15. Пекулий

 

в областта на имуществото властта на главата на фамилията над подвластните и тук както и при робите, работите започнали с това, че на подвластния предоставяли известно имущество, за да го управлява и стопанисва.Това е т.нар. PECULIUM. Итук собственик на пекулия е домовладелецът. Той отговарял за сключените от подвластния правни сделки по същият начин както при господаря на роба.
Pater familia отговарял неограничено за сделките на подвластния, за които бил дал своето съгласие и ограничено до размера на пекулия – за тези които са без негово съгласие. Исковете с/у pater familia от трети лица, които били договаряни с подвластния били както при робите.
Но тук имуществената правоспособност и дееспособност не останало само в своите наченки както при робите. Подвластният пренадлежал към същата робовладелска класа, както и pater familia.
Единствената причина да няма свое имущество и да се разпорежда с него, била властта на pater familia. Затова след смъртта на pater familia, подвалстният синна свой ред ставал pater familia.
В случаите когато подвластният бил отделен още докато е жив неговият pater familia от фамилната власт по продължителен и траен начин /напр.военна служба 15-25 години/, изчезвала фактическта причина, която пречела на неговата правоспособнист. На подвластния му се давала възможност да има имущество известно като лагерен пекулий. Той бил подчинeн на специален режим. Pater familia нямал право да отнема пози пекулий на своя подвластен. Последният можел да се разпорежда с пекулия чрез сдлеки м/у живи или чрез завещание. Ако обаче подвластнията бил умрял без завещание неговият пекулий преминава къв pater familia пак като пекулий, а не като наследство.
Втора стъпка за отделяне на имуществото на подвластния от това на неговия pater familia била направена в следкласическото РП. Онова, което подвластният придобивал на каквато и да било държавна или черковна служба също било вид пекулий, подобен на лагерният. Подвластният можел да се разпорежда с него чрез сделки м/у живи. Юстиниан резрешил и да може да го завещава.
Прието било и че ако подвластният получава наследство от своята майка, то няма да принадлежи на неговия pater familia, а ще бъде негова лична собственост. На баща се признавало правото на управление и плодоползване в/у тези имоти.