13. Римската фамилия. Подвластни. Родство. /Робство/

 

Пълната правоспособност на римският домовладелец и ограничената правоспособност на неговите подвластни са резултата от историческото развитие на римското семейство. В дълбока древност римското семейство се характеризирало с патриархална организация. То било затворена стопанска единица, която имала във фамилната собственост най-важните обекти на фам.имущество. С развитието на робовл.общество, на мястото на фам.собственост се развила и разцъфтяла робовл. частна собственост.
Това станяло чрез заграбването на собствеността от носителя на фамилната власт. Главата на фамилията /pater familia/ – станал собственик на цялото имущество на фамилията и запазил властта си и в/у хората там. Римската фамилия не била построена на база кръвна връзка, а на база фамилна власт. Власттта на домовладелеца е(била извънредно шипока и ограничавала правоспособността на подвластните както в личноправно, така и в имуществено правно отношение. В какаво се изразява властта му? Той можел да наказва повластните със смърт, можел да води иск подвластните да се върнат във фамилията му, последните не можели да сключват брак без негово разрешение, те не можели да имат никакаво
имущество. Всичко което те придобивали отивало за господаря. Тази власт е била ограничена от обичаите, религиозните вярвания от контрола на цензурите и се различавала от властта на робовладелеца над робите.
Под напора на променените общ. oтношения по времето на Принципата и Домината, били направени редица нововъведения относно режима на подвластните – напр. Смекчена е фактическата власт на главата на семейството в/у подвластните – сведена е до дисциплинарна власт за налагане на изправителни
телесни наказания.
Родството в римската фамилия било изградено като цивилно, а не като кръвно родство. Зардоственици /агнати/ се смятали тези, които са подчинени на една и съща фамилна власт. Макар, че не се приемало кръвното родство все пак то имало значение при сключване на брак. Значението на кръвната
връзка с течение на времето нараствала, особено в наследственото право. В Юстониановото право кръвното родство /когнатството/ изместило напълно цивилното /агнатското/.
Робство /манципиум/ един свободен гражданин не може да бъде даден в робство в Рим. Но и над свободните може да се добие власт, аналогична на властта на господаря над роба. Това става ако един гражданин бъде продаден и прехвърлен чрез манципация от своя патер фамилия на друг гражданини.
Лицето, което е прехврълено запазва гражданството си и политическите си права. Но се намира във властта на господаря си и не може да носи задължение и това което придобива , принадлежи на господаря.
Неговите деца не са в манципиум. Освобождаване става както при освобождаване от робство Манципиумът изчезва по време на Империята.