10. Развитие на науката за Римското право

 

През първобитните общества няма разлика м/у нормите на правото и религията. Всяко Правонарушение е грях, а всеки грях се наказва за да не падне гнева на боговете в/у цялото общество. През този етап е минал и римският народ. В най-старата епоха отношенията м/у гражданите се уреждали с обичайните норми , които произлизали от боговете т.нар. fas. Тези норми не могат да се изменят от хората. Постепенно обаче и волята на царя, магистратите и народното събрание също започват да се считат за норми т.нар. ius Най-късно от влиянието на нормите на бог се освобождава семейното право. Заедно с наказателното, държавното и гражданското право се откъсват от религията. В класическата епоха на РП /1 до 3 век/ правото отдавна е отделено от религията.
В първите периоди от съществуването си Рим е управляван от царе. Те са издавали много закони т.нар. царски закони “leges regiae” От тях е създаден един сборник от някой си върховен жрец Папирий.
Дали са издадени царски закони? Това е въпрос на проучване. Смята се че най-старите норми в правото са възникнали като норми от правото на боговете.
Закони наричат римляните приетите от народното събрание по предложение на един магистрат правни норми. Народното събрание в неговото развитие нямало само законодателна инициатива. За да може да се гласува един закон, трябвало да бъде свикано от някой магистрат /лице заемащо почтенна неплатена държавна длъжност, свързана с упражняването на публична власт пр.консулите, преторите и пр./, който прави предложение за приемането на законопроекта. Преди това неговото предложение е било одобрявано от сената. Гласуването в събранието било първо явно, а по-късно тайно с бюлетини. След
гласуване магистратът обявявал резултатаи законопроекта ставал закон. Друг вид закони са били “дадените закони” – издавани от самия магистрат след като той имал това право дадено му от събранието.
През втората половина на императорския период – думата lex означава и указ на императора.
Плебисцити – това са приетите по предложение на плебейския магистрат от събранието на плебеите норми.
Между законите на републиканският период, най-важен е Законът на 12-те таблици. Плебеите поради редица причини поискали да бъдат записани правните норми. Това породило съпротива от страна на патрициите. След 8 годишна борба, патрициите отстъпили. Избрани са 10 души които записват
правните норми. Този закон е кодификация на действащото в Рим в средата на V век обичайно право.
Правото, което е кодифицирано се характеризира в областта на семейното право с неограничена власта на главата на семейството, в областта на имущ. право – с ограничения брой сделки за придобиване на права, в областта на наследственото-с неограничената власт на завещателя да се разпорежда по завещание с имота си , изпълнителното право – с изпълнание в/у личността на длъжника, а не в/у имота му.
Развитието на правната наука в Рим през първите четиир века от рим.история е свързано с дейността на жреците.В старата епоха правото е било свързано с дейността на жреците , те първи са почувствали необходимостта от изучаването му. Още от ней-старо време те започнали да записват всички по-важно около правото и приложението му в записка наречени коментарии. Тъй като останалите хора били в невъзможност да знаят правото /то е обичайно,а не писано/ те сеобръщали към жреците. Затова от жреците всяка година имало по един, който давал правни съвети.
Съставянето на 12 таблици, дала възможност на всеки да се запознае с правото, но това не обезсилило ролята на жреците.Те имали богат практически опит и знаели безпогрешно всички действия за сключване на сделка или завеждане на иск. Таблиците запазили формализма в правото – всяка сделка или иск са
придружавани от точно определена формула.
След 12 таблици и у частни лица се появява стремеж за изучаване на правото. В края на V век Флавий публикува календара /известен дотогава само на жреците/ заедно с формулите в един сборник. Скоро след това върховният жрец Тиберий започва да дава отговорите си публично, по този начин правото става достъпно за всички. Юристите, които заместват жреците започват да дават съвети на гражданите. Дейността се проявява в три форми:
1. Съставяне на формули за сключването на сделките;
2. Съставяне на формули за завеждането на искове;
3. Даване на отговори по тъмни юридически въпроси.

За разлика от жреците те извличали от закона общи принципи и ги развивали. Този систематичен начин на представяне на правото , разработен от Сцевола дал добри резултати за създаване на основните принципи , в/у които се гради по-нататък правото.
С устаонвяване на Империята в Рим настъпва нов период от развитието на правната наука. Още през времето на Август, юристите се разделят на две школисабинианци и прокулианци. Сабинианецът Гай, чиито Институти са запазени до днес, си е създал известност поради ясния и достъпен стил. От втората
половина на 3 век сл.Христа школите изчезват. Модестин е последният класически юрист. След него в Рим няма забележителен юрист и правната наука е в упадък. Юристите ползват предимно старите автори и търсят разрешение в старите съчинения.Най-добър израз за безсилието на юристите в този период е Законът за цитататите, издаден от Теодосий! Според този закон следва да се
цитират само пет автора – Папиниан, Паул, Улпиан, Модестин и Гай. Мнението на тези юристи добива силата на закон за съдията.