14. Настойничество и попечителство.

 

Властта на главата на семейството над неговите низходящи – членовете на фамилията се нарича patria potestas. Главата на семейството имал право на подвластния на живот и смърт. Това право е ог раничено през Империята. Подвластният син е можел да сключва правни сделки и да се задължава, обаче
всичко което придобивал минавала в имуществото на своя patria familias. patria potestas се поражда в/у едно лице с неговото раждане от законен брак. Освен чрез раждане, това ставало в християнската епоха и в/у незаконно родено дете чрез узаконяването му. Узаконяването му ставало:
1. Чрез последващ брак м/у лицата , от чиито конкубинат /съжителство без намерение за постоянна общност в живота/е родено;
2. Чрез рескрипт на императора – когато единият розител е починал;
3. В късния период на Империята едно дете се узаконява и когато бащата го напрaви декурион /длъжност като общински съветник, но неплатена/
4. Чрез осиновяване – по два начина:
arrogasio – осиновяване на едно лице по решение на нар.събрание след доклад от върховния жрец. В републиканския период се осиновявал само пълнолетен мъж /sui iuris/, а през Империята чрез рескрипт на императора станало възможно осиновяване и на малолетни и жени.
adoptio – използва се постановлението на Дванадесетте таблици – ако един баща продаде сина си 3 пъти , губи родителската си власт над него. Често това ставало чрез фиктивна продажба.
Прекратяване на patria potestas ставало:
1. Чрез смърт на главата на фамилията;
2. Чрез еманципация. Главата на семейството освобождава по свое желание подвластния.

Когато един малолетен преди 14 г. стане sui iuris или една жена на каквато и възраст да е стане sui iuris тези лица изпадат в настойничество. Настойничеството предсавлявало власт над едно лице учредена в интерес на наследниците на това лице, а не в негова полза. По-късно настойничеството се
обърнало в длъжност на настойника и е било изключително в интерес на лицето, което е под настойничество. То бива:
Настойничество над малолетни – учредява се по три начина:
тестаментарно – починалият patria familias е могъл да назначи преди смъртта си в завещанието си настойник на децата си.
по закон – ако няма настойнос със завещание, то такъв става най-близкият цивилен роднина, а при Юстиниан – кръвен роднина.
дативно настойничество – ако малолетният нямал роднини, то магистратът му назначава настойник.
Само навършил 25 г. дееспособен мъж може да е настойник, майката и бабата през Империята.
Настойникът е имал управление на имотите на малолетния.Само ако е навършил 7 години е можел да сключва сделки, които подобряват положението му. По отношение на останалите е недееспособен. Тук се оказвало съдействие от настойника както следва:
– ако е навършил 7 – настойникът дава своето съдействие
– ако не е навършил 7 – настойникът действа изцяло от имено на малолетния. Като след свършване на настойничеството давал сметка какво е извършил от името на малолетния. Ако е бил ощетен, малолетния можел да завежда искове с/у настойника за причинени загуби от виновни действия.
Настойничеството се прекратявало със смъртта на един от двамата. Или с навършване на 14 години на момчето под настойничество или със смяна на настойника от властите поради небрежност.
Настойничество над жени – всяка жена която е лице sui iuris по старото РП се намира под настойничество. Настойникът на една жена може да бъде назначен от нейния глава на семейство – баща или съпруг при брак с manus., в завещанието може да бъде предоставено на жената сама да избере настойник. При липса на настойник по завещание се определял такъв по закон от най-близък цивилен
роднина или от властта.
Отначало настойникът е управлявал цялото и имущество и е било необходимо неговото съгласие за всички сделки, с които се поемат задължения и се дават права. Но това е изчезнало отдавна. С упадъка на този вид настойничество, властта на настойника се ограничава. В началото на класическата епоха
настойникът няма управлеинето на имотите, съгласието му е необходимо само за по-важните сделки, но няма право да откаже на жената своето съгласие да ги сключи ,ако тя желае.
С отменяне на законното настойничество на агнатите от Клавдий това ограничение за жената изчезва. След това настойничеството над жените се премахва отначало за тези с три и повече деца, а след това и всички.
Попечителство /cura/ – малолетните до 25 г., лудите и разточителните се намират по попечителство. Лудият е недееспособен – поради това се нуждае от попечител за да управлява имотите му, който се назначава със завещание, по закон или от магистрата. Разточителният е бил ограничено недееспособен – не можел да сключва сделки с които да намалява имуществото си., освен със съгласието
на попечител назначен със завещание, по закон или от магистрата.
Малолетният е навършването на 14 г. ставал напълно дееспособен, но поради неопитност трябвало да има назначен попечител, който да му съдейства. Чак при Юстиниан това било абсолютно задължително. Той се назначава от властта. От времето когато управлява имотите той се приравнява по отговорност и задължения към настойника. Попечителството се прекратява с навършване на 25 г., със смъртта или смяната на попечителя. В друг случай по решение на императора малолетния да се приравни към пълнолетен – това важи за момочета навършили 20 г., а за момичета – 18.