17. Брачни реформи на Октавиан Август.

 

Особено въздействие в/у предпоставките за сключване на брак, ограниченията за неспазването им и опит за регламентирането на брака съдържа законодателството на Октавиан Август. Брачното законодателство целяло заздравяване устоите на брака на господстващата робовладелска класа. Разточителният живот с пиршества и оргии, който водели богатите превърнали брака в сделка за да се печели полит. власт, богатство и да се печелят връзки със
силни политически лица. Това увеличило броя на разводите. Брачните реформи са били проведени с три закона. Те не са спряла упадъка на робовл.брак, но представляват интересен документ характеризиращ този упадък. Реформите са срещнали противодействие от сенаторите и неговите политически противници.
Реформите са проведени в няколко направления:
1. За да се запази чистота на брака са поставени ограничения – свободно родените римски граждани не можели да встъпват в брак с проститутки, сводници, артистки, прелюбодейки, с осъдени. Сенаторите и техните низходящи не са имали право да встъпят в брак с освободени и с деца на артисти. Тези бракове, които били сключени в нарушение на горното не се считали за нищожни, но нарушителите понасяли санкции.
2. Задължения за встъпване в брак – за мъжете от 25 до 60 г., а за жените от 20 до 50 г., а ако вдовеят са били длъжни да се оженят повторно. Неженените не са имали право да получават наследство по завещание, оженените но бездетни само ½ от завещанието. Затова на многодетните и на освободените с повече от 4 деца имали привилегии – улеснен достъп до магистратура и освобождаване от
настойничество.
3. Установени били наказателни санкции – заточение и конфискация на имущество – за жените прелюбодейки и за мъжете, които търпят такова поведение на съпругите си или получават възнаграждение за същото.
Разтрогването на брака било обусловено не от спазването на определени юридически норми, а от обичаи. Един закон от времето на Август се опитал да въведе задължителната форма относно волеизявлението за развод. Последното трябвало да се извърши пред седем души пълнолетни римски граждани.
По всички изглежда, че тази форма e установена за да подпомогне ефикасно провеждане на наказателно преследване на прелюбодейството не могла да се наложи.