16. Брак и развод. Зестра.

 

Бракът се дефинира от Модестин като съединение на мъжа с жената в
Общност за цял живот. Формитe на брак в Римското право са:
1. Брак чрез конфареация – т.е. религиозен брак. Чрез конфареацията жената излиза от цивилното семейство на баща си и попада под съпружеската власт /manus/ . Тя се приобщава и към религиозния култ на семейството на мъжа си. Сключването на такъв брак ставало с тържествено жертвоприношение от
десет свидетели в присъствие на върховния жрец и жреца на Юпитер. Разтрогването му също ставало по тържествен начин, а също и при смъртта на един от съпрузите или чрез сделка.
2. Брак чрез коемпция – т.е. покупка на жената от мъжа. И тук жената е под manus на мъжа, но запазва религиозните ценности на семейството на баща си. Сключването ставало пред пет свидетели и един либрипенс. Разтрогването му става със смъртта на един от съпрузите или чрез сделка, или по волята на мъжа.
3. Брак чрез usus – след едногодишно съпружеско съжителство без конфареация или коемпция, се считало че мъжа има manus над жената. Разтрогването му става със смъртта на един от съпрузите, или чрез сделка, или по волята на мъжа.
Бракът с manus, в последствие е можел да бъде прекратен и по волята на жената, стига да няма сключена сделка за това.
4. След въвеждането на третата форма се приема и бракът без manus – при него жената оставала в цивилното семейство на баща си, мъжът нямал manus в/у нея. Родените от този брак деца се приемали за законни и остават под властта на бащата. Сключването му ставало със съгласие м/у мъжа и жената за
встъпване в брак и намерение за общ постоянен живот. Прекратяване на един такъв брак ставало чрез смъртта на един от съпрузите, чрез сделка или по волята на един. Тук вече се въведжа и понятието прекратяване по взаивно съгласие.

За да може да се сключи брак по РП трябвало съпрузите да са римски граждани и да имат това право. Бракът се сключва м/у различни полове като мъжът да е навършил 14, а жената 12 години. В течение на времето били налагани разни забрани за сключване на брак като напр.: м/у низходящи и възходящи роднини, м/у зет и тъща и зет и балдъза, м/у свободно родени и освободени роби и др.

Имуществените отношения м/у съпрузите били различни в зависимост от вида на брака:
При брак с manus – жената влиза в семейството на мъжа и акое имала някакво имущество то става имущество на мъжа. Мъжът отговаря за задълженията и преди брака до размера на това имущество. Какъвто и имот тя да придобие, няма права над него.
При брак без manus – жената не попада под властта на мъжа, следователно имотите и остават за нея и тя може да придобива други т.е. в имотно отношение те са разделени. Забранени са имуществени дарения докато трае бракът, с изключение на смъртта на съпруга-дарител.

Важна роля за имуществените отношения има зестрата, ако такава е уговорена. Зестра се нарича, това което мъжът получава, за да бъде облекчен при разноските около семейството. Той е длъжен да го издържа от своето имущество. Зестрата може да се учреди по няколко начина:
1. Чрез специален вербален договор – dictio dotis – той се сключва с тържествени думи отправени от учредителя към съпруга. Чрез dictio dotisзестра могат да учредят съпругата, нейният възходящ или длъжниците им. Този начин е изчезнал при Юстиниан.
2. Чрез обикновена стипулация с която учредителят поема задължение към мъжа
3. Чрез прехвърляне на права – манципация, цесия, традиция и др.
4. Чрез неформално съглашение – пакт за зестра.
Учредяването във всички тези случаи може да бъде от страна на жената, от нейния възходящ или от трето лице. Ако бракът не се сключи отпада и учредената зестра.
Имуществата, които влизат в зестрата, влизат в имуществата на мъжа. В началото на Империята обаче е било забранено на мъжа да отчуждава недвижимите зестрени имоти без съгласието на жената.
Във втори век пр.Хр. жената добила право да иска при прекратяване на брака и връщане на зестрата.
Не цялата, на тази част която е справедливо да се върне. Ако бракът е прекратен поради смъртта на жената този иск може да се води от възходящият /ако той е учрудител/, в противен случай тя остава у мъжа.
При вина на жената – при прекратяване мъжът запазва част от зестрата.
За да се защитят интересите на жената при конституиране на зестрата се уговаряло в случай на развод мъжът да върне цялата зестра. В източната част на Империята е съществувал обичай – мъжат да дава дарение на жената преди сключване на брака. Този институт е влязъл по-късно и в РП. В случай на
такова дарение това което мъжът давал, се е давало и като зестра от жената т.е. то оставало отново при мъжа, но при прекратяване жената имала право да го иска.