. Несъответствието може да бъде преднамерено и непреднамерено.
А/ Преднамерено е когато е:
при шега – сделката е нищожна;
когато несъответствието е желано и е неизвестно на страните по сделката;
при симулация – несъответствието е желано и известно – тази сделка е нищожна.
Б/ Непреднамерено несъответствие:
– грешка – в сделката, в лицето, в обекта, в материята на вещта;
– насилие –психическо /волеизявлението е под влияние на сплашване/ и физическо /сделката е нищожна/;
– измама – когато чрез измамливи действия у едно лице бъдат създадени погрешни представи за действителността и то сключи сделка. Сделката е унищожаема по преторския едикт, ако измамата е от противната страна. Ако е от трето лице е действителна.

1. Нищожност – сделката не съществува и не може да прояви правни последици. Всяко едно заинтересувано лице може да иска констатирането на нищожността. Нищожната сделка не може да бъде потвърдена. Ако страните поискат, то те трябва да я сключат отново.
2. Унищожаемост – такава сделка произвежда правни последици. На някои лица
обективното право дава възможност да поискат от магистрата унищожението на сделката. Когато той обяви това унищожение – счита се че сделката не е сключена. Тези сделки се потвърждават от лицата, които имат право да искат унищожението им. Унищожаемостта в РП произхожда от преторския едикт. За
сделки от цивилното право, преторът е дал възможност на увредените да поискат унищожението на сделките.